15 септември – 128 години от рождението на Агата Кристи
На 15 септември 1890 година, в Уолингфорд, Англия, се ражда Агата Мери Клариса Кристи - британска писателка, авторка на многочислени разкази, повести, романи и драми с престъпен сюжет.
Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя основава доста творби, в които съществени герои са остарялата дама девойка Марпъл, господин Куин, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, само че най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Публикува 66 престъпни романа, 17 пиеси, в това число и 6 сантиментални новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.
Любопитни обстоятелства:
• Тя попада в Книгата за върхове на Гинес като най-продавания създател на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „ Капан за мишки “, която към момента се показва с огромен триумф в Лондон, е най-дълговечната театрална режисура в света.
• Творбите ѝ са преведени минимум на 103 езика — повече, в сравнение с тези на Шекспир.
• Тя страда от тип нарушаване в процеса на писане, наименуван дисграфия, поради което почеркът ѝ е неразбираем. В резултат се постанова да диктува всичките си романи.
• Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „ Десет дребни негърчета “ бива жигосано като дискриминиращо от американската преса през 1970 година Първата смяна в заглавието е през юли 1972 година, когато книгата бива озаглавена „ Десет дребни индианчета “, а когато и думата „ индианец “ стартира да се възприема като политически неточна, книгата е преиздадена под заглавието „ И тогава не остана никой “.
• Един от най-известните си романи „ Убийство в Ориент Експрес “ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „ Пера Палас “ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си популярност и до през днешния ден са непокътнати в нейна чест. Същата стая към този момент не носи номер, а име - „ Стаята на Агата Кристи “. Писателката в действителност е пропътувала дистанцията Париж — Истанбул с Ориент Експрес, само че персоналните ѝ мемоари за това пътешестване са негативни, оплакала се е от съществуване на дървеници в спалното си купе.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
608 година — Свети Бонифаций IV става папа.
668 година — Римският император Констант II е погубен в банята си от заговорници.
921 година — Света Людмила е убита по заповед на снаха си в Тетин.
1514 година — Томас Уолси е определен за архиепископ на Йорк.
1812 година — Френската войска, командвана от Наполеон доближава Кремъл в Москва.
1821 година — Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа взаимно афишират самостоятелност от Испания.
1847 година — С завладяването на Мексико сити приключва войната сред Съединени американски щати и Мексико с присъединение към Съединени американски щати на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.
1903 година — В Бразилия е учреден футболния клуб Гремио Порто Алегре.
1916 година — Първа международна война: В Битката при Сома за първи път са употребявани танкове.
1918 година — Първа международна война: България в Първата международна война: В борбата при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.
1919 година — Излиза първият брой на списанието на Гео Милев " Везни ".
1924 година — В Бесарабия избухва въстание за обособяване на региона от Румъния и присъединението и към Съюз на съветските социалистически републики.
1928 година — Сър Александър Флеминг вижда в една от опитните култури в лабораторията мухъл, която убива бактерии и по този начин открива пеницилина.
1933 година — На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито " общество на педерасти ", след което са задържани над 150 хомосексуални жители.
1935 година — В Нацистка Германия стартира да се употребява ново национално знаме със свастика.
1935 година — В Нацистка Германия влизат в действие Нюрнбергските закони, които лишават немските евреи от поданство.
1935 година — В Белград е осветлен най-големият православен храм на Балканския полуостров — Свети Сава.
1939 година — Втора международна война: Царство България афишира политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.
1946 година — България е оповестена за национална република.
1950 година — Корейска война: Започва борбата при Инчхън, която приключва на 28 септември с победа на съдружниците.
1959 година — Осъществено е първото корабоплаване на руския ледоразбивач Ленин.
1964 година — Чепеларе е разгласен за град.
1968 година — Изстрелян е руският галактически уред Зонд 5, който за първи път прави прехвръкване край Луната и завръщане в земната атмосфера.
1971 година — Официално е учредена интернационалната природозащитна организация Грийнпийс.
1973 година — На трона на Швеция се възкача 27-годишният крал Карл XVI Густав.
1982 година — В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света — 483 000 кв.м.
1993 година — В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.
1993 година — В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски $.
2000 година — XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.
2000 година — Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.
Родени
53 година — Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)
1254 година — Марко Поло, италиански откривател († 1324 г.)
1613 година — Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист († 1680 г.)
1789 година — Джеймс Фенимор Купър, американски публицист († 1851 г.)
1828 година — Александър Бутлеров, съветски химик († 1886 г.)
1830 година — Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)
1857 година — Уилям Тафт, 27-ми президент на Съединени американски щати († 1930 г.)
1863 година — Атанас Назлъмов, български военачалник († 1934 г.)
1863 година — Иван Колев, български боен деятел († 1917 г.)
1866 година — Димитър Божиков, български бунтовник († 1954 г.)
1867 година — Петър Безруч, чешки стихотворец († 1958 г.)
1869 година — Юрдан Стоянов, български боен деятел († 1910 г.)
1876 година — Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)
1878 година — Йон Драгумис, гръцки посланик († 1920 г.)
1894 година — Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)
1901 година — Доналд Бейли, английски инженер († 1985 г.)
1901 година — Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)
1902 година — Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)
1904 година — Сергей Юткевич, съветски режисьор († 1985 г.)
1909 година — Ютака Катаяма, японски авто дизайнер
1915 година — Нели Доспевска, български книжовен критик († 1988 г.)
1917 година — Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)
1919 година — Николай Хайтов, български белетрист, драматург, журналист († 2002 г.)
1923 година — Фриймън Дайсън, американски физик
1925 година — Кирил Лавров, съветски артист († 2007 г.)
1926 година — Кръсте Битовски, историк от Република Македония († 2009 г.)
1927 година — Стефан Продев, български журналист и публицист († 2001 г.)
1929 година — Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 година
1931 година — Димитър Бучков, български академик
1931 година — Марко Недялков, български стихотворец († 1993 г.)
1935 година — Людмил Гетов, български историк и археолог
1937 година — Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 година
1940 година — Норман Спинрад, американски публицист
1941 година — Виктор Зубков, министър-председател на Русия
1941 година — Мирослав Хермашевски, полски космонавт
1941 година — Стоян Маринов, български футболист
1941 година — Флориан Алберт, маджарски футболист († 2011 г.)
1941 година — Юрий Норщейн, съветски режисьор на анимационни филми
1945 година — Ханс-Герт Пьотеринг, немски политик, ръководител на Европейския парламент
1946 година — Огнян Бранков, български лекар-хирург
1946 година — Оливър Стоун, американски кинорежисьор
1946 година — Томи Лий Джоунс, американски артист
1952 година — Иван Притъргов, български футболист
1954 година — Хрант Динк, турско-американски публицист († 2007 г.)
1955 година — Атанас Атанасов, български артист и режисьор
1955 година — Петър Зехтински, български футболист
1956 година — Георги Илиев - Майкъла, български футболист
1958 година — Нели Рангелова, българска поп певица
1966 година — Деян Савичевич, югославски футболист-национал
1972 година — Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, брачна половинка на испанския престолонаследник
1973 година — Джандоменико Басо, италиански авто играч
1974 година — Китодар Тодоров, български артист
1977 година — Дашгин Гюлмамедов, грузински политик
1977 година — Катерина Мурино, италианска актриса
1978 година — Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист
1984 година — Хенри, английски принц
1987 година — Андреа Писани, италиански футболист
1988 година — Челси Стаб, американска певица и актриса
Починали
668 година — Констанс II, византийски император (* 630 г.)
1326 година — Дмитрий II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1299 г.)
1429 година — Симеон Солунски, православен светец (* ок. 1381 г.)
1559 година — Изабела Ягелонска, кралица на Унгария (* 1519 г.)
1700 година — Андре Льо Нотър, френски парков проектант (* 1613 г.)
1830 година — Уилям Хъскисън, английски политик (* 1770 г.)
1842 година — Питър Юарт, шотландски инженер (* 1767 г.)
1859 година — Изъмбард Кингдъм Брунел, английски инженер (* 1806 г.)
1896 година — Димитър Матов, български етнолог и фолклорист (* 1864 г.)
1910 година — Иван Найденов, български журналист (* 1834 г.)
1921 година — Иван Попов, български бунтовник (* 1871 г.)
1926 година — Рудолф Ойкен, немски публицист и мъдрец, Нобелов лауреат през 1908 година (* 1846 г.)
1936 година — Александрос Займис, гръцки политик (* 1855 г.)
1936 година — Светозар Прибичевич, сръбски и хърватски държавен деятел (* 1875 г.)
1945 година — Антон Веберн, австрийски композитор (* 1883 г.)
1960 година — Едуард Дж. Рупелт, американски офицер (* 1923 г.)
1971 година — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик (* 1901 г.)
1973 година — Виктор Хара, чилийски стихотворец, композитор и артист — разстрелян (* 1932 г.)
1974 година — Робърт Бак, унгаро-американски психиатър (* 1908 г.)
1978 година — Емил Джаков, български физик (* 1908 г.)
1978 година — Вилхелм Месершмит, немски авиоконструктор (* 1898 г.)
1978 година — Станчо Ваклинов, български археолог (* 1921 г.)
1983 година — Пламен Цяров, български артист (* 1911 г.)
1989 година — Робърт Пен Уорън, американски стихотворец и публицист (* 1905 г.)
1991 година — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор (* 1925 г.)
1991 година — Чарлз Е. Осгууд, американски психолог (* 1916 г.)
1995 година — Гунар Нордал, шведски футболист (* 1921 г.)
1997 година — Ангел Балевски, български академик (* 1910 г.)
2004 година — Джони Рамон, американски китарист (* 1948 г.)
2007 година — Колин МакРей, шотландски рали водач (* 1968 г.)
2007 година — Пейчо Пеев, български шахматист (* 1940 г.)
2008 година — Ричард Райт, британски музикант, създател на Пинк Флойд (* 1943 г.)
2010 година — Желязко Христов, ръководител на КНСБ от 1997 до 2010 година (* 1948 г.)
Празници
Международен ден на локомотивния ватман (за 2012 г.) — Чества се всяка трета събота на месец септември. В България се отбелязва от 1993 година На 16 септември 1832 година е основан първият парен трен
Световен ден за битка с лимфома — Отбелязва се от 2004 година по самодейност на американския артист Роб Лоу под патронажа на Международната организация „ Коалиция за битка с лимфона ”
Организация на обединените нации — Международен ден на демокрацията - Чества се за първи път по решение на Общото заседание на Организация на обединените нации от 8 ноември 2007 година
България — Първи образователен ден
Индия — Ден на инженера
Коста Рика, Хондурас, Салвадор, Гватемала, Никарагуа — Ден на независимостта (1821 година, от Испания, национални празници в тези държави)
Сингапур — Ден на цивилните въоръжени сили
Obekti.bg
Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя основава доста творби, в които съществени герои са остарялата дама девойка Марпъл, господин Куин, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, само че най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Публикува 66 престъпни романа, 17 пиеси, в това число и 6 сантиментални новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.
Любопитни обстоятелства:
• Тя попада в Книгата за върхове на Гинес като най-продавания създател на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „ Капан за мишки “, която към момента се показва с огромен триумф в Лондон, е най-дълговечната театрална режисура в света.
• Творбите ѝ са преведени минимум на 103 езика — повече, в сравнение с тези на Шекспир.
• Тя страда от тип нарушаване в процеса на писане, наименуван дисграфия, поради което почеркът ѝ е неразбираем. В резултат се постанова да диктува всичките си романи.
• Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „ Десет дребни негърчета “ бива жигосано като дискриминиращо от американската преса през 1970 година Първата смяна в заглавието е през юли 1972 година, когато книгата бива озаглавена „ Десет дребни индианчета “, а когато и думата „ индианец “ стартира да се възприема като политически неточна, книгата е преиздадена под заглавието „ И тогава не остана никой “.
• Един от най-известните си романи „ Убийство в Ориент Експрес “ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „ Пера Палас “ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си популярност и до през днешния ден са непокътнати в нейна чест. Същата стая към този момент не носи номер, а име - „ Стаята на Агата Кристи “. Писателката в действителност е пропътувала дистанцията Париж — Истанбул с Ориент Експрес, само че персоналните ѝ мемоари за това пътешестване са негативни, оплакала се е от съществуване на дървеници в спалното си купе.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
608 година — Свети Бонифаций IV става папа.
668 година — Римският император Констант II е погубен в банята си от заговорници.
921 година — Света Людмила е убита по заповед на снаха си в Тетин.
1514 година — Томас Уолси е определен за архиепископ на Йорк.
1812 година — Френската войска, командвана от Наполеон доближава Кремъл в Москва.
1821 година — Коста Рика, Ел Салвадор, Гватемала, Хондурас и Никарагуа взаимно афишират самостоятелност от Испания.
1847 година — С завладяването на Мексико сити приключва войната сред Съединени американски щати и Мексико с присъединение към Съединени американски щати на днешните щати Калифорния, Невада, Юта и Аризона.
1903 година — В Бразилия е учреден футболния клуб Гремио Порто Алегре.
1916 година — Първа международна война: В Битката при Сома за първи път са употребявани танкове.
1918 година — Първа международна война: България в Първата международна война: В борбата при Добро поле българските позиции на Солунския фронт са пробити.
1919 година — Излиза първият брой на списанието на Гео Милев " Везни ".
1924 година — В Бесарабия избухва въстание за обособяване на региона от Румъния и присъединението и към Съюз на съветските социалистически републики.
1928 година — Сър Александър Флеминг вижда в една от опитните култури в лабораторията мухъл, която убива бактерии и по този начин открива пеницилина.
1933 година — На Сталин е докладвано, че в Ленинград е разкрито " общество на педерасти ", след което са задържани над 150 хомосексуални жители.
1935 година — В Нацистка Германия стартира да се употребява ново национално знаме със свастика.
1935 година — В Нацистка Германия влизат в действие Нюрнбергските закони, които лишават немските евреи от поданство.
1935 година — В Белград е осветлен най-големият православен храм на Балканския полуостров — Свети Сава.
1939 година — Втора международна война: Царство България афишира политика на неутралитет, след началото на войната на 1 септември.
1946 година — България е оповестена за национална република.
1950 година — Корейска война: Започва борбата при Инчхън, която приключва на 28 септември с победа на съдружниците.
1959 година — Осъществено е първото корабоплаване на руския ледоразбивач Ленин.
1964 година — Чепеларе е разгласен за град.
1968 година — Изстрелян е руският галактически уред Зонд 5, който за първи път прави прехвръкване край Луната и завръщане в земната атмосфера.
1971 година — Официално е учредена интернационалната природозащитна организация Грийнпийс.
1973 година — На трона на Швеция се възкача 27-годишният крал Карл XVI Густав.
1982 година — В Алберта (Канада) е открит най-големият за момента търговски център в света — 483 000 кв.м.
1993 година — В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.
1993 година — В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски $.
2000 година — XXVII летни олимпийски игри се откриват в Сидни, Австралия.
2000 година — Китайски археолози откриват могилата на Чингиз хан.
Родени
53 година — Марк Улпий Траян, римски император († 117 г.)
1254 година — Марко Поло, италиански откривател († 1324 г.)
1613 година — Франсоа дьо Ларошфуко, френски публицист († 1680 г.)
1789 година — Джеймс Фенимор Купър, американски публицист († 1851 г.)
1828 година — Александър Бутлеров, съветски химик († 1886 г.)
1830 година — Порфирио Диас, президент на Мексико († 1915 г.)
1857 година — Уилям Тафт, 27-ми президент на Съединени американски щати († 1930 г.)
1863 година — Атанас Назлъмов, български военачалник († 1934 г.)
1863 година — Иван Колев, български боен деятел († 1917 г.)
1866 година — Димитър Божиков, български бунтовник († 1954 г.)
1867 година — Петър Безруч, чешки стихотворец († 1958 г.)
1869 година — Юрдан Стоянов, български боен деятел († 1910 г.)
1876 година — Бруно Валтер, австрийски диригент и композитор († 1962 г.)
1878 година — Йон Драгумис, гръцки посланик († 1920 г.)
1894 година — Жан Реноар, френски режисьор († 1979 г.)
1901 година — Доналд Бейли, английски инженер († 1985 г.)
1901 година — Лизелоте Велскопф-Хенрих, немска писателка († 1979 г.)
1902 година — Фриц Риман, немски психолог († 1979 г.)
1904 година — Сергей Юткевич, съветски режисьор († 1985 г.)
1909 година — Ютака Катаяма, японски авто дизайнер
1915 година — Нели Доспевска, български книжовен критик († 1988 г.)
1917 година — Александър Николов, български джазов музикант († 1961 г.)
1919 година — Николай Хайтов, български белетрист, драматург, журналист († 2002 г.)
1923 година — Фриймън Дайсън, американски физик
1925 година — Кирил Лавров, съветски артист († 2007 г.)
1926 година — Кръсте Битовски, историк от Република Македония († 2009 г.)
1927 година — Стефан Продев, български журналист и публицист († 2001 г.)
1929 година — Мъри Гел-Ман, американски физик, Нобелов лауреат през 1969 година
1931 година — Димитър Бучков, български академик
1931 година — Марко Недялков, български стихотворец († 1993 г.)
1935 година — Людмил Гетов, български историк и археолог
1937 година — Робърт Лукас, американски икономист, Нобелов лауреат през 1995 година
1940 година — Норман Спинрад, американски публицист
1941 година — Виктор Зубков, министър-председател на Русия
1941 година — Мирослав Хермашевски, полски космонавт
1941 година — Стоян Маринов, български футболист
1941 година — Флориан Алберт, маджарски футболист († 2011 г.)
1941 година — Юрий Норщейн, съветски режисьор на анимационни филми
1945 година — Ханс-Герт Пьотеринг, немски политик, ръководител на Европейския парламент
1946 година — Огнян Бранков, български лекар-хирург
1946 година — Оливър Стоун, американски кинорежисьор
1946 година — Томи Лий Джоунс, американски артист
1952 година — Иван Притъргов, български футболист
1954 година — Хрант Динк, турско-американски публицист († 2007 г.)
1955 година — Атанас Атанасов, български артист и режисьор
1955 година — Петър Зехтински, български футболист
1956 година — Георги Илиев - Майкъла, български футболист
1958 година — Нели Рангелова, българска поп певица
1966 година — Деян Савичевич, югославски футболист-национал
1972 година — Летисия Ортис, принцеса на Астуриас, брачна половинка на испанския престолонаследник
1973 година — Джандоменико Басо, италиански авто играч
1974 година — Китодар Тодоров, български артист
1977 година — Дашгин Гюлмамедов, грузински политик
1977 година — Катерина Мурино, италианска актриса
1978 година — Ейдюр Гудьонсен, исландски футболист
1984 година — Хенри, английски принц
1987 година — Андреа Писани, италиански футболист
1988 година — Челси Стаб, американска певица и актриса
Починали
668 година — Констанс II, византийски император (* 630 г.)
1326 година — Дмитрий II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество (* 1299 г.)
1429 година — Симеон Солунски, православен светец (* ок. 1381 г.)
1559 година — Изабела Ягелонска, кралица на Унгария (* 1519 г.)
1700 година — Андре Льо Нотър, френски парков проектант (* 1613 г.)
1830 година — Уилям Хъскисън, английски политик (* 1770 г.)
1842 година — Питър Юарт, шотландски инженер (* 1767 г.)
1859 година — Изъмбард Кингдъм Брунел, английски инженер (* 1806 г.)
1896 година — Димитър Матов, български етнолог и фолклорист (* 1864 г.)
1910 година — Иван Найденов, български журналист (* 1834 г.)
1921 година — Иван Попов, български бунтовник (* 1871 г.)
1926 година — Рудолф Ойкен, немски публицист и мъдрец, Нобелов лауреат през 1908 година (* 1846 г.)
1936 година — Александрос Займис, гръцки политик (* 1855 г.)
1936 година — Светозар Прибичевич, сръбски и хърватски държавен деятел (* 1875 г.)
1945 година — Антон Веберн, австрийски композитор (* 1883 г.)
1960 година — Едуард Дж. Рупелт, американски офицер (* 1923 г.)
1971 година — Джон Дезмънд Бернал, ирландски физик (* 1901 г.)
1973 година — Виктор Хара, чилийски стихотворец, композитор и артист — разстрелян (* 1932 г.)
1974 година — Робърт Бак, унгаро-американски психиатър (* 1908 г.)
1978 година — Емил Джаков, български физик (* 1908 г.)
1978 година — Вилхелм Месершмит, немски авиоконструктор (* 1898 г.)
1978 година — Станчо Ваклинов, български археолог (* 1921 г.)
1983 година — Пламен Цяров, български артист (* 1911 г.)
1989 година — Робърт Пен Уорън, американски стихотворец и публицист (* 1905 г.)
1991 година — Сулхан Цинцадзе, грузински композитор (* 1925 г.)
1991 година — Чарлз Е. Осгууд, американски психолог (* 1916 г.)
1995 година — Гунар Нордал, шведски футболист (* 1921 г.)
1997 година — Ангел Балевски, български академик (* 1910 г.)
2004 година — Джони Рамон, американски китарист (* 1948 г.)
2007 година — Колин МакРей, шотландски рали водач (* 1968 г.)
2007 година — Пейчо Пеев, български шахматист (* 1940 г.)
2008 година — Ричард Райт, британски музикант, създател на Пинк Флойд (* 1943 г.)
2010 година — Желязко Христов, ръководител на КНСБ от 1997 до 2010 година (* 1948 г.)
Празници
Международен ден на локомотивния ватман (за 2012 г.) — Чества се всяка трета събота на месец септември. В България се отбелязва от 1993 година На 16 септември 1832 година е основан първият парен трен
Световен ден за битка с лимфома — Отбелязва се от 2004 година по самодейност на американския артист Роб Лоу под патронажа на Международната организация „ Коалиция за битка с лимфона ”
Организация на обединените нации — Международен ден на демокрацията - Чества се за първи път по решение на Общото заседание на Организация на обединените нации от 8 ноември 2007 година
България — Първи образователен ден
Индия — Ден на инженера
Коста Рика, Хондурас, Салвадор, Гватемала, Никарагуа — Ден на независимостта (1821 година, от Испания, национални празници в тези държави)
Сингапур — Ден на цивилните въоръжени сили
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ