На 15 септември 1935 г., по време на ежегодния конгрес

На 15 септември 1935 година, по време на годишния конгрес на Националсоциалистическата немска работническа партия (НСДАП) в Нюрнберг са признати така наречен Нюрнбергски закони – първите основни законодателни актове, които слагат основите на институционализираната расова дискриминация в нацистка Германия.

Тези закони, направени персонално под диктовката на Адолф Хитлер, се трансформират в юридическа рамка за систематичното изключване на евреите от немското общество и приготвят почвата за Холокоста.

Основни положения на Нюрнбергските закони

Закон за отбрана на немската кръв и немската чест:
Забранява браковете сред евреи и германци от „ чиста арийска кръв “.Забранява извънбрачни полови връзки сред евреи и хора „ от немска или сродна кръв “.Евреите нямат право да наемат немски дами под 45-годишна възраст като домашни прислужници.Забранява се на евреите да издигат немското национално знаме.
Закон за поданството на Райха:
Въвежда разделяне сред „ жители на Райха “ (само хора от немска или сродна кръв) и „ жители на страната “.Евреите са лишени от немско поданство и всички политически права.
Нюрнбергските закони имат голям резултат върху живота на немските евреи. Те ги трансформират във „ второкласен “ хора, без правото да вземат участие в политическия живот, без отбрана от закона и със строго лимитирани обществени и персонални права. С времето тези закони се уголемяват и допълват с нови наредби, които лимитират правото на евреите да упражняват специалности, да получават обучение и да имат благосъстоятелност.

Законите се трансформират и в основа на антисемитската агитация – държавно узаконено средство за делене на обществото и втълпяване на ненавист.

Пътят към Холокоста

Приемането на Нюрнбергските закони бележи началото на процеса, който ще докара до геноцида над евреите по време на Втората международна война. Те освен легитимират расизма, само че и приготвят немското общество за по-радикални ограничения против еврейското население.

През идващите години евреите ще бъдат изцяло изключени от икономическия и културния живот, а след 1939 година, с експлоадирането на войната, ще стартират депортациите към концентрационните лагери. В последна сметка точно тази политика ще кулминира в Холокоста, при който над шест милиона евреи ще бъдат унищожени.

Днес Нюрнбергските закони се преглеждат като едни от най-зловещите образци за това по какъв начин законодателството може да бъде употребявано за легитимиране на дискриминация и принуждение.
Първият образователен ден
През 1921 година в България се слага началото на традицията новата образователна година да стартира на 15 септември – дата, която и до през днешния ден е знак на знанието и учебното заведение. Решението е взето по предложение на държавното управление на Александър Стамболийски, тогава министър-председател и водач на Българския аграрни национален съюз.

Дотогава началото на образователната година в разнообразни учебни заведения постоянно варирало и не било строго закрепено.

Основният претекст за въвеждането на 15 септември като публична дата бил обвързван с живота на селското население, което представлявало болшинството от българите .

По това време земеделският труд определял ритъма на обществото, а лятото било напълно отдадено на тежката работа по нивите и прибирането на реколтата. Затова страната решила да даде опция на учениците – най-вече деца на земеделци – да оказват помощ на фамилиите си в селскостопанската активност, а по-късно да се върнат в класните стаи.

Новата дата бързо се наложила като комфортна и разумна. Тя съчетавала края на земеделския сезон и началото на есента – време, когато фамилиите към този момент можели да отделят внимание на образованието на децата си. Постепенно 15 септември се трансформирал в един от най-тържествените дни в календара на всяко учебно заведение – с химна „ Върви, народе възродени “, с посрещане на първолаците и с празнична атмосфера.

Оттогава до през днешния ден датата 15 септември е непокътната като формален старт на образователната година ,

без значение от политическите промени и другите стадии от историята на България. Тя се е утвърдила като ден на ново начало, знак на устрема към познание и бъдеще, и е измежду най-емоционалните празници за възпитаници, родители и учители.

Още събития на 15 септември:
1916 година – Първа международна война: В Битката при Сома за първи път са употребявани танкове.1946 година – България сменя формата си на държавно ръководство и е оповестена за национална република след извършен референдум, на който над 3 милиона българи гласоподават за републиката (в изискванията на руска окупация).
Родени:
53 година – роден е римският император Марк Улпий Траян1254 година – роден е италианският откривател Марко Поло1789 година – роден е американският публицист Джеймс Фенимор Купър („ Последният мохикан “, „ Прерията “)1890 година – родена е британската писателка Агата Кристи („ Десет дребни негърчета “, „ Убийство в Ориент Експрес “, „ Смърт край Нил “, „ Азбучни убийства “, „ Среща в Багдад “ и др.)1919 година – роден е българският журналист Николай Хайтов („ Хайдути “, „ Диви разкази “, „ Капитан Петко Войвода “)1946 година – роден е американският режисьор Оливър Стоун („ Взвод “, „ Роден на четвърти юли “, „ Джей Еф Кей “, „ Всяка една неделя “, „ Александър “)1946 година – роден е американският артист Томи Лий Джоунс („ Беглецът “, „ Батман вечно “, „ Мъже в черно “, „ Щатски шерифи “)1972 година – родена е Летисия Ортис, в този момент кралица Летисия на Испания1984 година – роден е английският принц Хари