Днес отбелязваме един от най-големите християнски празници
На 15 август православната черква отбелязва един от 12-те най-големи християнски празници - Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Празникът е празнуван еднообразно от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
Българската православна черква отбелязва празника на 15 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Исус обаче не е поискал да вземе и татко си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно.
По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни по-късно сам Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Вярващите подаряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Честито на всички именици!
Празникът е празнуван еднообразно от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението ѝ. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
Българската православна черква отбелязва празника на 15 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта архангел Гавраил ѝ оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Исус обаче не е поискал да вземе и татко си, дърводелеца Йосиф. Последното ѝ предпочитание е да види Светите апостоли дружно.
По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни по-късно сам Иисус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: " Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. “
Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка (Рождество на Пресвета Богородица - 8 септември). На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки.
Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.
Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Вярващите подаряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.
Честито на всички именици!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ