11-годишният цикъл на Слънцето достигна своя връх: очаква ни бурна космическа активност
На 15-ти октомври 2024 година, по време на телеконференция, представители на НАСА, Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA) и Групата за прогнозиране на слънчевите цикли оповестиха, че Слънцето е достигнало интервала на безоблачен най-много, който може да продължи и през идната година.
Това събитие бележи значим миг в цикъла на интензивност на нашата звезда със обилни последствия за Земята и проучването на космоса.
Слънчевият най-много съставлява пик на интензивността в 11-годишния цикъл на Слънцето и се характеризира с увеличение броя на слънчевите петна и енергийни събития като слънчеви изригвания и изхвърляния на коронална маса. Този интервал на интензивна слънчева интензивност оказва директно въздействие върху изискванията в космоса (космическото време и галактическа метеорология), което може да има огромно значение за връзките, навигацията и наземните енергийни мрежи.
Изявлението идва след интервал на нараснала слънчева интензивност, който доближи своята кулминационна точка през месец май 2024 година с поредност от мощни слънчеви изригвания и изхвърляне на коронарна маса, които провокираха най-силната геомагнитна стихия от две десетилетия насам.
Какво значи да се доближи слънчевият най-много?
Слънчевият цикъл е натурален развой, при който Слънцето редува интервали на ниска и висока магнитна интензивност. Всеки цикъл продължава към 11 години и приключва със промяна на магнитните полюси на Слънцето. Разбирането на този цикъл е от значително значение за прогнозиране и намаляване на последствията от галактическото време на Земята и човешката активност в космоса.
Слънчевият най-много, пиковата фаза на цикъла, се характеризира със доста увеличение на броя на слънчевите петна. Тези по-хладни области на слънчевата повърхнина са резултат от интензивна централизация на линии на магнитното поле и са свързани с дейни области, източници на мощни слънчеви изригвания. Те съставляват забележимия съставен елемент на дейните райони – области с интензивни и комплицирани магнитни полета, които са източник на слънчевите изригвания.
По време на слънчевия най-много броят на слънчевите петна доста се усилва, което води до повишение на общата слънчева интензивност. Учените употребяват броя на слънчевите петна, с цел да дефинират и предвиждат трендовете в слънчевия цикъл. Според Лиза Ъптън, съпредседател на Групата за прогнозиране на слънчевите цикли, интензивността на слънчевите петна през цикъл 25 е била малко по-висока от предстоящото.
Въпреки това, въпреки че са се появили няколко мощни слънчеви стихии, те не са били по-интензивни от предстоящото по време на пиковата фаза на цикъла. Най-мощното изригване, записано до момента през този безоблачен цикъл, беше X9.0 на 3-ти октомври 2024 година, където класът X отбелязва най-интензивното изригване, а номерът дава спомагателна информация за неговата мощ.
Какво значи това.
Учените предвиждат, че етапа на слънчевия най-много ще продължи към една година, след което Слънцето ще навлезе във фаза на спад. Въпреки това по време на етапа на спад на цикъла може да зародят други значими слънчеви събития.
Снимки от Обсерваторията за слънчева динамичност на НАСА, показващи външния тип на Слънцето по време на слънчевия най-малко (вляво, декември 2019 г.) в съпоставяне със слънчевия най-много (вдясно, месец май 2024 г.). Настоящият безоблачен най-много дава неповторими благоприятни условия за по-внимателно проучване на нашата звезда. НАСА се приготвя да се възползва от тази фаза с няколко галактически задачи, в това число доста близко наблюдаване от сондата „ Паркър “, планувано за декември 2024 година, което ще сложи нов връх като най-близкия обект до Слънцето, основан от индивида.
Космическите организации усилват напъните си за възстановяване на проучванията и прогнозите за галактическото време. Тази информация е от решаващо значение за подкрепяне на бъдещите галактически задачи, в това число програмата Артемида на НАСА, и за отбрана на сензитивна земна инфраструктура.
