Всичко, което трябва да знаете за Коледния пост
На 15 ноември по традиция започват 40-дневните Коледни или Рождественски пости, които приключват на 24 декември - Бъдни вечер. Коледният пост се назовава още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.
В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна с олио.
През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се позволяват безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се одобряват за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се употребява и риба.
Алкохолът също е неразрешен, като се изключи виното. Червено вино може да се използва всеки ден по една чаша, като се изключи сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се позволява по време на поста, защото е знак на Христовата кръв.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене.
Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си, като му заяви и мнението на лекаря.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, обвързван с деня 25 декември, в който се празнува Рождеството на Господ Иисус Христос, станало относително късно - през ХІІ век. То било в тясна взаимозависимост от определянето датата на това събитие, по отношение на което се образува този втори по своята значителност Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви почнало към 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 година, като Антиохия последвала - през 375 година, Александрия - през 432 година при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458).
Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били разнообразни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май.
Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило релативно единение в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви почнали да го честват на 25 декември.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква почнала да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден.
Как да постим
Много е значимо да подхождаме към храненето по време на пости осъзнато, с цел да не нарушим здравословния баланс на организма си. Затова би трябвало да му доставяме всички нужни субстанции, минерали, соли, витамини и така нататък като консумираме разнообразна храна, написа 24kitchen.
Липсата на скотски белтъчини можем да компенсираме с банкет на разнообразни бобови култури като фасул, леща, грах, нахут, бакла. За реализиране на най-благоприятен аминокиселинен баланс, е добре те да се комбинират със зърнени храни – ориз, булгур, жито, ечемик, както и с елда и киноа, които съдържат всички 8 незаменими аминокиселини.
Пълнозърнестите зърнени храни са за предпочитане, защото съдържат доста минерали и витамини от група В. Ежедневната консумация на зеленчуци и плодове, съдържащи витамин С, като грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло, цитрусови плодове, ябълки и други, спомага за набирането на желязо.
Недостигът на калций по време на пости може да се компенсира с потреблението на пълнозърнест самун, зеленолистни зеленчуци, ядки, сушени плодове и нахут, както и на различни млека – бадемово, соево, овесено, оризово, конопено.
Приемът на задоволително количество вода, най-малко по 1,5-2 литра дневно, също е от голяма важност. Полезно е да се пие и чай, да вземем за пример шипков, който съдържа огромни количества витамин С.
Медът, захарта и черният шоколад също са разрешени артикули по време на постите, само че не би трябвало да се прекалява с тях. Не единствено поради фигурата ни, на която могат да се отразят, само че и поради изкушението и насладата, които носят със себе си.
За бъдат постите пълноценни както във физическо, по този начин и в духовно отношение, е добре да се придържате към следните елементарни правила:
Обмисляйте какво ще ядете
Постенето не значи да се ядат единствено сухари и орехи, най-малко не и за миряните. Съвременният метод на живот е доста претрупан и има своите условия – с цел да сме дейни, би трябвало да се храним уравновесено. Кашите, като да вземем за пример овесената, пшеничната, оризовата, ечемичената и елдената (гречка), са добър източник на целулоза, която благоприятства храносмилането и възвръща стомашната микрофлора. Те също по този начин са богати на витамини – В1, В2, В5 и РР и минерали - К, Mg, Si, Cu, Mn.
Съдържащите растителни белтъчини бобови култури, както соята и гъбите са добър сурогат на месото и рибата. А пресните салати, задушените или приготвени на пара зеленчуци са незаместим източник на витамини и минерали.
Не пропускайте дните, в които е разрешено да се яде риба
По време на Великия пост дните, в които е разрешено да се употребява риба са два – Благовещение и Цветница, тази година надлежно 25-ти март и 12-ти април.
Не пропускайте опцията да разнообразите храненето си и да запълните дефицита на потребни субстанции в организма. Изберете мазни типове риба, като скумрия, сьомга или херинга, които са източник на значимите за нашия организъм Омега-3 мастни киселини и витамин Д.
Не преяждайте
Макар и да звучи смешно, изцяло допустимо е да се преяде и със семки и ябълки, да вземем за пример. Важно е да се помни, че постът на първо място е самоограничение и блян към сдържаност. По време на поста храненето би трябвало да е постоянно – 5-6 пъти дневно, на дребни порции. Необходимо е да се внимава за количеството ядки, семки, растителни масла, сушени плодове и плодове, което се приема, защото прекаляването с тези артикули може да наруши естествената работа на храносмилателната система и да докара до напълняване.
Излезте от поста последователно
Известно е, че великденските трапези са богати и на тях участват месо, яйца, козунаци и така нататък А след продължителното ограничение в храненето, сходно обилие е потрес за организма и може да провокира проблеми с храносмилателния тракт. Затова, внимавайте и навлизайте в нормалния си режим на хранене последователно. Не наблягайте незабавно на месото и саламите, а започнете с консумация на риба, кисело мляко и дребни количества сирене и яйца – по 1 порция дневно в първата седмица.
Приемът на огромни количества сурови зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури може да сътвори проблеми на хора със стомашни проблеми и болести на храносмилателния тракт. Затова е целесъобразно болните хора и бременните дами да се посъветват с доктор преди да стартират да постят. За малолетните деца и пътешествениците е разрешен омекотен режим.
Без молитва и смирение обаче постът е една от многото диети и няма въздействие върху душата. Постите изискват освен да изключим от менюто си месото и млечните артикули, само че и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, експанзията и завистта към близките, които са разрушителни най-много за самите нас.
Човешката душeвност и физика са надълбоко свързани и пречистването на тялото е метод за реализиране на духовна естетика. Най-малкото лишението от избрани храни е приучване на волята, а точно от нея зависи триумфът ни в множеството инициативи.
Смисълът на постите е за избран интервал от време да се концентрирате не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развиване, написа edna.bg/bg-patriarshia/24kitchen/darik.
В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на славното Христово Рождество.
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна с олио.
През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се позволяват безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.), които също се одобряват за постни храни. Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се употребява и риба.
Алкохолът също е неразрешен, като се изключи виното. Червено вино може да се използва всеки ден по една чаша, като се изключи сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се позволява по време на поста, защото е знак на Христовата кръв.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене.
Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си, като му заяви и мнението на лекаря.
История на Рождественския пост
Утвърждаването на 40-дневния пост, обвързван с деня 25 декември, в който се празнува Рождеството на Господ Иисус Христос, станало относително късно - през ХІІ век. То било в тясна взаимозависимост от определянето датата на това събитие, по отношение на което се образува този втори по своята значителност Господски празник след Възкресение Христово (Пасха, Великден).
Отбелязването на празника Рождество Христово при християните от западните църкви почнало към 350 година. При източните църкви то било въведено от св. Григорий Богослов през 380 година, като Антиохия последвала - през 375 година, Александрия - през 432 година при св. Кирил Александрийски (†444), Йерусалим - при патриарх Ювеналий (†458).
Датите, на които това събитие било отбелязвано, също били разнообразни: в западните църкви - на 25 декември, в Антиохия - на 4 януари, в Александрия - на 18 или 19 април, или на 29 май.
Малоазийските църкви го чествали на 6 или 10 януари. Едва в края на ІV и началото на V в. настъпило релативно единение в отбелязването на Рождество Христово и всички православни църкви почнали да го честват на 25 декември.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществували още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление. Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква почнала да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден.
Как да постим
Много е значимо да подхождаме към храненето по време на пости осъзнато, с цел да не нарушим здравословния баланс на организма си. Затова би трябвало да му доставяме всички нужни субстанции, минерали, соли, витамини и така нататък като консумираме разнообразна храна, написа 24kitchen.
Липсата на скотски белтъчини можем да компенсираме с банкет на разнообразни бобови култури като фасул, леща, грах, нахут, бакла. За реализиране на най-благоприятен аминокиселинен баланс, е добре те да се комбинират със зърнени храни – ориз, булгур, жито, ечемик, както и с елда и киноа, които съдържат всички 8 незаменими аминокиселини.
Пълнозърнестите зърнени храни са за предпочитане, защото съдържат доста минерали и витамини от група В. Ежедневната консумация на зеленчуци и плодове, съдържащи витамин С, като грах, карфиол, зеле, чушки, лук, киселец, коприва, цвекло, цитрусови плодове, ябълки и други, спомага за набирането на желязо.
Недостигът на калций по време на пости може да се компенсира с потреблението на пълнозърнест самун, зеленолистни зеленчуци, ядки, сушени плодове и нахут, както и на различни млека – бадемово, соево, овесено, оризово, конопено.
Приемът на задоволително количество вода, най-малко по 1,5-2 литра дневно, също е от голяма важност. Полезно е да се пие и чай, да вземем за пример шипков, който съдържа огромни количества витамин С.
Медът, захарта и черният шоколад също са разрешени артикули по време на постите, само че не би трябвало да се прекалява с тях. Не единствено поради фигурата ни, на която могат да се отразят, само че и поради изкушението и насладата, които носят със себе си.
За бъдат постите пълноценни както във физическо, по този начин и в духовно отношение, е добре да се придържате към следните елементарни правила:
Обмисляйте какво ще ядете
Постенето не значи да се ядат единствено сухари и орехи, най-малко не и за миряните. Съвременният метод на живот е доста претрупан и има своите условия – с цел да сме дейни, би трябвало да се храним уравновесено. Кашите, като да вземем за пример овесената, пшеничната, оризовата, ечемичената и елдената (гречка), са добър източник на целулоза, която благоприятства храносмилането и възвръща стомашната микрофлора. Те също по този начин са богати на витамини – В1, В2, В5 и РР и минерали - К, Mg, Si, Cu, Mn.
Съдържащите растителни белтъчини бобови култури, както соята и гъбите са добър сурогат на месото и рибата. А пресните салати, задушените или приготвени на пара зеленчуци са незаместим източник на витамини и минерали.
Не пропускайте дните, в които е разрешено да се яде риба
По време на Великия пост дните, в които е разрешено да се употребява риба са два – Благовещение и Цветница, тази година надлежно 25-ти март и 12-ти април.
Не пропускайте опцията да разнообразите храненето си и да запълните дефицита на потребни субстанции в организма. Изберете мазни типове риба, като скумрия, сьомга или херинга, които са източник на значимите за нашия организъм Омега-3 мастни киселини и витамин Д.
Не преяждайте
Макар и да звучи смешно, изцяло допустимо е да се преяде и със семки и ябълки, да вземем за пример. Важно е да се помни, че постът на първо място е самоограничение и блян към сдържаност. По време на поста храненето би трябвало да е постоянно – 5-6 пъти дневно, на дребни порции. Необходимо е да се внимава за количеството ядки, семки, растителни масла, сушени плодове и плодове, което се приема, защото прекаляването с тези артикули може да наруши естествената работа на храносмилателната система и да докара до напълняване.
Излезте от поста последователно
Известно е, че великденските трапези са богати и на тях участват месо, яйца, козунаци и така нататък А след продължителното ограничение в храненето, сходно обилие е потрес за организма и може да провокира проблеми с храносмилателния тракт. Затова, внимавайте и навлизайте в нормалния си режим на хранене последователно. Не наблягайте незабавно на месото и саламите, а започнете с консумация на риба, кисело мляко и дребни количества сирене и яйца – по 1 порция дневно в първата седмица.
Приемът на огромни количества сурови зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури може да сътвори проблеми на хора със стомашни проблеми и болести на храносмилателния тракт. Затова е целесъобразно болните хора и бременните дами да се посъветват с доктор преди да стартират да постят. За малолетните деца и пътешествениците е разрешен омекотен режим.
Без молитва и смирение обаче постът е една от многото диети и няма въздействие върху душата. Постите изискват освен да изключим от менюто си месото и млечните артикули, само че и да пречистим мислите си от злободневните проблеми, експанзията и завистта към близките, които са разрушителни най-много за самите нас.
Човешката душeвност и физика са надълбоко свързани и пречистването на тялото е метод за реализиране на духовна естетика. Най-малкото лишението от избрани храни е приучване на волята, а точно от нея зависи триумфът ни в множеството инициативи.
Смисълът на постите е за избран интервал от време да се концентрирате не върху удоволствията и злободневните проблеми, а върху личностното си развиване, написа edna.bg/bg-patriarshia/24kitchen/darik.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ