Петковден е! Да почетем Света Петка Българска!
На 14 октомври Българската православна черква уважава светицата Параскева Българска. Тя живее в края на Х и началото на ХІ век. Покровителка е на брака и плодовитостта.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от народа ни Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам стартират и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за „ своя “ светица.
Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи „ петък “. Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди – знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица под турско иго през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена – този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „ Св. Три светители “ в днешния румънски град Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници, вършат се оброчни курбани и сборове.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
Народът е забелязал, че в случай че на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, зимата ще е тежка и снежна.
В Стара Загора, параклисът в храм „ Св. Въведение Богородично “ носи името на Света Петка. По този мотив заранта на 14 октомври ще бъде отслужена утреня.
Храмов празник ще има и 150-годишната черква в старозагорското село Памукчий.
На Петковден за крепко и честито име би трябвало да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун, Петя и техните производни. Името Петко произлиза от славянската дума „ петък “, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и цялостно сходство на името „ Параскев “ или „ Параскева “ („ петък “, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „ Παρασκευή “).
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от народа ни Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици освен в България, само че и в целия православен свят.
Светицата е известна с чудни отшелнически и аскетични подвизи в светите земи на Палестина. Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи не престават да правят многочислени чудеса. Оттам стартират и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за „ своя “ светица.
Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната респект към св. Параскева огромно значение има и нейното име, което в превод от гръцки значи „ петък “. Това е денят на кръстната гибел на Спасителя. Монахинята св. Параскева постоянно се изобразява на икони и фрески паралелно със св. Неделя в царски одежди – знак на Възкресението в неделния ден.
Въздигането на посмъртната популярност на св. Параскева е обвързвано с българското царство. Когато Източната Римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново. Това става през 1238 година по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на извънредно уважение като настойничка на града и на цялото царство.
Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. Светите мощи остават в Търново до рухването на българската столица под турско иго през 1393 година След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство. Когато османците превземат и тази твърдина, през 1396 година, реликвата още веднъж е пренесена – този път в Белград. След окончателното завземане и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград. Това става през 1521 година.
С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 година мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм „ Св. Три светители “ в днешния румънски град Яш. Храмът е повдигнат по времето на крал Василий Лупу и осветлен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази черква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу. В този параклис избухва пожар, само че мощите на светицата по знамение остават невредими.
На 27 декември 1888 година с благословението на митрополит Йосиф мощите на св. Петка са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където обитават и до през днешния ден, утвърждавайки храма и града като основен център на поклонничеството в Румъния.
Освен като празник на света Параскева (Петка) Епиватска Българска, Петковден е прочут и като празник, отбелязващ края на лятото и идването на зимата в националните вярвания. Зимният Петковден дава началото на почитта към настойника на фамилията и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници, вършат се оброчни курбани и сборове.
В националните митове светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и фамилията (затова се явява като змия-пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се назовава на св. Петка. Хлябът и къщата би трябвало да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Яде се овче месо, курбан супа, яхния с праз и сарми.
Според националните вярвания от Петковден до Димитровден – 26 октомври, не се работи с вълна, не се крои и не се шие. Народът има вяра, че в случай че човек облече дреха, шита сред тези два огромни празника, ще се разболее.
Народът е забелязал, че в случай че на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място, зимата ще е тежка и снежна.
В Стара Загора, параклисът в храм „ Св. Въведение Богородично “ носи името на Света Петка. По този мотив заранта на 14 октомври ще бъде отслужена утреня.
Храмов празник ще има и 150-годишната черква в старозагорското село Памукчий.
На Петковден за крепко и честито име би трябвало да почерпят Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Паро, Парун, Петя и техните производни. Името Петко произлиза от славянската дума „ петък “, петият ден от седмицата. Счита се, че е свободен превод и цялостно сходство на името „ Параскев “ или „ Параскева “ („ петък “, в смисъл на подготовка за празника, от гръцкото „ Παρασκευή “).
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ