На 14 септември отбелязва един от големите си празници —

...
На 14 септември отбелязва един от големите си празници —
Коментари Харесай

Кръстовден 2025: кои имена празнуват и какви са обичаите

На 14 септември отбелязва един от огромните си празници — Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен , именуван от народа – Кръстовден . Това е ден, в който се празнува намирането и въздигането на Кръста, на който е разпнат Иисус Христос, и смисъла му за християнската религия. Празникът се отличава с религиозна суровост, национални традиции, вярвания и символика, свързани с кръста като избавление, само че и с природата, реколтата и прехода сред сезоните. По този мотив имен ден имат тези, които носят имена, свързани с думата „ кръст “ и нейни производни.

Кой чества имен ден

На Кръстовден честват хората, носещи имената и производните им, свързани с “кръст ”. Ето някои от тях:

  • Кръстьо;
  • Кръстина;
  • Кръстил / Кръстила / Кръстилена;
  • Кръстена;
  • Кръстан / Кръстана;
  • Кристина;
  • Красимир / Красимира;
  • Кристиан / Кристияна;
  • Кънчо;
  • Ставри;

Това са имената, за които се споделя, че честват на 14 септември, на Кръстовден. 

Историческо и религиозно значение

  • Според преданието, празникът се свързва със събития от IV век. Майката на император Константин Велики — кралица Елена — потегля да откри Кръста на Христос и стига до пещерата край Йерусалим, където се намират три кръста. 

  • След това Кръстът е „ въздвижен “ — показан на вярващите, с цел да могат да се поклонят. Оттам идва и името на празника ( “въздвижение ” значи “повдигане, издигане ”). 

  • Навремето Кръстът е пленяван (от персианци) и след това върнат. Това събитие също се загатва в преданията към празника. 

Традиции и традиции

Кръстовден е богат на обичаи, които са примес сред църковния ритуал и националната религия. Ето някои от тях:

  1. Пост и самоограничение – Денят се празнува със непоколебим пост. Не се яде месо; растителна храна е позволена. Избягват се червени храни — домати, червени ябълки, червен пипер и други. 

  2. Обредна софра – Пекат се специфични хлябове, питки с изобразени кръстове. Предстои софра с постни ястия — тиква, грозде, зелник с праз и др. 

  3. Освещаване

    • Семена и годишна продукция се освещават.

    • Гроздоберът е в ход — от време на време първото грозде се носи в черква и се благославя. 

    • Водата също — духовник може да освещава вода, която вярващите вземат и пазят, тъй като се има вяра, че има лечебна и защитна мощ. 

  4. Вярвания и национални традиции

    • Има поверие, че в случай че се съблюдава постът и се извършат ритуалите, годината ще бъде благословена, хубавичко ще е здрава, реколтата — плодородна. 

    • Домовете се поръсват със светена вода, вършат се кръстове върху вратите, с цел да има отбрана от злото. 

  5. Природна символика и сезонни промени – Кръстовден постоянно се свързва с края на лятото и началото на есента. Народът споделя, че денят и нощта се „ кръстосват “ — стават равни или близки по дълготрайност. 

Обобщение

Кръстовден на 14 септември е празник с бездънен исторически, набожен и културен смисъл у българите. Той съчетава християнски ритуали и национални вярвания, които от епохи съпътстват живота ни — от хляба и реколтата до домашния уют и персоналната религия. Това е ден, в който именниците със „ свързани имена “ получават поздрави, само че и миг за размисъл, за респект към признака на кръста — като знак на страдалчество , само че и на победа , на избавление . Кръстовден припомня за прекосяването, за прехода (между сезони, сред светлината и тъмнината), само че също по този начин и за вяра, благословия и духовна протекция.

Честит имен ден на всички именици! Нека празниците ви донесат мир, здраве и берекет!

Присъединете се към нашия 

Най-важното от света през миналата седмица – Убийството на Чарли Кърк и дронове над Полша

Източник: iskra.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР