Македонски песни зазвучават в центъра на София по случай 110 г. от битката при Ножот
На 14 юли от 19 часа в София ще се означи 110-тата годишнина от борбата при връх Ножот. Битката на Ножот е най-голямото и кръвопролитно стълкновение, водено от четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация за целия интервал на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Мрежа от цивилен деятели, неправителствени сдружения, читалища, ансамбли за национални песни и танци ще се съберат на две места в София - пред Народния спектакъл и на бул. „ Витоша “ (кръстовището с ул. „ Петър Парчевич “), с цел да покажат на хората македонски фолклор. На присъстващите ще бъдат раздавани листовки и осведомителни материали за историческото събитие.
Събитието ще се организира по едно и също време в Благоевград (пл. „ Македония “, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „ Свобода “, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
Кратка история на събитията от 14 юли 1907 година:
Началото на ХХ век. Османската империя господства към момента над обширни територии на Балканите – сред Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги обитават. Част от българския народ е свободен от 1878 година, само че друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите нации се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 година основните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „ обединените чети “, дават постоянно стълкновение на превъзхождащата османска армия към връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на към 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там локалните прилепски чети са засилени от пристигналите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и доближават общо 200 души – внушителна мощ за партизанска битка. Срещу тях обаче се насочва голям 3-хиляден войник, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, предстоящ военачалник (паша), значима и спорна фигура в турската история. Воеводският съвет взема решение отдръпване пред превъзхождащия съперник, само че 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „ Ножот “ не се подчиняват: „ ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме “. Ентусиазирано вземат решение да измрат до един, само че да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), по този начин и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 година „ ножовци “ героично се отбраняват против настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре подготвен и организира ефикасна постъпателна блокада. В късния следобяд пробива и доближава върха. Оцелелите „ ножовци “ се самовзривяват с бомбите...
Аскерът продължава борбата и настъплението против главните сили на ВМОРО отпред с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, само че те ловко заблуждават съперника и се отдръпват.
Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, само че основните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на борбата Енвер бей не разрешава на турския войник мародерството и подрежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са заровени наоколо до върха от локалните селяни.
Мрежа от цивилен деятели, неправителствени сдружения, читалища, ансамбли за национални песни и танци ще се съберат на две места в София - пред Народния спектакъл и на бул. „ Витоша “ (кръстовището с ул. „ Петър Парчевич “), с цел да покажат на хората македонски фолклор. На присъстващите ще бъдат раздавани листовки и осведомителни материали за историческото събитие.
Събитието ще се организира по едно и също време в Благоевград (пл. „ Македония “, пред паметника на Гоце Делчев), Русе (пл. „ Свобода “, пред Съдебната палата) и в Пирдоп.
Кратка история на събитията от 14 юли 1907 година:
Началото на ХХ век. Османската империя господства към момента над обширни територии на Балканите – сред Черно, Егейско и Адриатическо море – и народите, които ги обитават. Част от българския народ е свободен от 1878 година, само че друга част – в Македония и Тракия – не е. Българският и другите нации се борят за свободата си.
На 14 юли 1907 година основните сили на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) - „ обединените чети “, дават постоянно стълкновение на превъзхождащата османска армия към връх Ножот, в планинските масиви на Бабуна планина, на към 20 км. североизточно от град Прилеп (днес в Република Македония).
Там локалните прилепски чети са засилени от пристигналите от свободна България велешка чета на Михаил Чаков и костурската на Христо Цветков и доближават общо 200 души – внушителна мощ за партизанска битка. Срещу тях обаче се насочва голям 3-хиляден войник, командван от майор Енвер бей – един от най-образованите и способни турски офицери, предстоящ военачалник (паша), значима и спорна фигура в турската история. Воеводският съвет взема решение отдръпване пред превъзхождащия съперник, само че 45 млади момчета-четници, заели позиция на изолирания връх „ Ножот “ не се подчиняват: „ ние дойдохме да се бием, а не да отстъпваме “. Ентусиазирано вземат решение да измрат до един, само че да не предадат позицията на врага. Тези 45 млади бойци са българи както от Македония – Костурско (днес в Република Гърция), по този начин и от Стара България –Панагюрище, Чирпанско, Сливенско, Ямболско.
Целият ден на 14 юли 1907 година „ ножовци “ героично се отбраняват против настъпващите пълчища. Отрядът на Енвер бей обаче е добре подготвен и организира ефикасна постъпателна блокада. В късния следобяд пробива и доближава върха. Оцелелите „ ножовци “ се самовзривяват с бомбите...
Аскерът продължава борбата и настъплението против главните сили на ВМОРО отпред с войводите Тане Николов, Михаил Чаков, Петър Ацев, Мирчо Найдов, Гьоре Спиков, само че те ловко заблуждават съперника и се отдръпват.
Загиват общо 67 българи от Македония и Свободна България, само че основните сили на Организацията са съхранени.
Възхитен от саможертвата на героите на Ножот, след края на борбата Енвер бей не разрешава на турския войник мародерството и подрежда почетен залп в чест на храбрите четници. Телата на четниците по негова заповед са заровени наоколо до върха от локалните селяни.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ