На 14 юни 1923 г. след няколкодневни мъчения издъхва премиерът

На 14 юни 1923 година след няколкодневни мъчения издъхва министър председателят Александър Стамболийски.

Покушението против министър-председателя е едно от многочислените политически убийства с големи последици за страната и сигурно едно от най-отвратителните. След като ръководството му изцяло губи поддръжка отвън средите на селячеството, а против него застава цялата българска интелигенция, армията и останалите политически партии, на 9 юни 1923 година е осъществен боен прелом.

Няколко дни по-късно законният министър-председател е хванат и дружно с брат му Васил е подложен на безчовечен изтезания в къщата им край с. Славовица.

 

 

Рязан с нож и прободен близо на 100 места, на 14 юни Александър Стамболийски издъхва в безчовечен страдания. Впоследствие главата му е отрязана. След тази садистична екзекуция, колелото на насилието в българската история още веднъж се завърта, помитайки след себе си дребното останал здрав разсъдък в политическата ни реалност.

Историците напомнят, че Стамболийски е третият погубен министър председател в аналите на Третото българско царство.

Началото е сложено със Стефан Стамболов, който е погубен на 15 юли 1895 година в центъра на София.

По-малко от 10 години по-късно политическо ликвидиране България е изумена от убийството на още един министър председател. През 1907 година Димитър Петков, който оглавява 27-ото държавно управление на България, е погубен от политическите си съперници на бул. „ Цар Освободител “ в София. Погребан е до Стефан Стамболов. Димитър Петков е татко на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков. И двамата имат ориста на татко си – убити са от политическите си съперници.