На 15 август (28 август, по стар стил) по стара

На 15 август (28 август, по остарял стил) по остаряла българска традиция се чества Голяма Богородица или Успение Богородично, Успение на Пресвета Богородица. Отбелязва се края и на Богородичните пости, като се позволява яденето на риба. На този ден с изключение на имениците, честват и дамите, които се молят на светицата да благослови фамилиите им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство.

Чудотворните икони на България

 Според поверията, на 14 август вечерта, дамите, които желали да имат дете, молели Богородица да им помогне, носели блага и оставали да преспят в църквите, носещи нейното име. Те вярвали, че тя ще им помогне да се снабдят с отроче. На 15 август всички млади дами не трябвало да се допират до нищо с червен цвят, с цел да не останат бездетни.

 В църковните трудове, стигнали до наши дни, се споделя историята за гибелта на Богородица на 64 годишна възраст. Молейки се един ден в Елеонската гора, пред нея се явил Архангел Гавраиил, който й носел райско (палмово) стръкче и вестта за нейното встъпление в Божието царство, което ще се състои след 3 дни. С огромна наслада приела Божията майка тази новина, че най-сетне нейното предпочитание да се възвеси в небесното царство и бъде дружно със своя наследник, ще се извърши. В деня на нейното успение по нейна молба се явили всички апостоли като се изключи един, Тома. Той пристигнал след нейната гибел. Тя помолила никой да не скърби за нея, тъй като тя е щастлива и подготвена да поеме по отредения й път. На самия ден на нейната гибел се явил и Господ Исус Христос дружно с ангелите и светците, с цел да я води със себе си. Тялото на Света Богородица било отнесено и заровено в пещерата, намираща се до селото Гетсимания. На 3-тия ден след гибелта й отворили входа на пещерата, с цел да се елементарни и деятел Тома с нея, само че пещерата била празна - Светата майка била възкръснала. На обредна софра в този ден се слага варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, любеница, мед.

 Богородица, Света Дева Мария, Светата Майка, Мадона – това са прозвищата на една елементарна жена с невероятна орис – да роди Сина Божи. Всичко стартира на Благовещение, когато ангел небесен оповестява на младата Мария новината, че е определена всред всички земни дами. Непорочното й зачатие, едно от християнските чудеса, раждането на Исус, и животът й като Негова майка, спътница и последователка до Успението й (15 август) – издигат светостта й до най-високо място в християнството. Дори ислямът я признава като една от трите съвършени дами и й отделя глава в Корана. Богородица е най-почитана светица в цялото християнство. Обикновено е изобразявана с Младенеца на ръце, както и в подиуми от живота й – Въведение Богородично, Благовещение, Успение Богородично, подиуми от разпъването и Възкресението на Христос. Много храмове носят нейното име, доста градове са посветили празниците си на нея, смятайки я за своя закрилница. На Богородица са приписвани и доста чудеса – като настойничка и пазителка на дома и фамилията, молитвата към нея, преспиването в неин храм, лекувало от неплодородие, женски заболявания. Деца се изцерявали, тежки телесни и душевни заболявания минавали като по знамение. Особено мощна е почитта към иконите й, на които са приписвани тези изцерителни чудеса. В България има три чудотворни икони на Богородица, защитавани в едни от най-големите ни манастири. Това са иконите Богородица Одигитрия (понародному - " Осеновица " – Пътеводителка) в Рилския манастир, Богородица Влахернска в Бачковския манастир и Богородица Триеручица в Троянския манастир. Случвало се е трите да се съберат и да обиколят някои градове за благослов и излекуване, като това е рядко и скъпо събитие за вярващите. В най-големия ни манастир – Рилският, има доста светини за удостояване, като се изключи че самият манастир е страж на вярата и българщината от епохи. Богородица Осеновица е най-важното му богатство. Тя съставлява облик на Богородица и Младенеца, обкръжен от 32 кафези с мощи на светци, които се съхраняват в самата икона. Такава икона се назовава " реликварий " и като цяло е доста рядка в православния свят.

о

Има две теории за влизането на иконата в манастира. Едната гласи, че иконата е дарена през 15 век от дъщерята на сръбски жупан, женена за султан Мурад II - Каломария (добрата Мария). Тя съумяла да резервира скрито вярата си и дарила на огромния манастир най-ценното си владеене преди да почине. Според другото поверие, иконата е подарък от византийският император Мануил I Комнин през 12 век, който носел иконата със себе си по време на война. Той минавал около Средец, когато се разболял. Отишъл да се помоли в близкия храм „ Св. Георги Победоносец ”, където били мощите на Св. Иван Рилски. Императорът се изцелил с молитва и дарил иконата си със завета, тя постоянно да съпровожда мощите на светеца – през днешния ден те са в Рилския манастир.

Иконата е изцелявала през годините градове и села от чума и холера, деца и дами, заболели физически и душевно, които и до ден сегашен вървят на поклонение в Рилския манастир с тази цел. Богородица Влахернска от Бачковския манастир е още една забележителна икона – има вяра се, че е една от 20-те в света, на които Дева Мария е театралничила персонално. Произходът й е един от най-старите – дело е на Св. Лука и е донесена в Бачково през 14 век от двама грузински монаси. Представлява облик на Богородица и Младенеца, на които се виждат единствено лицата – цялата икона е в сребърен обков, датиращ от Според една от известните митове, Богодородица се явила в съня на духовник от манастира и му споделила, че желае да стои от дясната страна на входа на храма да вижда, дали тези които влизат в храма са със чисти сърца. На сутринта иконата към този момент била там.

 Богородица от Бачково напуща манастира единствено един единствен ден – денят след Великден, когато се има вяра, че тя е най-силна. Прави се литийно шествие, в което се включват вярващи, заболели и страдащи от цялата страна. Тя пренощува в региона Клувията, там вярващите спят около нея и се молят – за здраве, за дете, за мощ. На другия ден се прибира назад в манастира. Третата чудотворна икона на Богородица - Труеручица, се намира в Троянския манастир. Характерното за нея е добавената трета ръка на Богородица, държаща Младенеца. Легендата в този тип Богородични икони съществува от 8 век и съгласно нея, третата й ръка е добавена по чудодеен метод. Св. Йоан Дамаскин, бранител на християнството в Дамаск бил хванат от халифа и след мъчения, дясната ръка, която със слово славела вярата, била отсечена. През нощта той отишъл до икона и се молил на Богородица да го изцели, с цел да продължи делото си. На сутринта ръката му била невредима. Той наредил на към този момент чудодейната икона да се добави трета ръка, в памет на станалото. После този прийом бил употребен и от други иконографи. Троянският манастир в действителност е издигнат особено поради иконата. Според източниците, самата икона е от 17 век и идва от манастир в Света гора, Атон. Монаси носели иконата към Влахия, днешна Сърбия, спрели в село Орешак да пренощуват. На идващия ден магарето, което носело иконата, не желало да помръдне ни една крачка напред и това се повторило и през идващите дни. Монасите разчели знамението по този начин, че иконата желае да остане тук и построили малко параклисче край селото, където сложили иконата. Днес това малко параклисче е Троянският манастир. Иконата се изнася на Успение Богородично за излекуване и молитва.

Рилският манастир - страж на историческата памет

 За първи път трите икони се събират на едно място в София, на 12 май 2007 година по решение на Св. Синод. Поводът – молебен за наказаните в Либия медици. В храм-паметника Александър Невски е отслужена Света литургия за тяхното избавление и за здравето на инфектираните либийски деца. Иконите са изложени през целия ден за поклонение. А няколко дни след молебена на патриарх Максим, медиците са освободени. За вярващите - доказателство за силата на иконите и най-много за силата на вярата.

Инфо: www.hera.bg