На 14 май честваме двама светци, отказали да се отрекат от вярата си
На 14 май Църквата уважава св. Исидор и св. страдалец Райко (Йоан) Шуменски.
През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил взет принудително във войската. От дребен той бил християнин и прекарвал живота си в пост, молитва и положителни каузи. Когато се схванало, че той е християнин, войводата го съветвал да се отхвърли от Христа и да принесе жертва на идолите, само че той отказал.
Войводата наредил на първо време да бият Исидор с волски жили, а по-късно му отрязали езика. Но и без език Исидор посредством Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил реализиран от Божие наказване и той внезапно мълчалив, само че при все че не се вразумил от това наказване. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.
Св. страдалец Райко Шуменски (Св. Йоан Български)
Този страдалец бил роден през 1784 година в Шумен. Името му било Райко, което житиеписецът му или не е схванал, или го е превел на гръцки като „ Йоан “. Още 18-годишен, красивият и благоверен юноша Райко станал занаятчия златар. Работилницата му била в центъра на Шумен против една турска къща. Там живеела една госпожица, която се влюбила в Райко, само че не могла да завоюва сърцето му. Затова решила да използва сатанинска ловкост. Извикала го един ден пред портата си под претекст да ѝ вземе мярка за пръстен. Младата туркиня се пробвала принудително да го вкара в двора си, като при дърпането съзнателно паднала по тил. Завикала неистово, потвърждавайки, че младият занаятчия сякаш се бил опитал да я обезчести.
Шуменските мюсюлмани незабавно хванали набедения в принуждение юноша и го отвели пред кадията. Последният, под мощното давление на бащата на момичето, му предложил или да се потурчи и ожени, или ще бъде обичай до гибел. Христолюбивият юноша дал отговор, че избира гибелта пред безчестието. Въпреки многочислените обещания за пари, парцел и почести, той не склонил, а единствено повтарял: „ Християнин съм, християнин ще умра! “.
Последвали жестоки побои и други мъчения в продължение на два дни. После още веднъж увещавали Райко да се потурчи, само че той настойчиво отказвал. Отново го мъчили и редували увещания с насилия. Мъченията ставали непоносими – дерели месата му, солели кървящите рани и след това го горили със запалени свещи. Най-накрая го обезглавили (14 май 1802 г.). Житието му било написано от йеромонах Никифор Хиоски въз основа на сведения на очевидци.
Източник: Българска патриаршия, Митрополитски Храм " Свети Димитър "