На 15 юли 2021 г. (четвъртък) - от 11.00 ч.

На 15 юли 2021 година (четвъртък) - от 11.00 ч. в Националния музей „ Земята и хората ", Националният книжовен музей показва фотодокументалната галерия „ Да видят всички по света, че българский народ живее!... ". Тя е основана във връзка на 150-годишнината от издаването на така наречен „ Славейкова библия " в Цариград през 1871 година
С богат асортимент от експонати, част от които се демонстрират за първи път, изложбата пресъздава динамичните възрожденски времена, когато общобългарският блян към култура, благополучие и независимост се показва във всенародното изпитание за отваряне към света, за духовно обогатяване и въздигане на индивида.
Експозиционните сюжети, проведени в разнообразни платна, включват най-значимите интервали от развиването на българската културна история: основаването на глаголическа писменост от светите братя Кирил и Методий; преводите на Светото Писание на старобългарски език, сложило у нас началото на словесност с общоевропейска и общочовешка значимост; появяването на графичната система на кирилицата, зародила в Преславската книжовна школа и изместила глаголицата към края на Х и началото на ХІ век, с която през днешния ден си служат милиони хора по света (от 1 януари 2007 година кирилицата стана третата публична писменост на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука); съхраняването на българската словесност през вековете на непознато господство - публична османска власт и гръцко духовно влияние; първите емблематични фигури на Българското възобновление, повели народа в битката за новобългарска култура и духовна и политическа самостоятелност...
Значително място в изложбата е отдадено на видния ни възрожденец и литератор Петко Рачов Славейков. Поет и публицист, преводач и талантлив журналист, създател на над 60 книги, герой за национална черква, участник в битките за първа българска конституция, министър, издател, вестникар... Една същинска ренесансова, енциклопедична персона.
Тематичен акцент на изложбата е издаването на „ Славейковата Библия ". Обединил Стария и Новия завет, този повсеместен превод на Библията на съвременен български език излиза през 1871 година под управлението на Петко Славейков след дълготраен взаимен труд с американските мисионери доктор Алберт Лонг, доктор Илайъс Ригс и просветния деятел Христодул Костович Сичан-Николов.
Именно това основно събитие довежда до окончателното налагане на източния български диалект като основа на книжовния български език и има голямо значение за оформянето на националната ни лексика, етнос и просвета.
Наситена с богата фактология, документалната експозиция ни дава опция да научим и освен това за продължителите на Славейковото дело, за сътвореното от неговите близки - духовни аристократи, чийто фамилен герб е само поезията.