Да спасим децата от социалните мрежи, за да могат един ден да изплатят външния дълг
Забраната на обществените мрежи за деца е прелестна концепция, само че претекстовете ѝ би трябвало да бъдат дефинирани по-честно. Не е задоволително да ги предпазим от пристрастяване, кибертормоз и танцуващи инфлуенсъри, които им продават захаросаните си артикули, по този начин щото с изключение на игниване на мозъците, да им донесат и кариеси.
Не. Трябва да ги развием функционални, грамотни и душевен годни. Следващите генерации не би трябвало да са малоумни като нас. Защото някой ще би трябвало да изплаща всичко, което ние сега поръчваме на заем.
България сега е ръководена с бързи заеми. Бързи наслади, бързо решение на систематични проблеми, едвам мине още време. Без елиминирането на изискванията за по-нататъшни и по-тегави драми.
Проектът за бюджет за 2026 година планува недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт, или към 7,2 милиарда евро - най-големия от две десетилетия. Това не значи безусловно, че парите ще бъдат изхарчени зле. Означава единствено, че ние ще ги похарчим, а хора, които сега гледат „ Скибиди тоалетна “ и единственият им досег с високата обща просвета е да прихванат нещо от тирадите на Стоян Колев, да ги изплатят, когато порастат.
Затова децата не трябва да прекарват младостта си в обществените мрежи. Те би трябвало да четат, да считат, да развиват сериозно мислене и да получават специалности с висока добавена стойност, които сега нямаме концепция какви ще са, тъй като употребяваме AI да ни прави смехории.
На България ще ѝ трябват инженери, лекари, програмисти, предприемачиви хора, плочкаджии и всевъзможни хора, които са се сдобили с дипломи, освен тъй като са нечии родственици или са участвали някъде, а тъй като в действителност имат познания и умения. Ние явно няма да се научим занапред, по тази причина би трябвало да подготвим идващия тим.
Разбира се, възрастните би трябвало да запазят цялостен достъп до обществените мрежи. Там упражняваме гражданските си права, като пишем с основни букви, че сме за мир, неутралитет и народен суверенитет. Бием се с НАТО-вски бази, американски самолети, помощ за Украйна. Но не пречим на напредъка.
Междувременно държавното управление желае парламентарно позволение в „ Безмер “ да бъдат ситуирани до осем американски самолета-цистерни, подпомагащи американските интервенции в Близкия изток. Така България ще продължи да не взе участие във войната, а единствено ще ѝ дава комфортно място за презареждане. Соцмрежите са съвършен отдушник всичко това да си се случва, без да му пречим ние с необразованите си прищевки, нестабилната си душeвност и тежкия Дънинг-Крюгер синдром, който ни кара да показваме отзиви, които действително нямаме.
Тук няма несъгласие. Суверенитетът ни е на първо място информационен. Той се упражнява на маса и във Facebook/TikTok. Също по този начин сме за мир и християнски полезности, до момента в който реагираме със смеещи човечета на вести за гибел и съсипия някъде.
Децата ни не би трябвало да стават като нас.
След като обсъдим бюджета, дълга, мира и геополитиката, можем умерено да се върнем към същински значимите неща: да си купим пластмасова гривна, която прочиства кръвта, устройство, което понижава разхода на ток с 80%, или хранителен режим, открит от доктор, който фармацевтичната промишленост обезверено се пробва да заглуши.
Тези неща към този момент могат да ни бъдат продавани напълно от изкуствен интелект. Той основава индивида в рекламата, гласа му, експертната му биография, демонстрацията на продукта и доволните клиенти под видеото. Ние имаме вяра на всичко това доста по-лесно, в сравнение с институции, лекари, учени и експерти, тъй като приказват комплицирано, не дават обещание чудеса и желаят да ни вземат парите. AI-измамите приказват най-малко като нас - налудно.
Ето за какво обществените мрежи би трябвало да бъдат неразрешени за децата, само че не и за нас. Те още могат да бъдат избавени. Ние сме нужни на стопанската система тъкмо такива, каквито сме - тревожни, лековерни, непрекъснато възмутени и подготвени да купуваме. Потреблението поддържа растежа, възмущението поддържа платформите, а дългът поддържа илюзията, че всичко това може да продължава безпределно.
Само би трябвало в точния момент да отгледаме потомство, което не наподобява на нас. И да му забраним да чете мненията ни, до момента в който не стане задоволително огромно, с цел да получи сметката.
Може би най-добре напряко да пратим децата в гората. Да се научат да оцеляват благодарение на природата, с взаимни дейности, да се научат да фантазират с мозъците си песни, приказки и развлекателни, а не стресиращи и озлобяващи легенди.
И да слязат след 40 години, когато нас ни няма и външният дълг го е стопила хиперинфлацията.
Не. Трябва да ги развием функционални, грамотни и душевен годни. Следващите генерации не би трябвало да са малоумни като нас. Защото някой ще би трябвало да изплаща всичко, което ние сега поръчваме на заем.
България сега е ръководена с бързи заеми. Бързи наслади, бързо решение на систематични проблеми, едвам мине още време. Без елиминирането на изискванията за по-нататъшни и по-тегави драми.
Проектът за бюджет за 2026 година планува недостиг от 5,7% от Брутният вътрешен продукт, или към 7,2 милиарда евро - най-големия от две десетилетия. Това не значи безусловно, че парите ще бъдат изхарчени зле. Означава единствено, че ние ще ги похарчим, а хора, които сега гледат „ Скибиди тоалетна “ и единственият им досег с високата обща просвета е да прихванат нещо от тирадите на Стоян Колев, да ги изплатят, когато порастат.
Затова децата не трябва да прекарват младостта си в обществените мрежи. Те би трябвало да четат, да считат, да развиват сериозно мислене и да получават специалности с висока добавена стойност, които сега нямаме концепция какви ще са, тъй като употребяваме AI да ни прави смехории.
На България ще ѝ трябват инженери, лекари, програмисти, предприемачиви хора, плочкаджии и всевъзможни хора, които са се сдобили с дипломи, освен тъй като са нечии родственици или са участвали някъде, а тъй като в действителност имат познания и умения. Ние явно няма да се научим занапред, по тази причина би трябвало да подготвим идващия тим.
Разбира се, възрастните би трябвало да запазят цялостен достъп до обществените мрежи. Там упражняваме гражданските си права, като пишем с основни букви, че сме за мир, неутралитет и народен суверенитет. Бием се с НАТО-вски бази, американски самолети, помощ за Украйна. Но не пречим на напредъка.
Междувременно държавното управление желае парламентарно позволение в „ Безмер “ да бъдат ситуирани до осем американски самолета-цистерни, подпомагащи американските интервенции в Близкия изток. Така България ще продължи да не взе участие във войната, а единствено ще ѝ дава комфортно място за презареждане. Соцмрежите са съвършен отдушник всичко това да си се случва, без да му пречим ние с необразованите си прищевки, нестабилната си душeвност и тежкия Дънинг-Крюгер синдром, който ни кара да показваме отзиви, които действително нямаме.
Тук няма несъгласие. Суверенитетът ни е на първо място информационен. Той се упражнява на маса и във Facebook/TikTok. Също по този начин сме за мир и християнски полезности, до момента в който реагираме със смеещи човечета на вести за гибел и съсипия някъде.
Децата ни не би трябвало да стават като нас.
След като обсъдим бюджета, дълга, мира и геополитиката, можем умерено да се върнем към същински значимите неща: да си купим пластмасова гривна, която прочиства кръвта, устройство, което понижава разхода на ток с 80%, или хранителен режим, открит от доктор, който фармацевтичната промишленост обезверено се пробва да заглуши.
Тези неща към този момент могат да ни бъдат продавани напълно от изкуствен интелект. Той основава индивида в рекламата, гласа му, експертната му биография, демонстрацията на продукта и доволните клиенти под видеото. Ние имаме вяра на всичко това доста по-лесно, в сравнение с институции, лекари, учени и експерти, тъй като приказват комплицирано, не дават обещание чудеса и желаят да ни вземат парите. AI-измамите приказват най-малко като нас - налудно.
Ето за какво обществените мрежи би трябвало да бъдат неразрешени за децата, само че не и за нас. Те още могат да бъдат избавени. Ние сме нужни на стопанската система тъкмо такива, каквито сме - тревожни, лековерни, непрекъснато възмутени и подготвени да купуваме. Потреблението поддържа растежа, възмущението поддържа платформите, а дългът поддържа илюзията, че всичко това може да продължава безпределно.
Само би трябвало в точния момент да отгледаме потомство, което не наподобява на нас. И да му забраним да чете мненията ни, до момента в който не стане задоволително огромно, с цел да получи сметката.
Може би най-добре напряко да пратим децата в гората. Да се научат да оцеляват благодарение на природата, с взаимни дейности, да се научат да фантазират с мозъците си песни, приказки и развлекателни, а не стресиращи и озлобяващи легенди.
И да слязат след 40 години, когато нас ни няма и външният дълг го е стопила хиперинфлацията.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ