Днес честваме света Петка Българска
На 14 октомври е празникът в чест на Света Петка – Петковден. Смята се, че това е свършек на лятото и есента, а с това и на дейния икономически цикъл.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) на Мраморно море в Одринска Тракия през Х век. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора, татко ѝ Никита е заможен земевладелец.
Според житията ѝ Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да споделя „ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва! “ и взема решение да се посвети на вярата. Тя сменя облеклата си с просешки и постоянно раздава свое имущество на бедните.
В средата на Х век, след гибелта на родителите ѝ и замонашването на брат ѝ, тя напуща дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско подстригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „ Покров Богородичен “ в квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следва образеца на света Мария Египетска и се открива в Йорданската пустиня, като живее там доста години до старостта си.
Предусещайки гибелта си, тя се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „ Свети апостоли “, където след 2 години безшумно изгасва, водейки уединен и свят живот. По това време към този момент няма нейни живи родственици. Състрадателни жители погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че в действителност е родена там, тя единствено като дете е живяла в този град, преди последното си заселване).
След гибелта й нейните мощи, които се има вяра, че имат целителна мощ, се трансформират в знак на битката за запазване на християнската просвета от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги придвижва в Търново, където се пазят до завладяването му от турците.
След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до момента.
На Петковден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. Месят се колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на Господа. Обредна софра включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.
На този ден имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват (днес Селимпаша, Турция) на Мраморно море в Одринска Тракия през Х век. Родителите ѝ са благочестиви и уважавани хора, татко ѝ Никита е заможен земевладелец.
Според житията ѝ Параскева, още 10-годишна, чува в храм Иисус Христос да споделя „ Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва! “ и взема решение да се посвети на вярата. Тя сменя облеклата си с просешки и постоянно раздава свое имущество на бедните.
В средата на Х век, след гибелта на родителите ѝ и замонашването на брат ѝ, тя напуща дома си и обхожда светините на Константинопол, приема монашеско подстригване и като монахиня 5 години прекарва в пост край усамотения храм „ Покров Богородичен “ в квартал Ираклия. Заминава за Светите места, посещава Йерусалим и Божи гроб. Следва образеца на света Мария Египетска и се открива в Йорданската пустиня, като живее там доста години до старостта си.
Предусещайки гибелта си, тя се завръща през Константинопол в Епиват. Заселва се при храма „ Свети апостоли “, където след 2 години безшумно изгасва, водейки уединен и свят живот. По това време към този момент няма нейни живи родственици. Състрадателни жители погребват монахинята вън от градските стени като чужденка (въпреки че в действителност е родена там, тя единствено като дете е живяла в този град, преди последното си заселване).
След гибелта й нейните мощи, които се има вяра, че имат целителна мощ, се трансформират в знак на битката за запазване на християнската просвета от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги придвижва в Търново, където се пазят до завладяването му от турците.
След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до момента.
На Петковден нормално става заплождането на домашните животни, известно още като овча женитба или мърлене. Месят се колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на Господа. Обредна софра включва овче месо, курбан супа, яхния с праз, сарми.
На този ден имен ден честват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ