14 септември: Победа, която се превръща в капан – Наполеон влиза в Москва
На 14 септември 1812 година (2 септември по остарял стил), единствено седем дни след кървавата Бородинска борба, френският император Наполеон Бонапарт влиза в Москва отпред на своята Велика войска. Това събитие се трансформира в един от най-драматичните моменти на Наполеоновите войни и бележи преломен стадий в Руската акция.
След яростните сражения при Бородино ,
в които и двете страни дават големи жертви, съветската войска под командването на военачалник Михаил Кутузов взема стратегическо решение да отстъпи и да не пази Москва непременно. Въпреки че Бородинската борба се счита за тактически триумф за французите, тя коства на Наполеон десетки хиляди убити и ранени бойци, а съветската войска резервира боеспособността си. Това разрешава на Кутузов да продължи проекта за изтощение на съперника.
Когато на 14 септември войските на Наполеон доближават до съветската столица, те заварват един нереален град. По-голямата част от популацията е напуснало, а формалните управляващи са евакуирани. Вместо тържествено влизане и знак на победа, французите се сблъскват с тишината на изоставените улици и опасността от пожар.
Скоро след влизането им в Москва стартират всеобщи пожари .
Историците и до през днешния ден спорят дали те са били съзнателно проведени от съветските управляващи и специфични елементи, или са зародили вследствие на хаоса и грабежите. Но фактът е, че огромна част от града изгаря – над две трети от постройките са унищожени. Вместо да откри леговище и снабдителна база за армията си, Наполеон остава в унищожен град без задоволително храна, запаси и заслон за стотици хиляди бойци.
Наполеон чака съветската страна да изиска мир, вярвайки, че рухването на Москва ще пречупи духа на съперника. Но Александър I отхвърля договаряния и изрично отхвърля всевъзможни оферти за капитулация. Това слага френския император в сложна позиция – армията му е изтощена, снабдяването е пагубно, а настъпващата съветска зима доближава.
Престоят в Москва продължава малко повече от месец, само че вместо упования успех, той се трансформира в тежко задължение .
Липсата на спокойно съглашение и изчерпването на ресурсите принуждават Наполеон да се изтегли. Този оттегляне, почнало през октомври 1812 година, се трансформира в злополука за Великата войска – стотици хиляди бойци умират от апетит, мраз, заболявания и непрекъснати съветски набези.
Влизането в Москва, което Наполеон възприема като кулминационна точка на своята акция, в действителност бележи началото на края на неговата военна мощност. Вместо знак на победа, изоставената и горяща столица се трансформира в предвестител на провалянето, което ще промени хода на европейската история.
Умира американският президент Уилям Макинли
На 14 септември 1901 година президентът на Съединените щати Уилям Маккинли умира в град Бъфало, щата Ню Йорк, осем дни откакто е прострелян по време на обществена среща с жители. Трагичното събитие освен поставя завършек на живота на един почитан общественик, само че и бележи началото на нова епоха в американската политика.
На 6 септември 1901 година Маккинли посещава Панамериканската експозиция в Бъфало – огромно софтуерно и културно ревю, символизиращо напредъка и упоритостите на Съединените щати. По време на обичайната среща с жители, известна като „ receiving line “, анархистът Леон Чолгош съумява да се приближи до президента, прикрито държейки револвер в ръката си, обгърната с забрадка. Чолгош създава два изстрела отблизо разстояние. Единият патрон рикошира, само че другият пронизва корема на президента, причинявайки тежки вътрешни увреждания.
Президентът е откаран в болница, където лекарите правят интервенция .
В първите дни положението му наподобява устойчиво, което вдъхва вяра на американската общност. Въпреки това, зараза стартира да се развива в раните му – по това време антибиотиците към момента не съществуват, а медицинските способи са лимитирани. На 13 септември положението му внезапно се утежнява, а на идната заран, 14 септември 1901 година, Уилям Маккинли умира на 58-годишна възраст. Последните му думи са: „ Добре е... да живеем в Божията воля. “
Последици
Смъртта на Маккинли шокира Съединени американски щати. Той е обичан поради умерената си политика, икономическия напредък по време на мандата му и успеха в Испано-американската война, която утвърждава страната като нова международна мощ.
След неговата гибел, вицепрезидентът Теодор Рузвелт поставя клетва като 26-и президент на Съединени американски щати. Така стартира една нова ера в американската история, обвързвана с прогресивни промени, антимонополна политика и засилена интернационална роля на страната.
Леон Чолгош, въодушевен от анархистични хрумвания и отчаян от общественото неравноправие, признава виновността си и е наказан на гибел посредством електрически стол. Присъдата е изпълнена през октомври 1901 година
Още събития на 14 септември:
1911 година – Руският министър председател Пьотър Столипин е убит от Дмитрий Богров, до момента в който участва на представлението на „ Приказката за цар Салтан “ на Римски-Корсаков в Киевската опера, в наличието на императора на Руската империя Николай II.1982 година – американската актриса Грейс Кели, която изоставя Холивуд, с цел да стане принцесата на Монако, умира, откакто получава мозъчен удар до момента в който кара и катастрофира.
Родени:
1847 година – роден е българският министър-председател Димитър Греков1930 година – роден е българският публицист Антон Дончев („ Време разделно “)1947 година – роден е новозеландският артист Сам Нийл („ На лов за Червения октомври “, „ Джурасик парк “, „ Двестагодишен човек “, „ Десет дребни негърчета “)1983 година – родена е британската певица Ейми Уайнхаус
Починали:
1321 година – умира италианският стихотворец Данте Алигиери („ Божествена комедия “)1851 година – умира американският публицист Джеймс Фенимор Купър („ Последният мохикан “, „ Прерията “, „ Следотърсача “)2009 година – умира американският артист Патрик Суейзи („ Мръсни танци “, „ Дух “, „ Точка на изкривяване “)
След яростните сражения при Бородино ,
в които и двете страни дават големи жертви, съветската войска под командването на военачалник Михаил Кутузов взема стратегическо решение да отстъпи и да не пази Москва непременно. Въпреки че Бородинската борба се счита за тактически триумф за французите, тя коства на Наполеон десетки хиляди убити и ранени бойци, а съветската войска резервира боеспособността си. Това разрешава на Кутузов да продължи проекта за изтощение на съперника.
Когато на 14 септември войските на Наполеон доближават до съветската столица, те заварват един нереален град. По-голямата част от популацията е напуснало, а формалните управляващи са евакуирани. Вместо тържествено влизане и знак на победа, французите се сблъскват с тишината на изоставените улици и опасността от пожар.
Скоро след влизането им в Москва стартират всеобщи пожари .
Историците и до през днешния ден спорят дали те са били съзнателно проведени от съветските управляващи и специфични елементи, или са зародили вследствие на хаоса и грабежите. Но фактът е, че огромна част от града изгаря – над две трети от постройките са унищожени. Вместо да откри леговище и снабдителна база за армията си, Наполеон остава в унищожен град без задоволително храна, запаси и заслон за стотици хиляди бойци.
Наполеон чака съветската страна да изиска мир, вярвайки, че рухването на Москва ще пречупи духа на съперника. Но Александър I отхвърля договаряния и изрично отхвърля всевъзможни оферти за капитулация. Това слага френския император в сложна позиция – армията му е изтощена, снабдяването е пагубно, а настъпващата съветска зима доближава.
Престоят в Москва продължава малко повече от месец, само че вместо упования успех, той се трансформира в тежко задължение .
Липсата на спокойно съглашение и изчерпването на ресурсите принуждават Наполеон да се изтегли. Този оттегляне, почнало през октомври 1812 година, се трансформира в злополука за Великата войска – стотици хиляди бойци умират от апетит, мраз, заболявания и непрекъснати съветски набези.
Влизането в Москва, което Наполеон възприема като кулминационна точка на своята акция, в действителност бележи началото на края на неговата военна мощност. Вместо знак на победа, изоставената и горяща столица се трансформира в предвестител на провалянето, което ще промени хода на европейската история.
Умира американският президент Уилям Макинли
На 14 септември 1901 година президентът на Съединените щати Уилям Маккинли умира в град Бъфало, щата Ню Йорк, осем дни откакто е прострелян по време на обществена среща с жители. Трагичното събитие освен поставя завършек на живота на един почитан общественик, само че и бележи началото на нова епоха в американската политика.
На 6 септември 1901 година Маккинли посещава Панамериканската експозиция в Бъфало – огромно софтуерно и културно ревю, символизиращо напредъка и упоритостите на Съединените щати. По време на обичайната среща с жители, известна като „ receiving line “, анархистът Леон Чолгош съумява да се приближи до президента, прикрито държейки револвер в ръката си, обгърната с забрадка. Чолгош създава два изстрела отблизо разстояние. Единият патрон рикошира, само че другият пронизва корема на президента, причинявайки тежки вътрешни увреждания.
Президентът е откаран в болница, където лекарите правят интервенция .
В първите дни положението му наподобява устойчиво, което вдъхва вяра на американската общност. Въпреки това, зараза стартира да се развива в раните му – по това време антибиотиците към момента не съществуват, а медицинските способи са лимитирани. На 13 септември положението му внезапно се утежнява, а на идната заран, 14 септември 1901 година, Уилям Маккинли умира на 58-годишна възраст. Последните му думи са: „ Добре е... да живеем в Божията воля. “
Последици
Смъртта на Маккинли шокира Съединени американски щати. Той е обичан поради умерената си политика, икономическия напредък по време на мандата му и успеха в Испано-американската война, която утвърждава страната като нова международна мощ.
След неговата гибел, вицепрезидентът Теодор Рузвелт поставя клетва като 26-и президент на Съединени американски щати. Така стартира една нова ера в американската история, обвързвана с прогресивни промени, антимонополна политика и засилена интернационална роля на страната.
Леон Чолгош, въодушевен от анархистични хрумвания и отчаян от общественото неравноправие, признава виновността си и е наказан на гибел посредством електрически стол. Присъдата е изпълнена през октомври 1901 година
Още събития на 14 септември:
1911 година – Руският министър председател Пьотър Столипин е убит от Дмитрий Богров, до момента в който участва на представлението на „ Приказката за цар Салтан “ на Римски-Корсаков в Киевската опера, в наличието на императора на Руската империя Николай II.1982 година – американската актриса Грейс Кели, която изоставя Холивуд, с цел да стане принцесата на Монако, умира, откакто получава мозъчен удар до момента в който кара и катастрофира.
Родени:
1847 година – роден е българският министър-председател Димитър Греков1930 година – роден е българският публицист Антон Дончев („ Време разделно “)1947 година – роден е новозеландският артист Сам Нийл („ На лов за Червения октомври “, „ Джурасик парк “, „ Двестагодишен човек “, „ Десет дребни негърчета “)1983 година – родена е британската певица Ейми Уайнхаус
Починали:
1321 година – умира италианският стихотворец Данте Алигиери („ Божествена комедия “)1851 година – умира американският публицист Джеймс Фенимор Купър („ Последният мохикан “, „ Прерията “, „ Следотърсача “)2009 година – умира американският артист Патрик Суейзи („ Мръсни танци “, „ Дух “, „ Точка на изкривяване “)
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ