На 15 август точно в 12 часа стотици хиляди българи

На 15 август тъкмо в 12 часа стотици хиляди българи ще спрат за шестдесет секунди лудата си конкуренция и ще застинат спокойно и смирено. Сирени на болничните коли за спешна помощ ще завият в символ на респект към починалите за спасяването на човешки животи в спокойно време. Денят на спасенията е разгласен за народен празник с решение на Министерския от 20 декември 1912 година. Упоритият основател това да се случи е писателят доктор Тотко Найденов.

България е първата страна в Европейския съюз, а може би и в света, която с държавен документ отбелязва подвига и саможертвата на хора, които са обрекли себе си поради другите.

Преди броени дни в трагичния рудник “Ораново ” един от спасителите 49-годишният Асен Грънчаров получи инфаркт и умря на стотици метри подземен. Сърцето му не издържало на напрежението, жегата, убийственото движение, с което се организира избавителната акция. Година обратно двама мъже в разцвета на силите си Петър Петров и Христо Стефанов се хвърлят в Черно море и избавят давещо се дете. Подводното течение обаче не им разрешава да излязат от водата и те умират. В четвъртък ще сведем глави и пред техния героизъм.

Истинската причина за Ден на спасението да се избере тъкмо 15 август обаче би трябвало да търсим тъкмо петдесет години обратно. Тогава един селски доктор – доктор Стефан Черкезов, умира, като преди този момент избавя 47 души. Днес на негово име е кръстена болничното заведение във Велико Търново, едно поделение в Бургас и гимназия в Плевен.

Адска горещина от сутринта бележи този ден в разгара на лятото. Участъковият доктор от с. Стрелец би трябвало да пътува за Горна Оряховица. Автобусът е претъпкан. Трудно се диша. Като изтощен кон машината пъпли по шосето. Неочаквано камион връхлита от горната страна й. Рейсът незабавно лумва в пламъци. Взривната вълна изхвърля лекаря в канавката. Той е незасегнат. Пред очите му обаче десетки тела са се струпали пред вратата, търсейки избавление от огъня. Без даже и да се замисли, докторът се хвърля в горящия автобус и стартира да вади потърпевшите. Косата му пламва. Гаси я с ръце, само че не стопира даже за момент избавителната си задача. Бялата найлонова риза се стопява на гърба му. Идват колите за спешна помощ, само че Черкезов моли екипите да оказват помощ на другите.

Качвай се, ти си най-пострадал, упорстват лекарите, познали в обгорелия мъж своя сътрудник. Той отхвърля. Изпраща последната кола за спешна помощ и потегля пеш. След малко идват да го вземат. Припада. Стене, гънещ се в ужасните болки. Шепти: Гледайте другите. Аз загивам. В ранното утро на 16 август предсказаното му се сбъдва. Изпращат го цялата болница, избавените пасажери, родното село Виноград, където е безконечният му дом.

На този ден брачната половинка на героя Лидия е на 23 години, работи като счетоводител. Дъщерята Антония е единствено годинка. И в този драматичен миг Лидия намира сили и записва медицина. Няма време да мисли за сполетялата я покруса. Трябва да върви напред. Влиза в научните среди. С доста труд тя се гради като академик. Пенсионира се като доцент. Едногодишната в миналото щерка също става доктор. Никога не съм имала подозрение каква ще бъде специалността ми, споделя тя. Завършва с отличие. Днес е експерт по очи, нос гърло.

50 хирурзи умират със скалпел в ръка…

Петдесет хирурзи са умрели със скалпел в ръка, твърди доктор Тотко Найденов. В листата на спасителите са 117 лекари и 12 медицински сестри.

Д-р Борис Байтанов от Лом е отличникът на ВМА. Завършва и работи в с. Зарево. Печели конкурс за помощник и ден преди да замине за София, излиза на разходка из близкия язовир. Изведнъж лодката стартира да се цялостни с вода. Уплашено дете скача от нея. Баща му потегля да го вади. И двамата не могат да плуват. Отличен плувец, докторът незабавно скача в езерото. Ще ви спася – споделя. И това са последните му думи. Вкопчените в него удавници го повличат към дъното. В същото време, в Париж, годеницата му го чака за женитба.

Д-р Кирко Хекимов е хирург в пловдивската университетска болница. Прибере ли се в родния Златоград обаче, макар че е в отмора, постоянно е подготвен да помогне. Една заран, след тежка нощ в операционната зала, която приключва щастливо за болния, той е е покосен от солиден инфаркт.

Операционната сестра от Пловдив и занаятчия на спорта по алпинизъм Стефка Димитрова умира в скалите на Карловския Балкан в опита си да избави оплел се във въжетата некомпетентен катерач.

На път за съвещателен обзор умира доктор Илия Джамбазов. Санитарният аероплан, в който пътува, се разрушава в Рила. 35-годишната акушерка Василка Гиздова съпровожда родилка за Габрово. Шофьорът бърза иминава при спусната преграда. Влак опустошава колата и всички умират.

Два месеца преди пенсионирането си минният избавител Илия Щирков влиза подземен поради следващата акция. Става сриване и умира.

Медицинската сестра Радина Стоева е на 32 години. След дълго слято на ден и нощно дежурство й прилошава. Тръгва за у дома, само че на трамвайната спирка умира от солиден инфаркт. След пет дни й следва женитба, поради която сестра й е дохвърчала чак от Канада.

Д-р Петко Петков е дежурен точно на Коледа. Цяла нощ води тежка битка за живота на семейство, потърпевшо от тежки изгаряния, след пожар. Преуморен, на сутринта се прибира в дома си, където почива от солиден инфаркт.

Дълъг е този лист на почтени хора. Пред паметта на всички тях ще се преклоним на 15 август. За да се помни подвига им вечно, заключава доктор Найденов.

Инфо: Стандарт