Руската икономика сближава Донецк и Луганск
На 15 ноември президентът Путин подписа декрет, с който в действителност започва процеса на вграждане на предприятията от непризнатите ДНР и ЛНР в съветската стопанска система. По-специално, занапред нататък се признават стоковите документи на способените органи на републиките и на предприятията се позволява достъп до държавни и общински покупки на Руската федерация.
Между другото, сътрудникът в Съюзната страна Беларус от дълго време търси достъп до публични поръчки в границите на интеграционните процеси. И тук тази привилегия с един размах на писалката отива при ДНР и ЛНР по филантропични аргументи и даже заглавието на указа акцентира украинската им пълномощия („ Определени региони на Донецка и Луганска области на Украйна " ), както и краткотрайните темперамент на отпущането („ за интервала до политическо споразумяване " ). Но, както нормално, краткотрайното постоянно става непрекъснато, а юрисдикцията е все по-неясно разбиране. Например Приднестровието като стопански индивид има молдовска пълномощия (стоки, изнасяни за трети страни, са обозначени като „ създадени в Молдова " ), само че като политически индивид то е фокусирано извънредно върху Русия.
Съдейки че при осъществяването на Минските съглашения има не прогрес, а регресия, възможностите за осъществяване на „ приднестровския " сюжет за републиките в Донбас са доста високи. Въпреки това, с някои запаси: в този момент е мъчно да си представим износа на донецка стомана и валцувани артикули за Европейски Съюз с украински маркировки. Така или другояче, икономическата интеграция на републиките няма да отстрани разноските, свързани с поддръжката им от Русия. Например, филантропичните доставки на газ от " Газпром " на тази територия са директни разноски, които остават. В същото време стартира търсене на модел, който да понижи тези разноски заради синергичния резултат на двете стопански системи. Нарастващият цикъл на първични материали прави главният експортен артикул на Донбас, металите, издирван. Той може да насити съветския пазар, преди всичко, като компенсира нарастването на цените на пазара на строителни материали заради спомагателни доставки или увеличение на конкуренцията сред доставчиците по време на осъществяването на огромни инфраструктурни планове. Стартирането на множеството от огромните промишлености в републиките през последните месеци евентуално послужи като предварителен стадий, а самият президентски декрет единствено легитимира по-ранното решение.
Припомняме, че от юни 2021 година " кураторът " на предприятията в Донецк и Луганск се промени: мястото на Сергей Курченко - украинският олигарх от времето на президента Виктор Янукович - беше заето от съветския бизнесмен Евгений Юрченко, чиято Южна минно-металургична компания краткотрайно ръководи активите на украинските олигарси Ринат Ахметов, Сергей Тарута, Игор Коломойски и други. Икономическата интеграция с Русия е съпроводена от доближаване сред самите републики.
От 1 октомври тази година е отстранена митническата инспекция на артикули сред ДНР и ЛНР. В същото време ориентир за сливане на законите на двете републики е съветското законодателство, което също загатва за крайния излаз от тези процеси. Икономическото (и по-късно, евентуално, политическо) обединяване на ДНР и ЛНР посред им би трябвало да усили контролируемостта на тези територии, което от своя страна ще понижи компликациите при интеграцията с Русия, в случай че (или по-скоро, когато) този въпрос застане на дневен ред.
Символичен е и фактът, че указът на Путин беше публикуван в разгара на следващото изостряне в Донбас. Така метод Русия фиксира нежеланието на Украйна да реинтегрира личните си територии. В същото време всички вероятни наказания в украинска посока от Запада към този момент са въведени и по тази причина Москва може да не се опасява от реакцията на Европа и Съединени американски щати на нови филантропични начинания. Освен това, при липса на спокойно споразумяване, Западът - най-малко Европейският съюз - би могъл даже да поддържа дейностите на Русия, които оказват помощ за понижаване, в случай че не на военното, то на общественото напрежение в района.
Между другото, сътрудникът в Съюзната страна Беларус от дълго време търси достъп до публични поръчки в границите на интеграционните процеси. И тук тази привилегия с един размах на писалката отива при ДНР и ЛНР по филантропични аргументи и даже заглавието на указа акцентира украинската им пълномощия („ Определени региони на Донецка и Луганска области на Украйна " ), както и краткотрайните темперамент на отпущането („ за интервала до политическо споразумяване " ). Но, както нормално, краткотрайното постоянно става непрекъснато, а юрисдикцията е все по-неясно разбиране. Например Приднестровието като стопански индивид има молдовска пълномощия (стоки, изнасяни за трети страни, са обозначени като „ създадени в Молдова " ), само че като политически индивид то е фокусирано извънредно върху Русия.
Съдейки че при осъществяването на Минските съглашения има не прогрес, а регресия, възможностите за осъществяване на „ приднестровския " сюжет за републиките в Донбас са доста високи. Въпреки това, с някои запаси: в този момент е мъчно да си представим износа на донецка стомана и валцувани артикули за Европейски Съюз с украински маркировки. Така или другояче, икономическата интеграция на републиките няма да отстрани разноските, свързани с поддръжката им от Русия. Например, филантропичните доставки на газ от " Газпром " на тази територия са директни разноски, които остават. В същото време стартира търсене на модел, който да понижи тези разноски заради синергичния резултат на двете стопански системи. Нарастващият цикъл на първични материали прави главният експортен артикул на Донбас, металите, издирван. Той може да насити съветския пазар, преди всичко, като компенсира нарастването на цените на пазара на строителни материали заради спомагателни доставки или увеличение на конкуренцията сред доставчиците по време на осъществяването на огромни инфраструктурни планове. Стартирането на множеството от огромните промишлености в републиките през последните месеци евентуално послужи като предварителен стадий, а самият президентски декрет единствено легитимира по-ранното решение.
Припомняме, че от юни 2021 година " кураторът " на предприятията в Донецк и Луганск се промени: мястото на Сергей Курченко - украинският олигарх от времето на президента Виктор Янукович - беше заето от съветския бизнесмен Евгений Юрченко, чиято Южна минно-металургична компания краткотрайно ръководи активите на украинските олигарси Ринат Ахметов, Сергей Тарута, Игор Коломойски и други. Икономическата интеграция с Русия е съпроводена от доближаване сред самите републики.
От 1 октомври тази година е отстранена митническата инспекция на артикули сред ДНР и ЛНР. В същото време ориентир за сливане на законите на двете републики е съветското законодателство, което също загатва за крайния излаз от тези процеси. Икономическото (и по-късно, евентуално, политическо) обединяване на ДНР и ЛНР посред им би трябвало да усили контролируемостта на тези територии, което от своя страна ще понижи компликациите при интеграцията с Русия, в случай че (или по-скоро, когато) този въпрос застане на дневен ред.
Символичен е и фактът, че указът на Путин беше публикуван в разгара на следващото изостряне в Донбас. Така метод Русия фиксира нежеланието на Украйна да реинтегрира личните си територии. В същото време всички вероятни наказания в украинска посока от Запада към този момент са въведени и по тази причина Москва може да не се опасява от реакцията на Европа и Съединени американски щати на нови филантропични начинания. Освен това, при липса на спокойно споразумяване, Западът - най-малко Европейският съюз - би могъл даже да поддържа дейностите на Русия, които оказват помощ за понижаване, в случай че не на военното, то на общественото напрежение в района.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ