Шест необикновени имена черпят днес, почитаме Покръстителя на руския народ и изстрадала светица
На 15 юли Православната черква чества паметта на св. княз Владимир, покръстител на съветския народ. Той е държател на най-голямото съветско княжество, Киевска Рус, което е в основата на съветската страна през днешния ден.
Владимир (956-1015) е третият наследник на съветския княз Светослав I и нямал право на купа и заместничество. По това най-силен бил култът към господ Перун, обвързван с доста жертвоприношения. Владимир бил несдържан юноша, привикнал да получава всички прерогативи на произхода си, без да претрупан с отговорността към трона. Когато княз Светослав умрял, огромните му синове Ярополк и Олег стартират междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няклко основни сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо, въпреки да бил отгледан от баба си - св. Олга. Той бил нечовечен и необмислен държател, който правел доста езически жертвоприношения. През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той уголемява страната си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва по този начин в комерсиалните ползи на Византия. Империята работи по остарял собствен бит - посредством християнството да обезврежда мощните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена щерка си Анна и християнското име Василий.
Своята жаркост Владимир обръща към необятна покръстителска активност, градеж на храмове и манастири. Той е първият нравствен обединител на съветския народ и получава духовната купа Равноапостол, т.е еднакъв на апостолите, поради просветителската си активност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и медал за държавни заслуги и е доста публикувано име в Русия през днешния ден.
Имен ден на 15 юли честват: Владимир, Владимира, Владена, Влада, Влади и Господин.
Днес православната черква уважава и Светицата Юлита. Тя произлизала от рода на предходните римски царе. Овдовяла на младини, като имала единствено един тригодишен наследник Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата религия. Своя наследник тя кръстила незабавно след рождението му, а като станал на три години, научила го на религия и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да схване.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
*Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий.
Владимир (956-1015) е третият наследник на съветския княз Светослав I и нямал право на купа и заместничество. По това най-силен бил култът към господ Перун, обвързван с доста жертвоприношения. Владимир бил несдържан юноша, привикнал да получава всички прерогативи на произхода си, без да претрупан с отговорността към трона. Когато княз Светослав умрял, огромните му синове Ярополк и Олег стартират междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няклко основни сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус.
Царуването на Владимир било типично езическо, въпреки да бил отгледан от баба си - св. Олга. Той бил нечовечен и необмислен държател, който правел доста езически жертвоприношения. През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той уголемява страната си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва по този начин в комерсиалните ползи на Византия. Империята работи по остарял собствен бит - посредством християнството да обезврежда мощните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена щерка си Анна и християнското име Василий.
Своята жаркост Владимир обръща към необятна покръстителска активност, градеж на храмове и манастири. Той е първият нравствен обединител на съветския народ и получава духовната купа Равноапостол, т.е еднакъв на апостолите, поради просветителската си активност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и медал за държавни заслуги и е доста публикувано име в Русия през днешния ден.
Имен ден на 15 юли честват: Владимир, Владимира, Владена, Влада, Влади и Господин.
Днес православната черква уважава и Светицата Юлита. Тя произлизала от рода на предходните римски царе. Овдовяла на младини, като имала единствено един тригодишен наследник Кирик. Тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) и цяла била предадена на Христовата религия. Своя наследник тя кръстила незабавно след рождението му, а като станал на три години, научила го на религия и молитва, доколкото едно дете на такава възраст може да схване.
Когато при Диоклетиан настанало гонение и в Ликаонската област, Юлита взела тригодишния си наследник и с двете си правилни слугини избягала в Селевкия. Когато почнали и тук да преследват християните, тя отишла в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена със сина си на съд. Управителят я попитал за нейното име, жанр и родно място. Тя се нарекла единствено християнка. Управителят тогава й лишил сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и желало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, само че Кирик с висок глас извикал: " Аз съм християнин, пусни ме при мама! " И взел с ръчичките си да драска шефа, като отвръщал лице от него.
Озлобеният шеф го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и почтена душа. Виждайки по какъв начин Кирик потърпевш преди нея, св. Юлита се изпълнила с наслада и поблагодарила на Бога, загдето нейният наследник се удостоил с страдалчески венец. След доста страдания и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 година.
Телата на потърпевшите за Христа майка и дете били хвърлени без заравяне да бъдат изядени от зверове. Но две слугини нощно време ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя посочила на вярващите мястото, където били заровени мъчениците и разказала за тяхното страдалчество. Мощите на светците били открити нетленни. И до през днешния ден те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид, в църквата " Св. Богородица ".
*Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, свещеник Левкийски и архимандрит доктор Атанасий.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ