Служебният бюджет: Предстоят ли промени в данъчната политика?
На 15 март министърът на финансите Росица Велкова разгласи пред публицисти, че МФ ще предложи проектобюджет за 2023 година с недостиг от 3 % от брутния вътрешен артикул (БВП) на начислена основа. Месец по-късно предложенията бюджет е с недостиг от 6,9 %.
Служебният бюджет: Предстоят ли промени в данъчната политика? Снимка: bTV
„ Можеше да има примерен бюджет, който да върже ръцете на политиците. Служебният кабинет пое по пътя на най-малкото противодействие. Предложенията вътре, с цел да излезе дефицитът на 3%, са нездравословни – те са за конфискационен налог, унищожаване на компенсации. Така си показва служебният кабинет, че ще се запълни дупката. Партиите споделиха, че не са съгласни, а служебният кабинет им даде дефицитът, който те са основали – 12 милиарда недостиг. Това е безконтролно от страна на служебния кабинет, само че показва действителната картина – тя е плашеща “, разяснява в студиото на „ Тази заран “ икономистът Кузман Илиев.
Кузман Илиев Снимка: bTV
Според него има нарастване на финансовите разноски, само че те не се осъществят, а средствата „ изтичат “.
„ В обстановката, в която идва рецесия, да вдигаш налозите е самоубийство “, акцентира Илиев.
„ Има поле за повдигане на налозите във връзка с това да се върне обстановката, каквато беше преди пандемията. Най-опасната данъчна ерозия е като се пипа Данък добавена стойност. Трябва да се мисли и за акциза върху горивата. Не е въпросът единствено да подвигаме налози и връщаме налози, би трябвало да се мисли и за разноските. Най-слабата страна в Организацията за икономическо сътрудничество и раз като Румъния има над 30% разноски за личен състав. В Съединени американски щати – те са към 25%. Ние имаме 34 на 100. 4% се равняват на 1 милиарда Само от тук, в случай че изрежем 1 милиарда – това е едно място, което може да се пипне “, изясни икономистът Евгений Кънев.
Евгений Кънев Снимка: bTV
„ Последните години се сътвориха условия за влизане в дългова серпантина. Всеки бюджет е огледалото на страната. Ако желае Народното събрание, ще направи каквото би трябвало. Министерството на финансите дава основата – какво е ситуацията. Народното събрание дефинира политиките. Най-важното е кой го извършва. В последните години финансовите разноски бяха нулеви “, уточни Красимир Дачев, зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата.
Красимир Дачев Снимка: bTV
Той напомни, че при високите цени на енергоизточниците страната е получавала повече пари, само че уточни, че те не са били реинвестирани.
