Сбърканите дисиденти на Изтока
На 14 ноември 1982 година Лех Валенса, един от най-известните дисиденти и опозиционни водачи на Полша, е освободен от пандиза след прошка, която визира всички дейци на основания антиправителствен синдикат " Солидарност ". Мустакатият облик на на полския отстъпник се трансформира в една от иконите на прехода на Източна Европа, а Полша и " Солидарност " стават един от маяците на измененията. Днес, 31 години след рухването на Източния блок, от ден на ден се постанова митологията на политическите промени и отмирането на социалистическата система, а нейните мъченици и пророци са дисидентите.
Странно е какъв брой малко знаем за тях отвън излъскания облик на борци за независимост, който към този момент се постанова даже и в учебниците.
Валенса е прочут със скромния си генезис и активността си на синдикален деятел. От 1970 година се включва в работническите стачки в пристанището в Гданск. През 1980 година основава самостоятелния синдикат " Солидарност ", а след това е задържан. Излизането му от ареста го изстрелва в центъра на политиката. Основната концепция, която води Валенса, е крайният католически антикомунизъм. В този миг към този момент е видян и от международната общност, а през 1983 година получава Нобелова премия за мир. Той е в основата и на успеха на опозицията на първите свободни избори. На 9 декември 1990 година печели президентския избор и става първият свободно определен президент на Полша от цели 63 години. В неговото ръководство се реализират приватизацията, неолибералните промени и се обрисува влизането в НАТО, както и пътят към Европейски Съюз.
България също има подобен облик. Президентът Желю Желев. В днешните учебници за гимназиите той е показан като отстъпник. Също като Валенса е със непретенциозен генезис. Учи философия и се сблъсква със системата, когато се пробва да отбрани за първи път своята дисертация. В нея подлага на критика марксизма, поради което е изпъден от столицата. През 1983 година е конфискувана книгата му " Фашизмът ". След измененията Желев става първи водач на Съюз на демократичните сили и първият свободно определен президент на страната. В интервала на ръководството си той пледира за влизане в НАТО и Европейски Съюз.
Дотук чухме написаното в учебниците. Само че събитията имат и друга страна. По време на престоя си в с. Грозден Желев основава книга, която копира концепциите на известния мъдрец Хана Аренд. Тогава нейните писания са недостъпни в България. По мемоари на учените от това време книгите ѝ се намират единствено в библиотеката на политбюро. Как дисидентът стига до тях, е мъчно да обясня. Странно е, че след конфликта с партията пред 1965 година кариерата на Желев в социалистическа България не стопира, а в противен случай. През 1974 година пази докторска дисертация, на идната година стартира работа в Института по културата, като от 1977 до 1982 година даже управлява секцията " Култура и персона ", а през 1988 година пази и огромна докторска дисертация. Книгата му " Фашизмът " е призната за щемпел и доближава тираж 10 хиляди броя в тази социалистическа България, която той оприличава на фашистка тирания.
Нека се върнем и към Валенса. През 2016 година се появиха документи на полската система на държавна сигурност, които потвърдиха, че за интервала 1970-1976 година, до момента в който е опозиционен водач, той е сътрудничил на тайната полиция. Специално проучване удостовери достоверността им.
Може ли такива хора да бъдат " дисиденти ", несъгласни с властта? Мисля, че отговорът идва самичък. Истината е, че те са комфортните дисиденти, тъй като са антикомунисти и елементарно могат да бъдат насочвани заради противоречивото си минало.
Истинските несъгласни са други - да вземем за пример анархистът Георги Константинов, който през 1953 година взривява паметника на Сталин в София. След това лежи в лагери и затвори съвсем 10 години, а най-после е заставен да избяга във Франция, с цел да се избави от нов развой. След 1989 година той е изпъден от Съюз на демократичните сили, тъй като има лично мнение и не се поддава на директиви, идващи от новите неолиберални ментори, които са заменили предходните от Москва.
Друго огромно име от несъгласните е доктор Петър Дертлиев. Той е социалдемократ още по царско време и е преследван тогава. След 9 септември взе участие във Великото национално заседание, само че поради политическата си позиция е изпратен в лагер. Дертлиев е един от създателите на Съюз на демократичните сили, само че след това е изпъден от партията, тъй като търси независимо и обществено развиване на България.
Оказва се, че в учебниците си нямаме място за идеалисти. Създаваме новата митология на псевдо-свободата, цялостна с антикомунисти, родени в фамилии на дейни борци, и пишем новата си история. История, която претендира, че е същинска, само че в действителност е единствено следващата агитация.
Странно е какъв брой малко знаем за тях отвън излъскания облик на борци за независимост, който към този момент се постанова даже и в учебниците.
Валенса е прочут със скромния си генезис и активността си на синдикален деятел. От 1970 година се включва в работническите стачки в пристанището в Гданск. През 1980 година основава самостоятелния синдикат " Солидарност ", а след това е задържан. Излизането му от ареста го изстрелва в центъра на политиката. Основната концепция, която води Валенса, е крайният католически антикомунизъм. В този миг към този момент е видян и от международната общност, а през 1983 година получава Нобелова премия за мир. Той е в основата и на успеха на опозицията на първите свободни избори. На 9 декември 1990 година печели президентския избор и става първият свободно определен президент на Полша от цели 63 години. В неговото ръководство се реализират приватизацията, неолибералните промени и се обрисува влизането в НАТО, както и пътят към Европейски Съюз.
България също има подобен облик. Президентът Желю Желев. В днешните учебници за гимназиите той е показан като отстъпник. Също като Валенса е със непретенциозен генезис. Учи философия и се сблъсква със системата, когато се пробва да отбрани за първи път своята дисертация. В нея подлага на критика марксизма, поради което е изпъден от столицата. През 1983 година е конфискувана книгата му " Фашизмът ". След измененията Желев става първи водач на Съюз на демократичните сили и първият свободно определен президент на страната. В интервала на ръководството си той пледира за влизане в НАТО и Европейски Съюз.
Дотук чухме написаното в учебниците. Само че събитията имат и друга страна. По време на престоя си в с. Грозден Желев основава книга, която копира концепциите на известния мъдрец Хана Аренд. Тогава нейните писания са недостъпни в България. По мемоари на учените от това време книгите ѝ се намират единствено в библиотеката на политбюро. Как дисидентът стига до тях, е мъчно да обясня. Странно е, че след конфликта с партията пред 1965 година кариерата на Желев в социалистическа България не стопира, а в противен случай. През 1974 година пази докторска дисертация, на идната година стартира работа в Института по културата, като от 1977 до 1982 година даже управлява секцията " Култура и персона ", а през 1988 година пази и огромна докторска дисертация. Книгата му " Фашизмът " е призната за щемпел и доближава тираж 10 хиляди броя в тази социалистическа България, която той оприличава на фашистка тирания.
Нека се върнем и към Валенса. През 2016 година се появиха документи на полската система на държавна сигурност, които потвърдиха, че за интервала 1970-1976 година, до момента в който е опозиционен водач, той е сътрудничил на тайната полиция. Специално проучване удостовери достоверността им.
Може ли такива хора да бъдат " дисиденти ", несъгласни с властта? Мисля, че отговорът идва самичък. Истината е, че те са комфортните дисиденти, тъй като са антикомунисти и елементарно могат да бъдат насочвани заради противоречивото си минало.
Истинските несъгласни са други - да вземем за пример анархистът Георги Константинов, който през 1953 година взривява паметника на Сталин в София. След това лежи в лагери и затвори съвсем 10 години, а най-после е заставен да избяга във Франция, с цел да се избави от нов развой. След 1989 година той е изпъден от Съюз на демократичните сили, тъй като има лично мнение и не се поддава на директиви, идващи от новите неолиберални ментори, които са заменили предходните от Москва.
Друго огромно име от несъгласните е доктор Петър Дертлиев. Той е социалдемократ още по царско време и е преследван тогава. След 9 септември взе участие във Великото национално заседание, само че поради политическата си позиция е изпратен в лагер. Дертлиев е един от създателите на Съюз на демократичните сили, само че след това е изпъден от партията, тъй като търси независимо и обществено развиване на България.
Оказва се, че в учебниците си нямаме място за идеалисти. Създаваме новата митология на псевдо-свободата, цялостна с антикомунисти, родени в фамилии на дейни борци, и пишем новата си история. История, която претендира, че е същинска, само че в действителност е единствено следващата агитация.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ