Калоян Методиев: Не трябва президентската кампания да „захлупи“ парламентарната
На 14 ноември 2021 ще имаме избори 2 в 1 - президентски и парламентарни. Това значи и две акции в границите на един месец. Контекстът е повече от комплициран - една година на нестихващо политическо напрежение, два поредни безплодни Народното събрание, трети избори за шест месеца, затъващо служебно държавно управление осимволено от един заседнало-потъващ транспортен съд, растящи цени и боботещи изпод социално-икономически проблеми.
Откъдето и да се огледа обстановката предвещава бурна зима и нестабилна политическа среда с действително рисково влияние върху бизнеса и семействата. Въпросът е какво е значимо, предпочитано и рисково в подобен миг.
Да се върнем на акциите.
Едната може да се дефинира като забавна, а другата като значима. Интересната за публиката ще е президентската. Тя е мажоритарна, имаме конфликт на персони, субектите са изчистени и доста по-мобилни спрямо по-тромавите откъм показване и послания политически партии.
Парламентарният избор, обаче, е по-голям за решаването на проблемите на същите бизнес и домакинста, за решение на настоящите проблеми, за стабилизиране и изваждане от рецесията на „ кораба " България.
Президентската институция е по този начин конструирана от бащите на конституцията, че може да основава проблеми и/или да успокоява обстановката, само че не може да ги взема решение генерално.
По-лесно може да дестабилизира, а по-трудно да стабилизира политическата система. Затова исторически конфликтите президент-правителство (партии) са в пъти по-чести, в сравнение с синхрон и взаимоотношение. Само някои от образците са Желю Желев-Филип Димитров, Петър Стоянов-Иван Костов, Георги Първанов - Сергей Станишев.
Сравнение с останалите европейски страни демонстрира, че България е с най-проблемната конституционна уредба във връзка с държавен глава и държавно управление - най-много като метод на избиране и като пълномощия.
Отделен въпрос е биологично-възрастовият, който усложнява до безсрамие картината на властта у нас. Получава се едно двувластие, което рано или късно избива в предпочитание за доминация и власт. Човешката природа съвсем постоянно се демонстрира над институционалната рамка. Може да приемем, че всеки претендент за президент отива към сходен пост най-много воден от своята упоритост.
Избирането на един човек в своето акме непосредствено от гласоподавателите му дава голямо самочувствие и заряд за политическо деяние. А следва конфликт с действителността. Закономерно облеклата на конституцията му стават тесни. И тук изключително значима е ролята на индивида като зрялост, темперамент, образование, просвета и пълномощия, с цел да уплътни поста и да го направи функционален - да е овладял страстите и егото, да не се блазни от дребните благини на властта (коли, секретарки, духова музика и т.н.), да е преклонен и необятно скроен, да е по-пасивен във връзка с настоящия политически развой.
Мъж на 40-50 години, в апогея на силите си, може да „ полудее " от оковите на българското президентство в условия на парламентарна република. Затова множеството европейски президенти са представители на третата възраст - надмогнали егото, упоритостта, желанието за власт и гонене на политическа кариера, търсещи и даващи непоклатимост, копромисни и улегнали - Австрия (1944), Ирландия (1942), Италия (1941), Германия (1956), Малта (1942), Португалия (1948), Гърция (1956), Финландия (1948). Сравнение с Хърватия и Албания демонстрира поразителни сходства с Българи. Изборът на относително млад и деен президент при тях съвсем постоянно води до тежки спорове с изпълнителната власт.
На множеството места те се избират от Народното събрание, с което не къса връзката сред него и политическите партии.
Да не приказваме за „ служебното държавно управление ", което е форма на безконтролна еднолична власт, която не същестува в нито една демократична страна, по метода по който е уредно у нас. Защото то не може да взема решение настоящи проблеми, оттатък къс времеви небосвод. Ако е качествено може да направи някои значими и бързи позитивни дейности, само че в случай че е кадрови неуспех, прокорупционно, липса му морал и фокус, може да е злополука за страната.
Но да се върнем към идната акция.
Откъде може да пристигна заплахата?
Фокусът ще е президентската конкуренция, тъй като е по-интересна. Тя ще е любопитна, завладяваща, остра. Парламентарната обаче е по-важна. Тя ще е определяваща за ръководството. Решението на проблемите идва по веригата избиратели-партии-парламент-правителство. В този ред и през този избор, тъй като сме парламентарна република. Лидерите на партиите са централните фигури. Тезата ми не е, че би трябвало да пренебрегнем президентската акция, само че не би трябвало да позволим тя да „ захлупи " парламентарната.
През парламентарния избор могат да стартират да се вземат решение проблемите в стопанската система, опазването на здравето, образованието, обществената сфера и така нататък
През президентската могат да се влошат, в случай че имаме президент, който желае да господства, да не подкрепя консенсуса, да се меси в работата на партиите и да е деен участник в политическия развой. Той/тя се бори за 5 сигурни години, а обществото се бори за незабавна непоклатимост, успокоение, търсене на резистентност в границите на седмици и месеци.
Колкото и шокиращо да звучи сега, най-малко за малко, имаме потребност от въздържан президент, с цел да се успокои партийната система. Напоследък от ден на ден се чува, че партиите са нездравословни, че не заслужават доверие, че са неприятни.
Само, че връзката партии-състояние на страната е доста директна. Нестабилната партийна система рефлектира върху политиката, а оттова непосредствено върху стопанската система, приходите, бизнеса, цените, работата на администрацията, дисциплината в обществото, настоящите проблеми по браншове, престъпността, а по-късно директно върху всяко домакинство и неговите самостоятелни членове - деца, младежи, възрастни, старци.
За да обобщим, не трябва да разрешаваме да се трансформираме в фенове на личното си шоу, тъй като това е най-прекият път към задълбочаване на личната ни рецесия. Интересното е за гледане, значимото е за взимане на решение и деяние. Първо осведомен и сериозен избор, а след това би трябвало да се работи.
Д-р Калоян Методиев
Институт „ РЕГО "
Откъдето и да се огледа обстановката предвещава бурна зима и нестабилна политическа среда с действително рисково влияние върху бизнеса и семействата. Въпросът е какво е значимо, предпочитано и рисково в подобен миг.
Да се върнем на акциите.
Едната може да се дефинира като забавна, а другата като значима. Интересната за публиката ще е президентската. Тя е мажоритарна, имаме конфликт на персони, субектите са изчистени и доста по-мобилни спрямо по-тромавите откъм показване и послания политически партии.
Парламентарният избор, обаче, е по-голям за решаването на проблемите на същите бизнес и домакинста, за решение на настоящите проблеми, за стабилизиране и изваждане от рецесията на „ кораба " България.
Президентската институция е по този начин конструирана от бащите на конституцията, че може да основава проблеми и/или да успокоява обстановката, само че не може да ги взема решение генерално.
По-лесно може да дестабилизира, а по-трудно да стабилизира политическата система. Затова исторически конфликтите президент-правителство (партии) са в пъти по-чести, в сравнение с синхрон и взаимоотношение. Само някои от образците са Желю Желев-Филип Димитров, Петър Стоянов-Иван Костов, Георги Първанов - Сергей Станишев.
Сравнение с останалите европейски страни демонстрира, че България е с най-проблемната конституционна уредба във връзка с държавен глава и държавно управление - най-много като метод на избиране и като пълномощия.
Отделен въпрос е биологично-възрастовият, който усложнява до безсрамие картината на властта у нас. Получава се едно двувластие, което рано или късно избива в предпочитание за доминация и власт. Човешката природа съвсем постоянно се демонстрира над институционалната рамка. Може да приемем, че всеки претендент за президент отива към сходен пост най-много воден от своята упоритост.
Избирането на един човек в своето акме непосредствено от гласоподавателите му дава голямо самочувствие и заряд за политическо деяние. А следва конфликт с действителността. Закономерно облеклата на конституцията му стават тесни. И тук изключително значима е ролята на индивида като зрялост, темперамент, образование, просвета и пълномощия, с цел да уплътни поста и да го направи функционален - да е овладял страстите и егото, да не се блазни от дребните благини на властта (коли, секретарки, духова музика и т.н.), да е преклонен и необятно скроен, да е по-пасивен във връзка с настоящия политически развой.
Мъж на 40-50 години, в апогея на силите си, може да „ полудее " от оковите на българското президентство в условия на парламентарна република. Затова множеството европейски президенти са представители на третата възраст - надмогнали егото, упоритостта, желанието за власт и гонене на политическа кариера, търсещи и даващи непоклатимост, копромисни и улегнали - Австрия (1944), Ирландия (1942), Италия (1941), Германия (1956), Малта (1942), Португалия (1948), Гърция (1956), Финландия (1948). Сравнение с Хърватия и Албания демонстрира поразителни сходства с Българи. Изборът на относително млад и деен президент при тях съвсем постоянно води до тежки спорове с изпълнителната власт.
На множеството места те се избират от Народното събрание, с което не къса връзката сред него и политическите партии.
Да не приказваме за „ служебното държавно управление ", което е форма на безконтролна еднолична власт, която не същестува в нито една демократична страна, по метода по който е уредно у нас. Защото то не може да взема решение настоящи проблеми, оттатък къс времеви небосвод. Ако е качествено може да направи някои значими и бързи позитивни дейности, само че в случай че е кадрови неуспех, прокорупционно, липса му морал и фокус, може да е злополука за страната.
Но да се върнем към идната акция.
Откъде може да пристигна заплахата?
Фокусът ще е президентската конкуренция, тъй като е по-интересна. Тя ще е любопитна, завладяваща, остра. Парламентарната обаче е по-важна. Тя ще е определяваща за ръководството. Решението на проблемите идва по веригата избиратели-партии-парламент-правителство. В този ред и през този избор, тъй като сме парламентарна република. Лидерите на партиите са централните фигури. Тезата ми не е, че би трябвало да пренебрегнем президентската акция, само че не би трябвало да позволим тя да „ захлупи " парламентарната.
През парламентарния избор могат да стартират да се вземат решение проблемите в стопанската система, опазването на здравето, образованието, обществената сфера и така нататък
През президентската могат да се влошат, в случай че имаме президент, който желае да господства, да не подкрепя консенсуса, да се меси в работата на партиите и да е деен участник в политическия развой. Той/тя се бори за 5 сигурни години, а обществото се бори за незабавна непоклатимост, успокоение, търсене на резистентност в границите на седмици и месеци.
Колкото и шокиращо да звучи сега, най-малко за малко, имаме потребност от въздържан президент, с цел да се успокои партийната система. Напоследък от ден на ден се чува, че партиите са нездравословни, че не заслужават доверие, че са неприятни.
Само, че връзката партии-състояние на страната е доста директна. Нестабилната партийна система рефлектира върху политиката, а оттова непосредствено върху стопанската система, приходите, бизнеса, цените, работата на администрацията, дисциплината в обществото, настоящите проблеми по браншове, престъпността, а по-късно директно върху всяко домакинство и неговите самостоятелни членове - деца, младежи, възрастни, старци.
За да обобщим, не трябва да разрешаваме да се трансформираме в фенове на личното си шоу, тъй като това е най-прекият път към задълбочаване на личната ни рецесия. Интересното е за гледане, значимото е за взимане на решение и деяние. Първо осведомен и сериозен избор, а след това би трябвало да се работи.
Д-р Калоян Методиев
Институт „ РЕГО "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ