Голяма Богородица е – един от най-големите християнски празници!
На 15 август православната черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на " успението ѝ ".
Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло, споделя bTV.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него.
Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. "
В памет на явяването ѝ пред апостолите църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Имен ден честват кръстените с имената Мария, Мара, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава, Преслав.
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на " успението ѝ ".
Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло, споделя bTV.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него.
Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък.
Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. "
В памет на явяването ѝ пред апостолите църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави " въздигане на хляба ".
Според националната традиция празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка.
На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Разрешава се риба. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Имен ден честват кръстените с имената Мария, Мара, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марийка, Марин, Марина, Марио, Мариян, Марияна, Маруся, Марян, Маша, Мика, Мима, Мими, Мирела, Панайот, Преслава, Преслав.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ