Отбелязваме Деня на ветеринаря
На 14 декември означаваме Ден на ветеринаря. В античния Рим понятието " veterinus " означавало " товарен добитък " и там за пръв път лечителите на животни са наречени " medicus veterinarius " – ветеринарни лекари.
До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни експерти. Първи уредници на ветеринарната медицина в България са ветеринарни доктор и от съветската войска след Освобождението през 1878 година по покана на българското държавно управление доста от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната работа се образува изначало в границите на санитарната работа.
Първият законодателен акт, с който се подсказва нуждата от организирането на ветеринарна работа, е Временни правила за устройването на здравно ръководство в България, одобрен на 11 февруари 1879 от Първото нормално национално заседание. В този документ се загатва, че " на медицинския съвет се разпорежда издаване на директиви срещу заразителните заболявания по хората и животните ". Въз основа на Временните правила не са направени съответни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско обучение.
През 1881 лекар Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен доктор на Княжество България. Първата му задача е да провежда военната ветеринарна работа. Той създава " Законопроект за ситуацията на ветеринарната част у войската ", който се приема от второто нормално национално заседание и се утвърждава от княз Батенберг с декрет от 9 ноември 1882 година В формалния лист на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари с изключение на Иван Нейман са посочени единствено още три имена. Това демонстрира, че има сериозен проблем с фрагментите. В началото на 1886 година на мясото на доктор Нейман за основен ветеринарен доктор и началник на военната и гражданска ветеринарна работа в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той създава глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната работа. Приет е от Петото национално заседание и е одобрен с указ№545 от 18 октомври 1888 година Според този закон към този момент всеки окръг би трябвало да има ветеринарен доктор.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 година, а през 1923 година е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 година ветеринарните служби стават държавни. След 1944 година се основават институти по ветеринарно дело. Постигнати са триумфи в битката с епизоотиите и паразитните заболявания. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на питателните артикули от скотски генезис (Държавен ветеринарно хигиеничен контрол).
До освобождението на България от османска власт в страната няма квалифицирани ветеринарни експерти. Първи уредници на ветеринарната медицина в България са ветеринарни доктор и от съветската войска след Освобождението през 1878 година по покана на българското държавно управление доста от тях остават в България. Сред тях са имената на Иван Нейман, Иван Вознесенски, Ото Калнинг, Карл Расс и други. Ветеринарната работа се образува изначало в границите на санитарната работа.
Първият законодателен акт, с който се подсказва нуждата от организирането на ветеринарна работа, е Временни правила за устройването на здравно ръководство в България, одобрен на 11 февруари 1879 от Първото нормално национално заседание. В този документ се загатва, че " на медицинския съвет се разпорежда издаване на директиви срещу заразителните заболявания по хората и животните ". Въз основа на Временните правила не са направени съответни правилници или наредби. В първия медицински съвет няма представител с ветеринарномедицинско обучение.
През 1881 лекар Иван Нейман е назначен за Главен ветеринарен доктор на Княжество България. Първата му задача е да провежда военната ветеринарна работа. Той създава " Законопроект за ситуацията на ветеринарната част у войската ", който се приема от второто нормално национално заседание и се утвърждава от княз Батенберг с декрет от 9 ноември 1882 година В формалния лист на лекарите от 16 февруари 1883 в раздела ветеринарни лекари с изключение на Иван Нейман са посочени единствено още три имена. Това демонстрира, че има сериозен проблем с фрагментите. В началото на 1886 година на мясото на доктор Нейман за основен ветеринарен доктор и началник на военната и гражданска ветеринарна работа в България е назначен Фортунат Игнатий Хелховски. Той създава глава 11 от Санитарния закон, която урежда ветеринарната работа. Приет е от Петото национално заседание и е одобрен с указ№545 от 18 октомври 1888 година Според този закон към този момент всеки окръг би трябвало да има ветеринарен доктор.
Първата ветеринарно-бактериологична станция е открита през 1901 година, а през 1923 година е открит и Ветеринарно-медицинският факултет при Софийския университет. От 1924 година ветеринарните служби стават държавни. След 1944 година се основават институти по ветеринарно дело. Постигнати са триумфи в битката с епизоотиите и паразитните заболявания. Провежда се научноорганизирана ветеринарно-санитарна експертиза на питателните артикули от скотски генезис (Държавен ветеринарно хигиеничен контрол).
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ