In Memoriam: Напусна ни големият руски поет Валентин Сорокин
На 15 април 2025 година на 89-годишна възраст мина оттатък, в Царството небесно, огромният стихотворец и преподавател на генерации съветски поети Валентин Василевич Сорокин – стихотворец, журналист и преводач.
Почетен член на Славянска академия. Един от най-ценените през днешния ден – преподавател на няколко генерации модерни съветски поети. Роден е в Урал, Башкирска АССР, на 25 юли 1936 година, в многодетното семейство на лесничей. Десет години е работил като електрокранист в металургичния цех в Челябинск. От възпитаник разгласява в районния вестник. Член на Съюза на писателите на Съветския съюз от 1962 година, а през днешния ден – на Съюза на писателите на Русия. Завършва Висшите литературни курсове. Работи в списанията „ Млада армия ”, „ Волга ”, основен редактор е на Издателство „ Съвременник ”. Автор е на над 60 книги с лирика, на поеми за Степан Разин, Емилян Пугачев, Дмитрий Донский, Георгий Жуков и други Превеждан е на доста европейски езици, а също и на арабски, японски и хинди. Лауреат на наградата на Ленинския Комсомол, на Държавната награда на Руската Федерация „ М.Горки ”, на интернационалните награди „ Михаил Шолохов ” и „ Сергей Есенин ”. Дългогодишен началник на Висшите литературни курсове при ЛИ „ Максим Горки ”..
Казват, че да си отидеш в Страстната седмица е привилегия на праведните и на обичаните хора. Казват също, че хубостта на човешкия път се мери не в километри и години, а с броя на душите, с които дружно си крачил по този път и които са те обичали. В този смисъл Валентин Василевич Сорокин е хилядолетник – толкоз доста индивиди го обичат! Едновременно с това, съдейки по вълнуващата му лирика, той е толкоз млад, че може самичък на себе си да завижда! Сякаш през вчерашния ден беше, когато го поздравявахме за неговата 80-годишнина. И тогава сътрудници и другари от 20 страни в света ми поръчваха да предам поздравите от името на всички…
Днес, уви, задочно, от разстояние, ще сведем глави отново дружно пред Вас, скъпи ни Поете и Учителю! Нека е лек небесният Ви път! Нека брезите, върбите и ракитите от благите Ви родни места звънят с клони и листа, когато ви изпращат! И дано през Отечеството Ви тича високо Вашата словесна пътека! Ще Ви помним с любов и уважение, скъпи Валентин Василевич! Поклон!
Елка Няголова,
Председател на Славянска академия
***
Върба ли? Не, а пушек зелен
кълби се в ниските тревици.
Сред блатните ракити в плен
звъни като сребро пшеница.
В корията на места печурки.
Ехти синджирът на герана.
Духът на избите се чува.
А слънцето се подвига рано
Далеч от звук. Мирише сладко.
Огнище. Кош с картофи близо.
Сред полог под върхари златни
старик картофче си соли.
Брадата дълга. Тъй е нереален!
А по лицето сенки лазят –
вълшебник от оная приказка,
която мама ми разказваше…
Кръжи от горната страна сянка птича.
И не над коловози меки,
а през Отечеството тича
високо – моята пътека…
БЕЛИЯТ ХРАМ
Белият храм в резедата полска,
от години към този момент е сподавен...
Колко наслади и какъв брой болки
зад стените му през днешния ден са скрити?
Сто венчавки, в душата скътани,
обети тежки, само че и изменничества...
Руски тройки надбягват пътя,
черни, носят се все нататък..
Песни прелестни, а и дълбоки,
дълги стонове, гневни крясъци,
по тази причина ли под медни покриви
корен пуска даже езикът ни?!
Храм в полето, но нетленен,
като камъка – елементарен и остарял е,
извисява се над вселената
с най-целебната хубост.
Никой героизъм не е безрезултатен:
виж, по Волга той отново е пръв –
прекосява я Стенка Разин,
от веслата му капе кръв...
***
Родиш ли се в Русия, се елементарни
със насладата и дядовия кръст.
Роден в Русия, се оказваш ти
напряко атаман, само че с Божи пръст.
Отново идват ангели и дяволи,
бунтаря завчас оседлават смело.
Смъртта в Русия срочно се явява,
даже преди разстрела тя избързва.
Метежът къс е, додето лято свети,
тъгата цяла зима се проточва.
В Русия признателни на поета са –
изписват го на гробищната плоча.
Тъй втренчено ме гледаш, препъвам се!
Защо, луна, си толкоз печална?
От Пушкин та до Блок със кръв е цялостна
реката ни житейска изначално.
В Русия няма кой да дава отговор
за себе си, само че и за вековете.
Неруските тук обилно поздравява
държавната ръка и ги приветства.
И какъв брой се стопиха в пътя стеснен,
и какъв брой сълзи верстите откраднаха!
Накратко: с цел да бъдеш русин днеска,
приемаш орис на Христос и атаман.
***
Да разлюбя, не мога, убий ме,
не безсърдечен родих се във тебе.
Да, със сънното
синьо
на степите,
и звездите, брезите и билките...
С вертолет или с трен, и с такси
ще връхлитат неочаквани крушения.
Неслучайно вовеки в Русия
и над Господа има придвижване.
Свири вятър в ръжта, ария суче се,
чапла вика, в блатата тъжи,
само че кажи ми,
кажи ми,
кажи
где Доброто въпреки всичко изучихме?!
Ни една страна, вярвай, не помня,
не разбирам и други страни,
само че и в гроба да съм, отново държа
на степта и тайгата голяма.
Като бързей в тревите ще влизам,
ще простирам към лайката пръсти
и във полуда съвсем ще разкъсам
свойта цялостна със благополучие риза.
Превод: Е.Н.
Почетен член на Славянска академия. Един от най-ценените през днешния ден – преподавател на няколко генерации модерни съветски поети. Роден е в Урал, Башкирска АССР, на 25 юли 1936 година, в многодетното семейство на лесничей. Десет години е работил като електрокранист в металургичния цех в Челябинск. От възпитаник разгласява в районния вестник. Член на Съюза на писателите на Съветския съюз от 1962 година, а през днешния ден – на Съюза на писателите на Русия. Завършва Висшите литературни курсове. Работи в списанията „ Млада армия ”, „ Волга ”, основен редактор е на Издателство „ Съвременник ”. Автор е на над 60 книги с лирика, на поеми за Степан Разин, Емилян Пугачев, Дмитрий Донский, Георгий Жуков и други Превеждан е на доста европейски езици, а също и на арабски, японски и хинди. Лауреат на наградата на Ленинския Комсомол, на Държавната награда на Руската Федерация „ М.Горки ”, на интернационалните награди „ Михаил Шолохов ” и „ Сергей Есенин ”. Дългогодишен началник на Висшите литературни курсове при ЛИ „ Максим Горки ”..
Казват, че да си отидеш в Страстната седмица е привилегия на праведните и на обичаните хора. Казват също, че хубостта на човешкия път се мери не в километри и години, а с броя на душите, с които дружно си крачил по този път и които са те обичали. В този смисъл Валентин Василевич Сорокин е хилядолетник – толкоз доста индивиди го обичат! Едновременно с това, съдейки по вълнуващата му лирика, той е толкоз млад, че може самичък на себе си да завижда! Сякаш през вчерашния ден беше, когато го поздравявахме за неговата 80-годишнина. И тогава сътрудници и другари от 20 страни в света ми поръчваха да предам поздравите от името на всички…
Днес, уви, задочно, от разстояние, ще сведем глави отново дружно пред Вас, скъпи ни Поете и Учителю! Нека е лек небесният Ви път! Нека брезите, върбите и ракитите от благите Ви родни места звънят с клони и листа, когато ви изпращат! И дано през Отечеството Ви тича високо Вашата словесна пътека! Ще Ви помним с любов и уважение, скъпи Валентин Василевич! Поклон!
Елка Няголова,
Председател на Славянска академия
***
Върба ли? Не, а пушек зелен
кълби се в ниските тревици.
Сред блатните ракити в плен
звъни като сребро пшеница.
В корията на места печурки.
Ехти синджирът на герана.
Духът на избите се чува.
А слънцето се подвига рано
Далеч от звук. Мирише сладко.
Огнище. Кош с картофи близо.
Сред полог под върхари златни
старик картофче си соли.
Брадата дълга. Тъй е нереален!
А по лицето сенки лазят –
вълшебник от оная приказка,
която мама ми разказваше…
Кръжи от горната страна сянка птича.
И не над коловози меки,
а през Отечеството тича
високо – моята пътека…
БЕЛИЯТ ХРАМ
Белият храм в резедата полска,
от години към този момент е сподавен...
Колко наслади и какъв брой болки
зад стените му през днешния ден са скрити?
Сто венчавки, в душата скътани,
обети тежки, само че и изменничества...
Руски тройки надбягват пътя,
черни, носят се все нататък..
Песни прелестни, а и дълбоки,
дълги стонове, гневни крясъци,
по тази причина ли под медни покриви
корен пуска даже езикът ни?!
Храм в полето, но нетленен,
като камъка – елементарен и остарял е,
извисява се над вселената
с най-целебната хубост.
Никой героизъм не е безрезултатен:
виж, по Волга той отново е пръв –
прекосява я Стенка Разин,
от веслата му капе кръв...
***
Родиш ли се в Русия, се елементарни
със насладата и дядовия кръст.
Роден в Русия, се оказваш ти
напряко атаман, само че с Божи пръст.
Отново идват ангели и дяволи,
бунтаря завчас оседлават смело.
Смъртта в Русия срочно се явява,
даже преди разстрела тя избързва.
Метежът къс е, додето лято свети,
тъгата цяла зима се проточва.
В Русия признателни на поета са –
изписват го на гробищната плоча.
Тъй втренчено ме гледаш, препъвам се!
Защо, луна, си толкоз печална?
От Пушкин та до Блок със кръв е цялостна
реката ни житейска изначално.
В Русия няма кой да дава отговор
за себе си, само че и за вековете.
Неруските тук обилно поздравява
държавната ръка и ги приветства.
И какъв брой се стопиха в пътя стеснен,
и какъв брой сълзи верстите откраднаха!
Накратко: с цел да бъдеш русин днеска,
приемаш орис на Христос и атаман.
***
Да разлюбя, не мога, убий ме,
не безсърдечен родих се във тебе.
Да, със сънното
синьо
на степите,
и звездите, брезите и билките...
С вертолет или с трен, и с такси
ще връхлитат неочаквани крушения.
Неслучайно вовеки в Русия
и над Господа има придвижване.
Свири вятър в ръжта, ария суче се,
чапла вика, в блатата тъжи,
само че кажи ми,
кажи ми,
кажи
где Доброто въпреки всичко изучихме?!
Ни една страна, вярвай, не помня,
не разбирам и други страни,
само че и в гроба да съм, отново държа
на степта и тайгата голяма.
Като бързей в тревите ще влизам,
ще простирам към лайката пръсти
и във полуда съвсем ще разкъсам
свойта цялостна със благополучие риза.
Превод: Е.Н.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ