Днес почитаме Света Петка - Българска
На 14 октомври българите почитат Св. Петка - една от най-тачените и обичани светици от нашия народ. В националния календар празникът е прочут още като Петковден.
В визиите на предците ни Св. Петка била посредник сред земния и отвъдния свят, настойничка на митичния прародител и закрилница на дамата и рода. Вярват, че има свръхестествена мощ да лекува бездетни и млади родилки. По остарял бит на Петковден дамите загатват мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.
В памет на светицата се прави фамилна родова работа. Месят се дребна питка „ Св. Петка " за здраве и благоденствие на фамилията.
В предишното жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения, известни като „ черкуване за Господа ". Всяка господарка колела бяла животно - нормално кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на дамите в махалата за здраве на фамилията, да се плодят животните, да има благодат в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.
В календара празникът е прочут още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които не престават до Димитровден (26 октомври). През това време са неразрешени веселбите, вършат се вълшебства и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.
Когато нечистите дни отминат, стартират сватбите. По къщите потеглят лятници и годежари. Стопанките провеждат седенки и надпявания. А на площада се вият необятни петковденски хора.
Именици през днешния ден са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо, Пъшо.
В визиите на предците ни Св. Петка била посредник сред земния и отвъдния свят, настойничка на митичния прародител и закрилница на дамата и рода. Вярват, че има свръхестествена мощ да лекува бездетни и млади родилки. По остарял бит на Петковден дамите загатват мъртвите и в тяхна памет раздават подковки, поръсени с варено жито, подсладен ориз, любеница и грозде.
В памет на светицата се прави фамилна родова работа. Месят се дребна питка „ Св. Петка " за здраве и благоденствие на фамилията.
В предишното жителите на някои родопски селища свързвали Петковден с есенните женски жертвоприношения, известни като „ черкуване за Господа ". Всяка господарка колела бяла животно - нормално кокошка, която готвела с ориз. От обредната храна раздавала на дамите в махалата за здраве на фамилията, да се плодят животните, да има благодат в нивите. А в двора на църквата правели общоселски курбан.
В календара празникът е прочут още като зимен Петковден. Той бележел края на стопанската година и началото на нечистите дни, които не престават до Димитровден (26 октомври). През това време са неразрешени веселбите, вършат се вълшебства и заклинания, гадае се каква ще е годината, като на всеки ден съответствал по един месец в от нея.
Когато нечистите дни отминат, стартират сватбите. По къщите потеглят лятници и годежари. Стопанките провеждат седенки и надпявания. А на площада се вият необятни петковденски хора.
Именици през днешния ден са всички, които носят имената Петка, Петко, Петкана, Пенко, Петя, Петьо, Параскева, Параскев, Параско, Парашкев, Паца, Паша, Пачо, Пъшо.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ