На 15 ноември в Куба никой не излезе на протест

На 15 ноември в Куба никой не излезе на митинг с изключение на един/двама индивида. Плановете на Съединени американски щати и Сорос за смяната на политическия режим в страната, за следващ път се увенчаха с крах. Междувременно КОВИД-кризата е овладяна и границите още веднъж са отворени за туристи

Куба е образец за страна, която постоянно оцелява с помощта на себе си и не се поддава на външни провокации, а парите на Сорос - се оказват безсилни. Поредното доказателство за това е несъстоялият се митинг, разгласен за 15 ноември. Месеци наред международните медии тръбяха по какъв начин кубинците ще излязат на всеобща, даже общонационална проява, показвайки, че " към този момент не ги е боязън от нечовешкия комунистически режим ". Техни сънародници, избягали в чужбина (предимно в Съединени американски щати и Доминиканската република), се подготвяха да излязат пред кубинските посолства и да викат с цялостно гърло: " Родината и живот " (лозунг, взаимстван от Революцията, когато най-важните думи били: " Родината или гибел ", бел. а.).

Какво се случи на 15 ноември? При 80% изцяло имунизирано население (9 милиона от общо 11, които живеят там), овладяна КОВИД-криза (заразените са 960 802, а умрелите - 8 295, по данни на международния уебсайт " Уърлдомитърс " ( " Worldometers " ), страната отвори границите си и е изцяло подготвена да стартира туристическия сезон. Хората умерено се разхождат по улиците, децата вървят на учебно заведение и всички прецизно не престават да съблюдават ограниченията - носят маски и поддържат добра хигиена. Толкоз. За митинг никой не приказва. Чуждестранни репортери бяха снимали един/двама мъже, които в центъра на Хавана вървят и скандират нещо, само че близките не им обръщат внимание. Пълен провал за " уредниците ". За сметка на това, във Флорида, Маями и Санто Доминго (столицата на Доминикана), дали, тъй като не бяха разбрали, че " мероприятието " отпада или им беше платено... излязоха по десетина индивида и... отново нищо. В този миг се заприказва за " репресии, потъпкване на човешките права ", по какъв начин управляващите са забранили провеждането на митинга и т.н, и така нататък

Имигрирали кубинци стачкуват в доминиканската столица Санто Доминго. Демонстриращите се брояха на пръсти. Същото се случи и в Съединени американски щати

Снимка БГНЕС

Намеси се даже основният консултант на американския президент Джо Байдън, Джак Съливан, който съобщи, че страната му ще поддържа " народа на Куба в напъните му за реализиране на демократични промени ". Остава въпросът -

кой ги е молил за помощ?

Тук би трябвало да си напомним думите на претендента за президент проф. Анастас Герджиков, по време на дебата предходната седмица, когато съобщи, че " Съединени американски щати не се месят във вътрешната политика на нито една страна ". Учудващо, никой не обърна внимание на това неуместно изявление. Защото американците с изключение на да се бъркат в ръководството на местата, където " не ги слушат ", друго не вършат. А Куба постоянно им е била в полезрението. Преди Революцията, те са гледали на нея като на колония, място за пране на пари и за мнозина е била " петата столица на американската мафия ". Местните дами са се молили да не раждат девойки, съзнавайки каква орис ги чака. А точно - от напълно дребни да работят в питейните заведения и да бъдат склонявани в проституция. До обучение имали достъп малко на брой, а изискванията за живот били повече от мизерни. Цветнокожите били считани за втора употреба хора. А да имат власт над такава територия, изцяло удовлетворявала имперската упоритост на Щатите.

Затова не трябва да се изненадваме на триумфа на двамата революционери Фидел Кастро и Ернесто Че Гевара. Още по-малко би трябвало да ни учудва фактът, че хората са се присъединили с наслада в идеята им. Ако е имало и най-малкото подозрение, че някой е изменник, е бил отстраняван.

След безспорния триумф на Революцията - през днешния ден няма нито един некултурен човек, нито един незает. Всички имат достъп до гратис и качествено опазване на здравето. Престъпността е 0%, тъй като всичко се вписва в досието на човек, а никой не би назначил заподозрян/обвинен/осъден и лежал в пандиза. Всички вложения се вършат в името на децата. Показателно е, че откакто Кастро идва на власт, осиновява наследниците на починалите си приятели, а в следствие и всяко едно дете, което остава сираче.

За какво да стачкуват?!

Имат ли аргументи кубинците да стачкуват и да се лъжат по парите на Джордж Сорос? За върлите и отявлени евроатлантици, те имат цялото право на света. Според тях нямат достъп до най-елементарните свободи и наслади от живота. Нещо повече - това тяхното не е никакъв живот. За всичко са отговорни " неприятните комунисти ". Но на Острова никой не има вяра на тези приказки. Вярно е, че на 11 юли той беше обзет от невиждани демонстрации. Но тогава хората бяха обзети от боязън. Съединени американски щати заплашиха със нови наказания, втората вълна на КОВИД-пандемията беше сложна за преодоляване. Затова излязоха по улиците - с цел да получат отговори на въпросите си: " Какво ще стане с нас? " " Ще оцелеем ли? " Както преди три десетилетия Фидел Кастро им беше заречен, че сами ще се оправят след наложеното ембарго, по този начин и в този момент президентът Мигел Диас-Канел, ги увери, че всичко ще бъде наред. И по този начин стана. Защото кубинската медицина е една от най-хубавите в света. Учените създадоха 3 ваксини и разчитат на тях, а локалните им имат цялостно доверие. Доказано е, че успеваемостта им е над 95%. СЗО, несъмнено отхвърля да ги признае, макар че още веднъж в Куба беше основан първият препарат против ковид въобще. Но днешните Велики сили нямат полза от стъпващата на краката си островна страна. Историята има навика да се повтаря. Както преди години някои страни като Канада, Германия последователно вземат решение да не се преценяват с американската възбрана, в този момент доста латиноамерикански и азиатски страни си поръчват кубинските ваксини.

Куба живее и диша

Днес този девиз се вижда на всички места из страната. Народът още веднъж съумя самичък да се измъкне от рецесията, без да чака никакви обезщетения от някой съюз. Затова постоянно ще оцеляват, тъй като помнят завета на обичания си водач Фидел Кастро - " Куба на никого не се моли ". За разлика от доста други страни, измежду които и нашата, които постоянно чакат подаяния. " Съединени американски щати ни ненавиждат, само че и почитат поради достолепието. Ние сме едни от дребното, в случай че не единствените, които не им се подмазват ", гордо декларира локален гражданин. А, до момента в който по този начин се възпитават и бъдещите генерации, то Островът на Свободата ще продължава да бъде непревземаема цитадела.