Евангелие според Тръмп
" На 14 юни 1946 година Бог погледнал от горната страна към планувания парадайс и споделил: " Имам потребност от домоуправител. Така че Бог ни изпрати Тръмп ". Бог сподели: " Трябва ми някой, който да е подготвен да стане преди изгрев, да оправи тази страна, да работи през целия ден, да се бори с марксистите, да вечеря, след което да отиде в Овалния кабинет и да остане до среднощ на срещата на държавните глави ". Така че Бог сътвори Тръмп. "
Така стартира видео, основано от група последователи на някогашния президент, в което разбираме, че Бог категорично е изпратил Доналд Тръмп да бъде " овчар на човечеството ". Това евентуално квалифицира републиканеца като избавител, оракул или най-малко ангел, доколкото това са нормалните куриери на Твореца. Със сигурност въпросната реклама ще заеме почтено място в така и така богатия мавзолей на нервни тикове на предизборния маркетинг. Въпросът в тази ситуация е, че това видео бе след това споделено както от редица близки до някогашния президент хора, по този начин и от самия него. То се излъчва и по време на формалните предизборни мероприятия на Тръмп.
Няма по какъв начин да знаем дали самият Тръмп мисли себе си като богопомазан. Сериозен мотив против това е, че неговото християнство се изчерпва с конюнктурно обслужване, вид lip service, а персоналният му образец редактира всякаква религиозна ангажираност. А сходна предизборна пропаганда като горецитираната по-скоро ни убеждават, че Бог има вяра в Тръмп, в сравнение с противоположното. Но месианството и политиката са постоянно свързани и, без значение дали тази връзка се осмисля в християнски категории, дали просто като помазване от някаква шопенхауерска воля или по тери-пратчетски - религия не в съответно провидение, а " просто религия... като цяло ", е изцяло допустимо някогашният президент да възприема себе си в изключителни категории. Като извънреден и невероятен.
Проблемът обаче не е във подправените пророци, а в това, когато те биват разпознати като достоверни от задоволително доста хора. Успехите на Доналд Тръмп в завладяването на Републиканската партия и неговата резистентност в огромната политическа картина на Съединени американски щати ни подсказват тъкмо това: Тръмп печели и оцелява, тъй като до момента в който всички останали са политици, той бива интерпретиран като освен това от това - като необикновен и ексклузивен, като оракул. Ключът за обаянието му е точно в персоната му, доколкото другояче, чисто концептуално и идеологически, той не предлага нещо ново, което Републиканската партия да не е застъпвала в богата си история (от властовата децентрализация, през ниските налози и правото на владеене на оръжие, до примата на Конституцията като основа на свободата на словото и публичния ред). Както съм имал опция да отбележа, Доналд Тръмп съчетава в себе си антиелитаризма на Бари Голдуотър, което му оказва помощ да трансформира сините якички в червени, бизнес профила на Рос Перо, възприемащ политиката като трансакция, и изолационизма на Пат Бюканън, доколкото републиканците ненавиждат личното си федерално държавно управление, пък какво остава за непознатите такива. Тръмп съумя да напипа нервните окончания на левицата, откъдето е и реакцията му против общоприетите недостатъци на изопачения демократизъм като политическата уместност, философията на онеправданото малцинство, развързаната икономическата миграция, културната асимилация и демократичната народна власт като основа на панамериканизма. Доналд Тръмп не би бил вероятен като реакция, в случай че левият демократизъм не изживяваше своя плевел пубертет.
На този декор успеха на някогашния президент на почналите първоначални избори на Републиканската партия в Айова бе предстояща. Щатът бе значим най-малко заради две аргументи.
Едната, тъй като посредством въпросния щат стартира изборният цикъл. Ако той по принцип е дълъг спринт, който продължава няколко месеца, изборите в Айова демонстрират началния старт на всяка една от републиканските номинации. А началото на изборите се следи освен от хората, само че и от финансовите донори на претендентите.
Другата, тъй като републиканците във въпросния щат са обществено консервативни в своето болшинство. Социалният консерватизъм, чийто притежател нормално са евангелистите, допуска повече религиозно дясно и по-малко пазарно дясно. 51% от републиканците в Айова дефинират себе си за доста консервативни, 36% като ненапълно консервативни, 11% като умерени десни и едвам 2% като либерално-консервативни, демонстрира изследване на CNN. Именно този профил на десните в този щат прави по този начин, че той постоянно бива печелен от по-консервативните претенденти на партията. Оттук първичните избори на десницата в Айова бяха извоювани от Майк Хъкаби през 2008-ма, от Рик Санторум през 2012-та и от Тед Круз през 2016-та. Затова Айова е тест за това по какъв начин всеки един претендент бива възприеман от евангелистите в страната, които са основен сегмент в необятната електорална коалиция на Републиканската партия в народен мащаб. Според Fox News 59% от гласувалите бели евангелисти в Айова са подкрепили Доналд Тръмп (18% са дали доверието си на Рон Десантис и 13% на Ники Хейли). На доктрина, точно Рон ДеСантис би трябвало да бъде идеологически по-пасващ на белите евангелисти (тук не включваме така наречен mainline protestants, които са по-либерални). На процедура обаче виждаме по какъв начин те в Айова гласоподават преобладаващо за Доналд Тръмп. Обяснението, коства ми се, касае не толкоз идеологията, колкото точно ексцентричната фигура на някогашния президент. Той съумя да трансформира първичните избори на Републиканската партия не в равняване съгласно полезностите на групировката, а в състезание в тръмпизма, т.е. във въпрос на фигурата и марката, а не на полезностите. Логично, няма кой да бие Тръмп в тръмпизма.
Победата в Айова на някогашния президент може да бе предстояща, само че това не я прави по-малко впечатляваща (той завоюва 51% от гласовете!), доколкото той се показва мощно във всички значими демографски групи на републиканците (разбира се, с някои общоприети за него пукнатини, появяващите се при регистрирането на поддръжката му измежду по-образованите и градски десни). Още повече, че Тръмп победи в Айова, макар че не се яви на републиканския спор преди изборите в щата, и постави доста по-малко старания на терен, в сравнение с това направиха другите претенденти. Включително чрез речта си след приключването на изборния развой в щата, някогашният президент показва, че той мисли за Джо Байдън и концентрира напъните си в борбата с демократите. Ако по време на първичните избори през 2016-та година Тръмп трябваше да се бие, с цел да оцелее, играейки по непознати правила, то тази година той влиза в тях като решителен любимец, който самичък дефинира нормите.
Нито един от двамата му съществени съперници - Рон ДеСантис и Ники Хейли - не наподобява да има сериозен път към спечелването на президентската номинация на партията. Рон ДеСантис е повече от добър и сполучлив губернатор на Флорида, главният мотив в интерес на който са неговите успеваеми и консервативни политики. Проблемът при него обаче е двузначен. Един път, първичните избори на републиканците не са конфликт на положителни управнически решения, а на фигури. Втори път, той е жертван да стои в сянката на Тръмп, доколкото двамата се конкурират за идентична електорална поддръжка. А до момента в който оригиналът е на пазара, никой не би протегнал ръка към " ментето ".
Основният мотив в интерес на Ники Хейли е, че тя би била любимец в борбата против Джо Байдън (отново съгласно социолозите, които на този стадий записват доста по-оспорвани дуели на Тръмп и ДеСантис с Байдън). Но доколкото първичните избори на републиканците се отличават с едно " бягане вдясно ", тя няма късмет да стигне въобще до конкуренция с демократа. Ако някогашният дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации загуби в Ню Хемпшър, където републиканският електорален профил е по-умерен, или пък Южна Каролина, където тя бе губернатор, то това би трябвало да завърши акцията й освен де факто, само че и де юре. Базовият проблем на Хейли остава този, че тя предлага нещо, което не се търси в задоволителна степен измежду републиканците.
Резултатите на изборите в Айова бяха формалния първи сигнал, че в случай че не се случи нещо извънредно, поради правосъдните проблеми на някогашния президент, то Доналд Тръмп е доминантният любимец за коронацията с републиканската номинация за президент на Съединени американски щати. А до тогава току виж сме станали очевидци и на друга реклама, която добродушно ще ни осведоми, че Десетте Божи заповеди са ни от Моисей, спасението посредством религия ни е от ап. Павел, а борбата със Сорос - от Тръмп. Така или другояче, Републиканската партия към този момент написа Евангелие съгласно Тръмп.
Така стартира видео, основано от група последователи на някогашния президент, в което разбираме, че Бог категорично е изпратил Доналд Тръмп да бъде " овчар на човечеството ". Това евентуално квалифицира републиканеца като избавител, оракул или най-малко ангел, доколкото това са нормалните куриери на Твореца. Със сигурност въпросната реклама ще заеме почтено място в така и така богатия мавзолей на нервни тикове на предизборния маркетинг. Въпросът в тази ситуация е, че това видео бе след това споделено както от редица близки до някогашния президент хора, по този начин и от самия него. То се излъчва и по време на формалните предизборни мероприятия на Тръмп.
Няма по какъв начин да знаем дали самият Тръмп мисли себе си като богопомазан. Сериозен мотив против това е, че неговото християнство се изчерпва с конюнктурно обслужване, вид lip service, а персоналният му образец редактира всякаква религиозна ангажираност. А сходна предизборна пропаганда като горецитираната по-скоро ни убеждават, че Бог има вяра в Тръмп, в сравнение с противоположното. Но месианството и политиката са постоянно свързани и, без значение дали тази връзка се осмисля в християнски категории, дали просто като помазване от някаква шопенхауерска воля или по тери-пратчетски - религия не в съответно провидение, а " просто религия... като цяло ", е изцяло допустимо някогашният президент да възприема себе си в изключителни категории. Като извънреден и невероятен.
Проблемът обаче не е във подправените пророци, а в това, когато те биват разпознати като достоверни от задоволително доста хора. Успехите на Доналд Тръмп в завладяването на Републиканската партия и неговата резистентност в огромната политическа картина на Съединени американски щати ни подсказват тъкмо това: Тръмп печели и оцелява, тъй като до момента в който всички останали са политици, той бива интерпретиран като освен това от това - като необикновен и ексклузивен, като оракул. Ключът за обаянието му е точно в персоната му, доколкото другояче, чисто концептуално и идеологически, той не предлага нещо ново, което Републиканската партия да не е застъпвала в богата си история (от властовата децентрализация, през ниските налози и правото на владеене на оръжие, до примата на Конституцията като основа на свободата на словото и публичния ред). Както съм имал опция да отбележа, Доналд Тръмп съчетава в себе си антиелитаризма на Бари Голдуотър, което му оказва помощ да трансформира сините якички в червени, бизнес профила на Рос Перо, възприемащ политиката като трансакция, и изолационизма на Пат Бюканън, доколкото републиканците ненавиждат личното си федерално държавно управление, пък какво остава за непознатите такива. Тръмп съумя да напипа нервните окончания на левицата, откъдето е и реакцията му против общоприетите недостатъци на изопачения демократизъм като политическата уместност, философията на онеправданото малцинство, развързаната икономическата миграция, културната асимилация и демократичната народна власт като основа на панамериканизма. Доналд Тръмп не би бил вероятен като реакция, в случай че левият демократизъм не изживяваше своя плевел пубертет.
На този декор успеха на някогашния президент на почналите първоначални избори на Републиканската партия в Айова бе предстояща. Щатът бе значим най-малко заради две аргументи.
Едната, тъй като посредством въпросния щат стартира изборният цикъл. Ако той по принцип е дълъг спринт, който продължава няколко месеца, изборите в Айова демонстрират началния старт на всяка една от републиканските номинации. А началото на изборите се следи освен от хората, само че и от финансовите донори на претендентите.
Другата, тъй като републиканците във въпросния щат са обществено консервативни в своето болшинство. Социалният консерватизъм, чийто притежател нормално са евангелистите, допуска повече религиозно дясно и по-малко пазарно дясно. 51% от републиканците в Айова дефинират себе си за доста консервативни, 36% като ненапълно консервативни, 11% като умерени десни и едвам 2% като либерално-консервативни, демонстрира изследване на CNN. Именно този профил на десните в този щат прави по този начин, че той постоянно бива печелен от по-консервативните претенденти на партията. Оттук първичните избори на десницата в Айова бяха извоювани от Майк Хъкаби през 2008-ма, от Рик Санторум през 2012-та и от Тед Круз през 2016-та. Затова Айова е тест за това по какъв начин всеки един претендент бива възприеман от евангелистите в страната, които са основен сегмент в необятната електорална коалиция на Републиканската партия в народен мащаб. Според Fox News 59% от гласувалите бели евангелисти в Айова са подкрепили Доналд Тръмп (18% са дали доверието си на Рон Десантис и 13% на Ники Хейли). На доктрина, точно Рон ДеСантис би трябвало да бъде идеологически по-пасващ на белите евангелисти (тук не включваме така наречен mainline protestants, които са по-либерални). На процедура обаче виждаме по какъв начин те в Айова гласоподават преобладаващо за Доналд Тръмп. Обяснението, коства ми се, касае не толкоз идеологията, колкото точно ексцентричната фигура на някогашния президент. Той съумя да трансформира първичните избори на Републиканската партия не в равняване съгласно полезностите на групировката, а в състезание в тръмпизма, т.е. във въпрос на фигурата и марката, а не на полезностите. Логично, няма кой да бие Тръмп в тръмпизма.
Победата в Айова на някогашния президент може да бе предстояща, само че това не я прави по-малко впечатляваща (той завоюва 51% от гласовете!), доколкото той се показва мощно във всички значими демографски групи на републиканците (разбира се, с някои общоприети за него пукнатини, появяващите се при регистрирането на поддръжката му измежду по-образованите и градски десни). Още повече, че Тръмп победи в Айова, макар че не се яви на републиканския спор преди изборите в щата, и постави доста по-малко старания на терен, в сравнение с това направиха другите претенденти. Включително чрез речта си след приключването на изборния развой в щата, някогашният президент показва, че той мисли за Джо Байдън и концентрира напъните си в борбата с демократите. Ако по време на първичните избори през 2016-та година Тръмп трябваше да се бие, с цел да оцелее, играейки по непознати правила, то тази година той влиза в тях като решителен любимец, който самичък дефинира нормите.
Нито един от двамата му съществени съперници - Рон ДеСантис и Ники Хейли - не наподобява да има сериозен път към спечелването на президентската номинация на партията. Рон ДеСантис е повече от добър и сполучлив губернатор на Флорида, главният мотив в интерес на който са неговите успеваеми и консервативни политики. Проблемът при него обаче е двузначен. Един път, първичните избори на републиканците не са конфликт на положителни управнически решения, а на фигури. Втори път, той е жертван да стои в сянката на Тръмп, доколкото двамата се конкурират за идентична електорална поддръжка. А до момента в който оригиналът е на пазара, никой не би протегнал ръка към " ментето ".
Основният мотив в интерес на Ники Хейли е, че тя би била любимец в борбата против Джо Байдън (отново съгласно социолозите, които на този стадий записват доста по-оспорвани дуели на Тръмп и ДеСантис с Байдън). Но доколкото първичните избори на републиканците се отличават с едно " бягане вдясно ", тя няма късмет да стигне въобще до конкуренция с демократа. Ако някогашният дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации загуби в Ню Хемпшър, където републиканският електорален профил е по-умерен, или пък Южна Каролина, където тя бе губернатор, то това би трябвало да завърши акцията й освен де факто, само че и де юре. Базовият проблем на Хейли остава този, че тя предлага нещо, което не се търси в задоволителна степен измежду републиканците.
Резултатите на изборите в Айова бяха формалния първи сигнал, че в случай че не се случи нещо извънредно, поради правосъдните проблеми на някогашния президент, то Доналд Тръмп е доминантният любимец за коронацията с републиканската номинация за президент на Съединени американски щати. А до тогава току виж сме станали очевидци и на друга реклама, която добродушно ще ни осведоми, че Десетте Божи заповеди са ни от Моисей, спасението посредством религия ни е от ап. Павел, а борбата със Сорос - от Тръмп. Така или другояче, Републиканската партия към този момент написа Евангелие съгласно Тръмп.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ