Смирненски: „Да бъде ден!“
На 14 септември пред къща-музей „ П. К. Яворов ” се организира Вечер на гражданската лирика. Събитието е част от самодейностите, които Националният книжовен музей провежда във връзка 120-години от рождението на Христо Смирненски. Поетът е роден на 17 септември 1898 година в гр. Кукуш.
Директорът на Националния книжовен музей Атанас Капралов откри тържеството с думите: „ Дълъг е описът с имена на огромни български поети, които си отиват прибързано от този неправдив и безмилостен свят: Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев… А Христо Смирненски е едвам двайсет и четири годишен, когато „ Жълтата гостенка ” открадва последните глътки въздух от гърдите му. И макар късия си престой на земята, той ни оставя голямо завещание в стихове и прозаичност, събрано в цели осем тома… Негови произведения вечно ще останат в Златния фонд на българското слово. Можем ли да забравим дребната цветарка, чиято почтена душа надали ще дочака прошка от дебнещия я каменен град, или остарелия музикант, зад който пристъпя кървава и многоръка гибелта, или одрипавелите гаврошовци, загледани в отрупаните с безчет примамливи неща витрини, или пленения от лъчите на нова зора младеж, схванал извечните истини на този свят. И на инат на черната и злокобна нощ, гърми навсякъде разбуненият му зов: „ Да бъде ден! Да бъде ден! ”.
Атанас Капралов напомни, че от 2004 година къща-музей „ Христо Смирненски ” в София е затворена поради плачевното си положение. Благодарение на напъните на Националния книжовен музей и на отпуснато финансиране от Министерство на културата стартира ремонтът на този обект, който би трявало да приключи през 2019 година
Стихотворения от Смирненски извършиха специфичните участници в събитието – поетите Георги Константинов, Надежда Захариева, Ивайло Диманов, Бойко Ламбовски, Светлана Йонкова, Димитър Христов, Иван Есенски, Елена Алекова, Рада Добриянова, Николай Панайотов. Те показаха и по една своя творба на гражданска тема. Програмата се водеше от Соня Кирицова.
В рамките на вечерта беше показан и юбилейният вестник „ 120 години от рождението на Христо Смирненски ”, който Националният книжовен музей издава във връзка годишнината. В него бихте могли да се потопите в естетика от текст и изображения: емблематични стихотворения и фейлетони от Смирненски, архивни фотоси от неговия живот, родното му място – Кукуш; факсимилета на редки издания; оригинали на писма и документи; карикатури към негови публикации; историко-биографични и литературоведски публикации от проф. М. Цанева, акад. Г. Цанев, проф. М. Неделчев, проф. Вл. Янев, Йор. Нанчев, Н. Иванов, Йор. Каменов, Б. Миров, К. Зографова, Ел. Алекова, Св. Тошева и други Броят приключва с настоящата сатирична алегория на Христо Смирненски „ Приказка за стълбата ”.
Какво още следва? Изложба за живота и творчеството на поета, научна конференция взаимно с Института по литература към Българска академия на науките и със СУ „ Св. Кл. Охридски ”. Мисията на Националния книжовен музей се заключава освен в съхраняването и култивирането на почитание към значимите словотворци на България, само че и във възобновление на паметта за духовните стълбове на нацията ни.
Директорът на Националния книжовен музей Атанас Капралов откри тържеството с думите: „ Дълъг е описът с имена на огромни български поети, които си отиват прибързано от този неправдив и безмилостен свят: Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Гео Милев, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев… А Христо Смирненски е едвам двайсет и четири годишен, когато „ Жълтата гостенка ” открадва последните глътки въздух от гърдите му. И макар късия си престой на земята, той ни оставя голямо завещание в стихове и прозаичност, събрано в цели осем тома… Негови произведения вечно ще останат в Златния фонд на българското слово. Можем ли да забравим дребната цветарка, чиято почтена душа надали ще дочака прошка от дебнещия я каменен град, или остарелия музикант, зад който пристъпя кървава и многоръка гибелта, или одрипавелите гаврошовци, загледани в отрупаните с безчет примамливи неща витрини, или пленения от лъчите на нова зора младеж, схванал извечните истини на този свят. И на инат на черната и злокобна нощ, гърми навсякъде разбуненият му зов: „ Да бъде ден! Да бъде ден! ”.
Атанас Капралов напомни, че от 2004 година къща-музей „ Христо Смирненски ” в София е затворена поради плачевното си положение. Благодарение на напъните на Националния книжовен музей и на отпуснато финансиране от Министерство на културата стартира ремонтът на този обект, който би трявало да приключи през 2019 година
Стихотворения от Смирненски извършиха специфичните участници в събитието – поетите Георги Константинов, Надежда Захариева, Ивайло Диманов, Бойко Ламбовски, Светлана Йонкова, Димитър Христов, Иван Есенски, Елена Алекова, Рада Добриянова, Николай Панайотов. Те показаха и по една своя творба на гражданска тема. Програмата се водеше от Соня Кирицова.
В рамките на вечерта беше показан и юбилейният вестник „ 120 години от рождението на Христо Смирненски ”, който Националният книжовен музей издава във връзка годишнината. В него бихте могли да се потопите в естетика от текст и изображения: емблематични стихотворения и фейлетони от Смирненски, архивни фотоси от неговия живот, родното му място – Кукуш; факсимилета на редки издания; оригинали на писма и документи; карикатури към негови публикации; историко-биографични и литературоведски публикации от проф. М. Цанева, акад. Г. Цанев, проф. М. Неделчев, проф. Вл. Янев, Йор. Нанчев, Н. Иванов, Йор. Каменов, Б. Миров, К. Зографова, Ел. Алекова, Св. Тошева и други Броят приключва с настоящата сатирична алегория на Христо Смирненски „ Приказка за стълбата ”.
Какво още следва? Изложба за живота и творчеството на поета, научна конференция взаимно с Института по литература към Българска академия на науките и със СУ „ Св. Кл. Охридски ”. Мисията на Националния книжовен музей се заключава освен в съхраняването и култивирането на почитание към значимите словотворци на България, само че и във възобновление на паметта за духовните стълбове на нацията ни.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ