Църковен календар: Почитаме св. Кирик и Юлита и покръстителя на Русия
На 15 юли Православната черква празнува паметта на светите мъченици Кирик и неговата майка Юлита, както и на светия равноапостолен популярен княз Владимир – покръстителя на Русия.
Светите мъченици Кирик и Юлита живели в Мала Азия, в град Икония, област Ликаония. Света Юлита била от доблестен жанр и изповядвала християнската религия. Останала вдовица рано и сама отглеждала сина си Кирик. По време на гоненията против християните при император Диоклециан (284–305 г.), света Юлита и тригодишният ѝ наследник Кирик претърпели мъченическа гибел в град Торсо към 305 година.
Мощите на светиите Кирик и Юлита били открити при ръководството на светия равноапостолен император Константин. В тяхна чест бил издигнат манастир покрай Константинопол, а край Йерусалим бил повдигнат храм.
В България също има храмове, отдадени на светите Кирик и Юлита – в град Банкя край София и манастир край село Горни Воден до Асеновград, които честват храмовия си празник на този ден.
Същия ден Църквата уважава и свети княз Владимир, наименуван „ равноапостолен “, тъй като покръстил съветския народ. С този исторически акт той положил основите на спасението на своя народ и на хилядолетната съветска православна черква, нация, страна и просвета. Преди него обособени хора приемали християнството – неговата баба княгиня Олга, киевските мъченици Теодор и Йоан и други – само че свети княз Владимир повел целия народ по пътя на Христос.
Владимир бил третият наследник на великия княз Светослав и по право не му се полагала княжеска купа, само че през 980 година, употребявайки войната сред по-големите си братя Олег и Ярополк, станал Велик княз на Киевска Рус. След това приел християнската религия и покръстил целия народ на Киевска Рус.
Равноапостолният княз Владимир знаел, че с приемането на християнството би трябвало да остави остарелия си метод на живот, навиците и разбиранията си и да отрази в себе си Христовия духовен блян и християнските добродетели. Промяната в душата му била толкоз огромна, че не може да се изясни с човешки старания, а само с Божията благосклонност и всемогъщество.
Светите мъченици Кирик и Юлита живели в Мала Азия, в град Икония, област Ликаония. Света Юлита била от доблестен жанр и изповядвала християнската религия. Останала вдовица рано и сама отглеждала сина си Кирик. По време на гоненията против християните при император Диоклециан (284–305 г.), света Юлита и тригодишният ѝ наследник Кирик претърпели мъченическа гибел в град Торсо към 305 година.
Мощите на светиите Кирик и Юлита били открити при ръководството на светия равноапостолен император Константин. В тяхна чест бил издигнат манастир покрай Константинопол, а край Йерусалим бил повдигнат храм.
В България също има храмове, отдадени на светите Кирик и Юлита – в град Банкя край София и манастир край село Горни Воден до Асеновград, които честват храмовия си празник на този ден.
Същия ден Църквата уважава и свети княз Владимир, наименуван „ равноапостолен “, тъй като покръстил съветския народ. С този исторически акт той положил основите на спасението на своя народ и на хилядолетната съветска православна черква, нация, страна и просвета. Преди него обособени хора приемали християнството – неговата баба княгиня Олга, киевските мъченици Теодор и Йоан и други – само че свети княз Владимир повел целия народ по пътя на Христос.
Владимир бил третият наследник на великия княз Светослав и по право не му се полагала княжеска купа, само че през 980 година, употребявайки войната сред по-големите си братя Олег и Ярополк, станал Велик княз на Киевска Рус. След това приел християнската религия и покръстил целия народ на Киевска Рус.
Равноапостолният княз Владимир знаел, че с приемането на християнството би трябвало да остави остарелия си метод на живот, навиците и разбиранията си и да отрази в себе си Христовия духовен блян и християнските добродетели. Промяната в душата му била толкоз огромна, че не може да се изясни с човешки старания, а само с Божията благосклонност и всемогъщество.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ