Далеч от шума и суетата
На 14 август 1945 година е роден Борис Христов – «абсолютен некоронован властелин» на българската лирика от края на 70-те и до края на 80-те години на ХХ век.
На българския книжовен хоризонт, в края на 70-те години на предишния век, ненадейно изгрява ярка звезда. В продължение на няколко години тя проблясва изкусително, събирайки към себе си хиляди фенове и поклонници. После също по този начин ненадейно звездата угасва, с цел да разбуни духовете на хората на изкуството.
Гениалният млад стихотворец, появил се като че ли от нищото, е Борис Христов. Името му се употребява с шумна популярност в последните десетилетия на НР България. Двете стихосбирки на Борис Христов, издадени преди 1989 година – дебютната „ Вечерен тромпет “ (1977 г.) и последвалата я „ Честен кръст “ (1982 г.), се изчерпват безусловно като топъл самун на пазара. Освен това книгите се оферират в прекомерно стеснен тираж.
Още в края на същата 1977 година, откакто прави независимия си дебют, Борис Христов е признат за член на Съюза на българските писатели. Ето това се споделя сполучлив старт на литературната кариера! Освен всичко друго в края на същата година се организира Третата национална конференция на младите литературни създатели на България, на която към поета Борис Христов също се обръща внимание като към некоронования държател на „ новите млади “ в литературата.
Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 година в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, след това българска лингвистика във Великотърновския университет (1970 г.). След дипломиране работи известно време като преподавател и като публицист. Прави общ дебют с още двама създатели в сборника „ Трима млади поети “ (1975 г.), а независим дебют – с „ Вечерен тромпет “ (1977 г.). При преиздаването на „ Вечерен тромпет “ през 1979 година, Борис Христов към този момент е литературна звезда.
Носител е на Голямата литературна премия на СУ „ Св. Климент Охридски “ (2000 г.), както и на ред други литературни оценки. През 2010 година в писмо до Министерския съвет изяснява, че отхвърля да получи присъдения му към този момент медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен.
Появата на Борис Христов на литературния хоризонт се дефинира като знамение. Чудо е и самоволното му отдръпване от славата и светския живот. Борис Христов се заселва в дребното родопско село Лещен, където живее до през днешния ден със фамилията си, отрекъл се вечно от светската суетност и глъчката. Христов прелетява като метеор в поезията ни, отказвайки да следва непознатите правила за дълъг и сполучлив книжовен живот. Измисля си свои.
По случай юбилея на поета ви предлагаме да чуете няколко стихотворения на Борис Христов в превод на съветски език. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва:
На българския книжовен хоризонт, в края на 70-те години на предишния век, ненадейно изгрява ярка звезда. В продължение на няколко години тя проблясва изкусително, събирайки към себе си хиляди фенове и поклонници. После също по този начин ненадейно звездата угасва, с цел да разбуни духовете на хората на изкуството.
Гениалният млад стихотворец, появил се като че ли от нищото, е Борис Христов. Името му се употребява с шумна популярност в последните десетилетия на НР България. Двете стихосбирки на Борис Христов, издадени преди 1989 година – дебютната „ Вечерен тромпет “ (1977 г.) и последвалата я „ Честен кръст “ (1982 г.), се изчерпват безусловно като топъл самун на пазара. Освен това книгите се оферират в прекомерно стеснен тираж.
Още в края на същата 1977 година, откакто прави независимия си дебют, Борис Христов е признат за член на Съюза на българските писатели. Ето това се споделя сполучлив старт на литературната кариера! Освен всичко друго в края на същата година се организира Третата национална конференция на младите литературни създатели на България, на която към поета Борис Христов също се обръща внимание като към некоронования държател на „ новите млади “ в литературата.
Борис Христов е роден на 14-ти август 1945 година в село Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник, след това българска лингвистика във Великотърновския университет (1970 г.). След дипломиране работи известно време като преподавател и като публицист. Прави общ дебют с още двама създатели в сборника „ Трима млади поети “ (1975 г.), а независим дебют – с „ Вечерен тромпет “ (1977 г.). При преиздаването на „ Вечерен тромпет “ през 1979 година, Борис Христов към този момент е литературна звезда.
Носител е на Голямата литературна премия на СУ „ Св. Климент Охридски “ (2000 г.), както и на ред други литературни оценки. През 2010 година в писмо до Министерския съвет изяснява, че отхвърля да получи присъдения му към този момент медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – първа степен.
Появата на Борис Христов на литературния хоризонт се дефинира като знамение. Чудо е и самоволното му отдръпване от славата и светския живот. Борис Христов се заселва в дребното родопско село Лещен, където живее до през днешния ден със фамилията си, отрекъл се вечно от светската суетност и глъчката. Христов прелетява като метеор в поезията ни, отказвайки да следва непознатите правила за дълъг и сполучлив книжовен живот. Измисля си свои.
По случай юбилея на поета ви предлагаме да чуете няколко стихотворения на Борис Христов в превод на съветски език. Чете Виктор Бойчев, шеф на БКИ-Москва:
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ