Днес църквата почита Голяма Богородица
На 15 август, православните християни в България и по света означават един от най-важните празници в църковния календар – Успение на Пресвета Богородица, по-известен като Голяма Богородица. Този ден е отдаден на възпоминанието на кончината на Божията Майка и нейното възнесение на небето, и носи обръщение за безконечната религия и обич към Бог.
Според църковното поверие, след гибелта на Иисус Христос, Света Богородица продължава своя земен път, проповядвайки Божието слово. Когато наближава времето за нейното овакантяване на земния живот, апостолите се събират към нея. Според християнската традиция, Пресвета Богородица не умира като елементарен човек, а „ заспива “ и бива възнесена на небето от Божиите ангели. Това събитие е известно като Успение Богородично и се чества с огромна респект от християнския свят.
В България този ден се празнува с голям брой обичаи и традиции, свързани с покровителството на Света Богородица над дома и фамилията. В някои елементи на страната се правят специфични обредни ритуали за здраве и изобилие. На този ден доста вярващи посещават църкви и манастири, с цел да възпламенят свещ и да насочат молитва към Божията Майка.
Един от най-известните манастири в България, обвързван с този празник, е Троянският манастир. В него се намира чудотворната икона на Света Богородица Троеручица , към която всяка година се стичат хиляди поклонници, с цел да се помолят за здраве и благоденствие. По традиция на този ден в доста църкви се отслужва молебен за дъжд, а в някои райони се прави курбан в чест на Света Богородица.
Традиции и традиции
Голяма Богородица е ден, в който доста български фамилии се събират дружно, с цел да честват вярата и единството. Според националните традиции, на този ден дамите не би трябвало да правят тежка работа, с цел да не разгневят Божията Майка. В някои райони се има вяра, че в случай че на Голяма Богородица времето е слънчево, есента ще бъде плодородна и сполучлива.
Традиционно на този ден се сервират блага – хлябове, мед, плодове и цветя, които се носят в църквата за освещаване. След това тези храни се раздават за здраве и благоденствие. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващи те подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Голяма Богородица е също по този начин денят, в който хората насочат молебствия за протекция и благословия на своите фамилии и близки. Специални молебствия се произнасят за здравето на майките и децата, както и за плодовитостта на земята.
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Според църковното поверие, след гибелта на Иисус Христос, Света Богородица продължава своя земен път, проповядвайки Божието слово. Когато наближава времето за нейното овакантяване на земния живот, апостолите се събират към нея. Според християнската традиция, Пресвета Богородица не умира като елементарен човек, а „ заспива “ и бива възнесена на небето от Божиите ангели. Това събитие е известно като Успение Богородично и се чества с огромна респект от християнския свят.
В България този ден се празнува с голям брой обичаи и традиции, свързани с покровителството на Света Богородица над дома и фамилията. В някои елементи на страната се правят специфични обредни ритуали за здраве и изобилие. На този ден доста вярващи посещават църкви и манастири, с цел да възпламенят свещ и да насочат молитва към Божията Майка.
Един от най-известните манастири в България, обвързван с този празник, е Троянският манастир. В него се намира чудотворната икона на Света Богородица Троеручица , към която всяка година се стичат хиляди поклонници, с цел да се помолят за здраве и благоденствие. По традиция на този ден в доста църкви се отслужва молебен за дъжд, а в някои райони се прави курбан в чест на Света Богородица.
Традиции и традиции
Голяма Богородица е ден, в който доста български фамилии се събират дружно, с цел да честват вярата и единството. Според националните традиции, на този ден дамите не би трябвало да правят тежка работа, с цел да не разгневят Божията Майка. В някои райони се има вяра, че в случай че на Голяма Богородица времето е слънчево, есента ще бъде плодородна и сполучлива.
Традиционно на този ден се сервират блага – хлябове, мед, плодове и цветя, които се носят в църквата за освещаване. След това тези храни се раздават за здраве и благоденствие. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващи те подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Голяма Богородица е също по този начин денят, в който хората насочат молебствия за протекция и благословия на своите фамилии и близки. Специални молебствия се произнасят за здравето на майките и децата, както и за плодовитостта на земята.
Имен ден честват кръстените с имената Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ