През 1885-а: Армията ни громи сърбите край Пирот
На 15 ноември 1885 година нашата войска реализира дефинитивна победа в Сръбско-българската война. Това се случва в сражението край Пирот, което е единствено няколко дни след популярната борба при Сливница. Западният корпус на българската войска е под командването на полковник Данаил Николаев, а от другата страна отпред на сърбите е самият крал Милан.
След като на 13 ноември българското командване взима решение да настъпи към Пирот с всички сили, управлението на Западния корпус издава заповед за нахлуване. На 14 ноември сутринта българските войски разрушават сръбските прикриващи елементи по границата и настъпват към Пирот. Към 15 часа същия ден първите подразделения влизат в пердах с съперника. На левия фланг тежки боеве с Дринската дивизия водят колоната на майор Стоянов и капитан Попов. Отрядът на капитан Попов до вечерта съумява да завземе височините Диван и Черни връх. На десния фланг пък колоната на майор Гуджев настава против хребета Пърчовец и съумява да разбие 10-и сръбски пехотен полк от Шумадийската дивизия.
След триумфа на левия фланг стартира настъплението и на останалите колони в центъра - на подполковник Сава Муткуров и капитан Никифоров. Колоната на подполковник Муткуров доближава до с. Ръжана и до вечерта се доближава до Пирот. При опита да влезе в града е обстрелвана от артилерия и заема огневи позиции при хребетите Провалия и Хисарлъка. В този регион е съсредоточена съвсем цялата артилерия на Нишавската войска. Колоната попада под пушечния огън на 9-и пехотен и 1-ви конен полк, само че забележителните сили, с които разполага подполковник Муткуров, дават опция офанзивата да се ускори. Българските елементи се приготвят за офанзива „ На нож “, само че съперникът се отдръпва към с. Градешница.
През нощта против 15 ноември сръбската войска се прегрупира, като Шумадийската дивизия заема позиции сред селата Добри дол и Нишор, Дунавската пази височините западно от Пирот, а Дринската се отдръпва към Моравската дивизия. С това сръбските войски от първи ешелон са отслабени и двата ешелона имат отмерено систематизиране на силите. На 15 ноември сутринта настъплението е възобновено. Колоната на майор Гуджев настава към Шумадийската дивизия и макар численото предимство (16 против 9 батальона за сърбите), те са отхвърлени от с. Нишор и хребета Провалия и отстъпват към река Темска.
Отстъплението на Шумадийската дивизия въвлича и Дринската дивизия, в резултат на което колоната на майор Гуджев и отрядът на капитан Паница минават в гонене. На левия фланг българската армия овладява височината Келташ. Сръбската армия е изцяло смутена и стартира отдръпване.
След безапелационната победа при Пирот българската войска се готви да нападна Ниш, само че в този миг се появява австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер. Той предизвестява, че при по-нататъшно нахлуване българите ще срещнат австро-унгарските войски.
Този ултиматум поставя завършек на Сръбско-българската война и на 16 ноември 1885 година двете страни подписват помирение. Победата изиграва значима роля за интернационалния престиж на България, а Съединението е прието от другите европейски страни.
След като на 13 ноември българското командване взима решение да настъпи към Пирот с всички сили, управлението на Западния корпус издава заповед за нахлуване. На 14 ноември сутринта българските войски разрушават сръбските прикриващи елементи по границата и настъпват към Пирот. Към 15 часа същия ден първите подразделения влизат в пердах с съперника. На левия фланг тежки боеве с Дринската дивизия водят колоната на майор Стоянов и капитан Попов. Отрядът на капитан Попов до вечерта съумява да завземе височините Диван и Черни връх. На десния фланг пък колоната на майор Гуджев настава против хребета Пърчовец и съумява да разбие 10-и сръбски пехотен полк от Шумадийската дивизия.
След триумфа на левия фланг стартира настъплението и на останалите колони в центъра - на подполковник Сава Муткуров и капитан Никифоров. Колоната на подполковник Муткуров доближава до с. Ръжана и до вечерта се доближава до Пирот. При опита да влезе в града е обстрелвана от артилерия и заема огневи позиции при хребетите Провалия и Хисарлъка. В този регион е съсредоточена съвсем цялата артилерия на Нишавската войска. Колоната попада под пушечния огън на 9-и пехотен и 1-ви конен полк, само че забележителните сили, с които разполага подполковник Муткуров, дават опция офанзивата да се ускори. Българските елементи се приготвят за офанзива „ На нож “, само че съперникът се отдръпва към с. Градешница.
През нощта против 15 ноември сръбската войска се прегрупира, като Шумадийската дивизия заема позиции сред селата Добри дол и Нишор, Дунавската пази височините западно от Пирот, а Дринската се отдръпва към Моравската дивизия. С това сръбските войски от първи ешелон са отслабени и двата ешелона имат отмерено систематизиране на силите. На 15 ноември сутринта настъплението е възобновено. Колоната на майор Гуджев настава към Шумадийската дивизия и макар численото предимство (16 против 9 батальона за сърбите), те са отхвърлени от с. Нишор и хребета Провалия и отстъпват към река Темска.
Отстъплението на Шумадийската дивизия въвлича и Дринската дивизия, в резултат на което колоната на майор Гуджев и отрядът на капитан Паница минават в гонене. На левия фланг българската армия овладява височината Келташ. Сръбската армия е изцяло смутена и стартира отдръпване.
След безапелационната победа при Пирот българската войска се готви да нападна Ниш, само че в този миг се появява австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер. Той предизвестява, че при по-нататъшно нахлуване българите ще срещнат австро-унгарските войски.
Този ултиматум поставя завършек на Сръбско-българската война и на 16 ноември 1885 година двете страни подписват помирение. Победата изиграва значима роля за интернационалния престиж на България, а Съединението е прието от другите европейски страни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ