Един разказ за „Най-щастливото място на света“
На 15 ноември 1965, към 2:00 часа следобяд, в огромната бална зала на хотел Чери Плаза в Орландо, Флорида, губернаторът Хайдън Бърнс седи сред Уолт и Рой – братята Дисни – на конференция. Част от встъпителните му думи са: „ Уолт Дисни ще донесе цялостен нов свят на развлечение, наслаждение и икономическо развиване на Флорида “.
За да разберем по-добре основаването на Света на Дисни, би трябвало да се преместим 10 години обратно и 4000 километра в посока град Анахайм, Калифорния.
На 17 юли 1955 Уолт Дисни за първи път отваря вратите на лунапарка Дисниленд с думите: „ На всички, които идват на това радостно място: Добре пристигнали! Дисниленд е ваша земя. Тук възрастните основават приятни мемоари, а младежта се любува на провокациите и мечтае за бъдещето. Дисниленд е отдаден на идеалите, на фантазиите и събитията, които сътвориха Америка, с вярата да бъде източник на наслаждение и ентусиазъм за всички по света. “
От това писмо до формалното разкриване минават единствено 7 години. Първоначално паркът би трябвало да е в Бърбанк, Калифорния, където и до през днешния ден е Disney Studios. Земята е била към 32 декара, само че откакто проектите за целия парк се развиват, излиза наяве, че това място ще е тясно за Мики Маус. Освен това градската администрация на Бърбанк не желае „ карнавална атмосфера “ в града си и през 1952 отхвърля да разреши градеж, в случай че проектите не се преработят изоснови. Затова и Уолт обръща взор към Ориндж Каунти.
Дисни наема Харисън Прайс от Института за проучвания към Станфорд, който би трябвало да най-подходящото място за градеж в умерения климат на южна Калифорния. Прайс предлага Анахайм. Дисни купува 647 декара земя – най-вече земеделска, с цитрусови и орехови насаждения. Строителните работи стартират на 16 юли 1954.
Строежът на първия Дисниленд коства $17 милиона ($151 милиона) и лишава тъкмо година и 1 ден. Не доста след отварянето на вратите обаче Дисни осъзнава, че е направил няколко неточности.
Маркетингово изследване демонстрира, че доста дребен % от посетителите идват от изток. Това не би било проблем, в случай че Уолт желае локален парк, само че упоритостите му са национални. По това време 75% от популацията на страната живее на изток. Също по този начин, Дисни не купува земята към парка си, което отваря бизнес за притежателите на тази земя, някои от които нямат същите високи стандарти като него. Той има вяра, че те смъкват цената на чудесния парк и че грешката за това е негова.
Преди да се спре на Орландо, има няколко други претендента. Сред тях са Сейнт Луис, Ню Джърси и канадската страна на Ниагарския водопад. По разнообразни аргументи той отхвърля всички тях – климат, незадоволително земя, мощна конкуренция. „ Не одобрявам океанските курорти поради плажуващите, а и океанът лимитира достъпа на хора. Както забелязвате, Дисниленд в Анахайм е заобиколен от автомагистрали. Предпочитам парковете ми да са по-навътре. “ Причинта да избере Орландо е, че локалната администрация е склонна да пази в загадка проектите му. От елементи поради деловитост, от елементи поради параноя и от елементи поради икономисване на пари.
Дисни и сътрудниците му стартират оглед на земята и откриват, че тя е цялостна с борови гори, ранчота, цитрусови горички и блата. Той обаче доста я харесва поради комуникативността й – заобиколена е от автомагистрали и е покрай Военновъздушната база Маккой, която по-късно ще стане интернационално летище.
Скоро хората стартират да виждат, че нещо се случва, само че никой не знае какво тъкмо и кой го прави. Дори локалният вестник Orlando Sentinel написа материал със заглавие „ Знаем, че ще получим нещо, само че не знаем какво “. Плъзват клюки, че планът е на НАСА, семейство Рокфелер и даже на Хауърд Хюджис (пионер в авиацията). В последна сметка обаче Orlando Sentinel съумява да научи истина, което дава мотив за други клюки – че самият Уолтър се е свързал с вестника и ги е молил, убеждавал и даже подкупил, с цел да не го разкрият. Той акцентира, че в случай че се разчуе, това ще попречи на плана и ще лиши централна Флорида от евентуален туристически взрив.
Все отново истината стартира да става ясно. На 20 май 1965 Sentinel написа, че „ земята е купена, с цел да се направи втори Дисниленд “, само че мигновено акцентира, че Дисни отхвърля всичко. Години по-късно, през 1993, същият весник, в материал за историята на района, ще напише „ Дисни невъзмутимо лъже медиите като споделя, че ще влага $50 милиона за разширението на единствения тогава парк и няма интерес за нов подобен. “
На финала към този момент си проличава прекомерно доста какво става на строителната площадка. Sentinel написа „ Твърдим, че зад мистерията е Дисни “ и с утвърждението на аниматора губернаторът Бърнс удостоверява това на 25 октомври 1965. Три седмици по-късно Бърнс ще седне сред Уолтър и Рой на конференцията, с която стартира описа ни.
Рой Дисни в Швейцария, с цел да показа „ Малката нимфа “
На 2 ноември 1966, Уолтър Дисни е диагностициран с рак на белите дробове поради години буйно пушене. Болестта е в толкоз напреднал стадии, че той почива единствено след 45 дни. И в никакъв случай не вижда Светът на Дисни приключен. Рой, брат му и изпълнителен шеф на Disney Studios, отсрочва пенсионирането си, с цел да следи строителството. Паркът публично е отдаден на Уолтър на 25 октомври 1971 и се споделя Световния курорт Уолт Дисни.
На церемонията по посвещаването (а както написа и на специфичния плакет на входа на Магическото кралство), Рой споделя: „ Светът на Уолт Дисни е възпоменание за философията и живота на Уолтър Елиас Дисни… и на гениите, всеотдайността и лоялността на цялата организация Дисни, която сбъдна фантазията на Уолтър. Нека Светът на Уолт Дисни донесе наслада и ентусиазъм, и нови познания на всички, които идват на това щастливо място… Магическо кралство, младите по сърце на всякаква възраст могат да се смеят и да играят, и да учат – дружно. “
