На 14-ия етаж в една 15-етажна сграда близо до Айфеловата

На 14-ия етаж в една 15-етажна постройка покрай Айфеловата кула, в Париж, Колет Маз, родена през 1914 година, гледа към облаците за ентусиазъм и отронва фразата: „ Музиката ми е по-важна от която и да е храна. "
Френските културни институции са затворени към този момент доста месеци заради пандемията от Covid-19, само че това не попречи на госпожа Mаз, 106-годишна пианистка, да запише шестия си албум, който би трябвало да излезе през април.

„ Можете да ме попитате за какво пия заран „ cafe au lait " или за какво понякога в менюто ми има пържола. Това няма никакво значение за мен, само че не е по този начин с музиката. Разбирате ли ме? Това е моята храна, моята храна за духа и за сърцето " - споделя тя пред Ройтерс.

Г-жа Mаз, която свири на пиано от четиригодишна възраст, е отгледана в буржоазно семейство. Баща й е бил управител на цех за торове. Строгата й майка цялостен живот е стопанка. Обучавана в началото от родителите си в продължение на няколко години, по-късно тя е призната в музикално учебно заведение в Париж. Семейството се преселило във френската столица в името на музикалната кариера на Колет. Там тя изработила виртуозната си техника, основана на специфична йога и гимнастика на пръстите. Тя е признателна за рутината и към момента пъргавите си пръсти, танцуващи по черно-белите клавиши. През по-голямата част от живота си Колет работи като пианист в няколко музикални учебни заведения в Париж.
Започва да записва албуми през 1998 година През 2020 година дискът е с творби на френските композитори Ерик Сати и Дебюси. В момента е на финала на подготвката на троен диск по Дебюси. Нейният наследник Фабрис Маз, който назовава майка си „ ентусиазъм за другите “, споделя, че Дебюси е нейното амплоа.

„ Нейното положително въодушевление, нейната наслада, любовта й към живота провокират усмивки у хората в тревожни моменти като този, който претърпяваме в този момент “, споделя Фабрис Маз.

Колет Маз споделя, че вдъхновението й първо е пристигнало от " неналичието на деликатност " в дома й от детството. Уточнява, че ще продължи да храни въображението си до деня, в който към този момент няма да може да свири.

Чуйте нейното осъществяване на Клод Дебюси, тук тя е на 100 година:


Източник