Св. Онисим раздал богатството си на бедните, след жестоки мъчения е осъден на смърт
На 15 февруари Православната черква уважава паметта на св. Онисим, възпитаник на св. деятел Павел, и на преподобни Евсевий Сирийски.
Във Фригия, област в Мала Азия, живял богат и благороден човек на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон приел християнската религия и по-късно бил присъединен към седемдесетте апостоли.
Той имал плебей на име Онисим. Заради свое нарушение и заради боязън от наказване Онисим избягал в Рим, където проповядвал свети деятел Павел. Той приема християнството и става негов съмишленик.
Скоро по-късно деятел Павел научил историята на своя възпитаник. По негово гледище Онисим се върнал при господаря си, който му дал амнистия, правото да бъде свободен и го надарил с благосъстояние. Онисим раздал парите си на бедните и се отдал в работа на Бога.
По-късно свети Онисим бил отдаден в тайнството Свето Кръщение и станал един от апостолите. Той изнасял своите проповеди в Испания, Гърция и Мала Азия. На напреднала възраст св. деятел Онисим бил подложен за свещеник на Ефес. При царуването на Траян (98-117 г.) свети Онисим бил извикан в Рим при шефа Тертил и е изправен на съд за изповядването на християнски убеждения.
След това е изпратен на изгнание в Путеол и след жестоки мъчения е наказан на гибел. Тялото му е взето от богата жена, положено в сребърен ковчег и почетно заровено през 109 година
За родното място и родителите на преподобния Евсевий са се запазили доста малко сведения. Известно е единствено, че изначало той постъпил в манастир, по-късно излязъл от обителта и се изкачил на върха на планина, покрай която е ситуирано селището Асиха.
Построил си ограда от недялани камъни и останал да живее там, като се предал на строго подвижничество. Бил облечен единствено в кожена дреха, а се хранел с грах и бобови растения. Като пренебрегвал телесната отпадналост, преподобният живял по този начин строго до най-дълбока напреднала възраст.
Когато зъбите му изпадали, той не можел да дъвче храната. Понасяйки мъжествено всяка неволя, той в никакъв случай не живял в къща.
Лицето му било набраздено с бръчки, а тялото му – толкоз изсушено, че поясът му не можел да се задържи на него.
Понеже славата му се разнесла далеко, голям брой хора почнали да идват при него, и бягайки от славата, той се прибрал в близкия манастир. Там си построил до стената неголяма ограда и траял нормалните си подвизи.
Постът на преподобния бил толкоз непоколебим, че в продължение на седемте седмици на великия пост той употребявал за храна единствено 15 смокини.
Водейки подобен непоколебим подвижнически живот, преподобни Евсевий живял повече от 90 години и след тежка болест се преставил в Господа.
Във Фригия, област в Мала Азия, живял богат и благороден човек на име Филимон. Когато светите апостоли проповядвали Евангелието, Филимон приел християнската религия и по-късно бил присъединен към седемдесетте апостоли.
Той имал плебей на име Онисим. Заради свое нарушение и заради боязън от наказване Онисим избягал в Рим, където проповядвал свети деятел Павел. Той приема християнството и става негов съмишленик.
Скоро по-късно деятел Павел научил историята на своя възпитаник. По негово гледище Онисим се върнал при господаря си, който му дал амнистия, правото да бъде свободен и го надарил с благосъстояние. Онисим раздал парите си на бедните и се отдал в работа на Бога.
По-късно свети Онисим бил отдаден в тайнството Свето Кръщение и станал един от апостолите. Той изнасял своите проповеди в Испания, Гърция и Мала Азия. На напреднала възраст св. деятел Онисим бил подложен за свещеник на Ефес. При царуването на Траян (98-117 г.) свети Онисим бил извикан в Рим при шефа Тертил и е изправен на съд за изповядването на християнски убеждения.
След това е изпратен на изгнание в Путеол и след жестоки мъчения е наказан на гибел. Тялото му е взето от богата жена, положено в сребърен ковчег и почетно заровено през 109 година
За родното място и родителите на преподобния Евсевий са се запазили доста малко сведения. Известно е единствено, че изначало той постъпил в манастир, по-късно излязъл от обителта и се изкачил на върха на планина, покрай която е ситуирано селището Асиха.
Построил си ограда от недялани камъни и останал да живее там, като се предал на строго подвижничество. Бил облечен единствено в кожена дреха, а се хранел с грах и бобови растения. Като пренебрегвал телесната отпадналост, преподобният живял по този начин строго до най-дълбока напреднала възраст.
Когато зъбите му изпадали, той не можел да дъвче храната. Понасяйки мъжествено всяка неволя, той в никакъв случай не живял в къща.
Лицето му било набраздено с бръчки, а тялото му – толкоз изсушено, че поясът му не можел да се задържи на него.
Понеже славата му се разнесла далеко, голям брой хора почнали да идват при него, и бягайки от славата, той се прибрал в близкия манастир. Там си построил до стената неголяма ограда и траял нормалните си подвизи.
Постът на преподобния бил толкоз непоколебим, че в продължение на седемте седмици на великия пост той употребявал за храна единствено 15 смокини.
Водейки подобен непоколебим подвижнически живот, преподобни Евсевий живял повече от 90 години и след тежка болест се преставил в Господа.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ