На 15 юли 1895 г. вечерта, на излизане от Юнион

На 15 юли 1895 година вечерта, на излизане от Юнион клуб, по пътя към дома му на софийската улица „ Раковска “ е атакуван и свиреп ранен с ятаган и щик от пушка един от най-големите политици на България – Стефан Стамболов. Въпреки тежките си рани – цялото му лице е насечено, ръцете му са съвсем отрязани, дясното му око е извадено, той остава жив и в схващане, като съумява да упрекна физическия си палач Михаил Ставрев – Халю, професионалния нападател Наум Тюфекчиев, и княз Фердинанд I. След леко усъвършенстване на идващия ден, Стамболов предава Богу дух в 3,35 ч. на 18 юли.
Самият той е очаквал такова развиване на събитията и през април същата година предава на кореспондента на немски вестник запечатан плик, описващ релативно тъкмо метода, по който ще бъде погубен – на улицата, от група, ръководена от Наум Тюфекчиев и финансирана от външния министър Григор Начович.

Целта е да се предотврати опцията от връщането на Стамболов на власт, което би попречило на нормализиране на връзките с Русия, отказваща все още да признае легитимността на държавното управление и княза.
Малко преди да почине, Стамболов заръчва на брачната половинка си Поликсения да не приема нищо от Двореца.

Убийството на Стамболов намира отзив и в задграничната преса.
убеден, че покушението е осъществено с безмълвното единодушие на княза. Съболезнователната депеша на Фердинанд, задоволително иезуитски написана, е посрещната от околните с възмущение – те не крият, че считат него и държавното управление за морални убийци на някогашния министър председател.

Когато служители на реда застават пред къщата, вдовицата ги прогонва с думите: „ Махнете се! Не желая да виждам бели шапки! Вие желаете да пазите тиранина от неговите другари, откакто го предадохте на неприятелите му? Не сте нужни тук! Потърсете убийците, в случай че те не са сред вас! “ Сестрата на Стамболов госпожа Муткурова и щерка й също с рев проклинат властниците.
Това дава комфортен мотив на Фердинанд да подреди на министър-председателя доктор Константин Стоилов и членовете на кабинета му да се въздържат от всяко присъединяване в погребението. Което пък от своя страна развързва ръцете за всевъзможни грозни подиуми, съпровождащи траурното шествие
Върху некролозите на Стамолов в центъра на града се появяват надписи: „ Убито популярност Богу кучето “. В деня на погребението голяма разюздана навалица напира към траурната каляска пред къщата, където са изложени за поклонение тленните остатъци.

„ Полицията отсъства – написа един съвременник. – Ясно е, че шайката от долни или високопоставени убийци има през днешния ден празник, който полицията не желае да скапва. Неволно всеки от опечалените протяга ръка към револвера; изтлежда, че през днешния ден ще стане потребност от него. “
Ковчегът към този момент е вдигнат за изнасяне, когато някой прошепва нещо на някогашния министър Греков. Пребледнял, той подрежда да оставят ковчега и обратно на православния бит да му сложат капака. Току-що са го уведомили за един демоничен проект: допустимо е винтовете на колесницата да са развити, та пътьом тя да се катурне и шайката да се нахвърли на натрупа и го разсече на части. Така и се оказва – винтовете на колелата са по този начин развити, че колесницата да рухне единствено след метър-два. Те небрежно са завинтени, а Стамболовите другари застават на стража към нея.

Траурното шествие по „ Раковска “ наподобява на панаирска навалица – удари и викове, никакъв ред. Телохранителите на дипломатическото тяло са единствените, които с тъга възпират човешкия поток. След 200 крачки колесницата стопира на мястото, където Стамолов е посечен.
Музиката замлъква. В малко трогателно слово Димитър Петков назовава покойника „ популярен човек “ и „ най-хубавия жител на България “. „ Лъжеш! “, извиква внезапно един мощен глас и море от хули се отприщва след него. Една бяла кутия полита над шествието. Пронизителен зов: „ Динамит! “ хвърля тълпата в суматоха и луда навалица.

Стамболов на смъртния одър, юли 1895 година
Млади хора с вдигнати бастуни напират към ковчега. Бляскат ножове и револвери. Оградите на прилежащите градини рухват под напора на накачилите се там зяпачи и те падат един върху различен. Няколко групи се сборичкват, една се нахвърля на колесницата, защитавана от приятелите на Стамболов. Венците са изтръгнати от ръцете на носещите ги, попове се теглят за расата, Музиката хуква да бяга с изпомачкани принадлежности. Дипломатите са разпръснати, а дамите им – скубани и удряни.
И таман стамболовистите се готвят да открият огън, от прилежащата уличка жандармеристи на коне с изтеглени саби разгонват тълпата. Те застават от двете страни на шествието. Сбират се няколко раздърпани свещеници и музиканти и то потегля отначало, въпреки и с половин състав. Когато минава край хотела на братя Иванови, оттова се чуват мощни крясъци: „ Убийци! „ Убийци! “ Голяма група шайкаджии се спуска с тояги към погребалната каляска и завързва пердах със свитата.
Сцената се повтаря: венците са смъкнати от колата, опечалените разгонени, а вареното жито, носено пред ковчега – разсипано.

На гробищата е претъпкано – служи се панихида на гробовете на Паница и екзекутираните преди години негови съзаклятници. Хората оттова незабавно се нахвърлят на шествието – едно малко поделение конници едвам му проправя път към гроба. Когато спускат ковчега обаче, тълпата още веднъж нахлува с червени флагове и крясъци. Няколко младежи си пробиват път през конницата, ругаейки току край ушите на опечалената вдовица. Когато пръстта последователно засипва ковчега, придошлите стартират демонстративно да си подават шишета с ракия и още преди всички да са напуснали гроба, се хващат на хоро към него. Същия ден по-късно един столичанин, минавайки край пресния гроб, ще ритне кръста, ще разпръсне и стъпче венците. Дори и след гибелта си не намира покой една от най-големите, само че и най-спорни фигури в нашата история.
Инфо: Труд