&format=webp)
Астронавт за един ден: Между научния пробив и успешната маркетинг стратегия
На 14 април 2025 година шест дами – Айша Боу, Аманда Нгуен, Гейл Кинг, Кейти Пери, Кериан Флин и Лорън Санчес – се издигат до ръба на космоса с полет на Blue Origin, ракетата на Джеф Безос.
За медиите това е „ исторически миг за дамите в космоса “, за бизнеса – съвършен образец по какъв начин се продава прекарване, а за откривателите на туризма – забавен проблем за разликата сред символика и наличие, написа Fast Company.
От позиция на науката обаче шестте дами не са астронавти. Те не са минали през тренировките на NASA, нито са изпълнявали изследователска задача, само че това в никакъв случай не е било задачата на галактическото „ премеждие “. Те са посетители – едни от дребното цивилни, които влизат в нова категория: галактически туристи.
Именно тук стартира действителният диалог по въпроса – не за броя на изминатите километри, а за цената на сходно прекарване. В красива „ опаковка “, с съвършена реклама и чудесно позициониране на пазара.
Всъщност галактическият туризъм не е толкоз нова концепция. Началото му датира още от 80-те години с съветската станция „ Мир “, а през 2001 година американският бизнесмен Дени Тито се трансформира в първия формален „ екскурзиант “ в орбита. Оттогава до момента нишата се развива доста, само че територията остава непокътната за богати, известни и стратегически подбрани участници.
Полетът на Blue Origin с задача NS-31 не е заплатен от пасажерите, само че мощно припомня на моделите, които компании като Virgin Galactic оферират – къси суборбитални полети с висока прочувствена стойност.
Тук не дестинацията, а прекарването продава – и то на каква цена…
Подобно на първокласни уелнес лагери, авантюристичен преходи в Непал или винен туризъм в Тоскана, галактическите полети са прекарване, което носи статус. Мисията е да оставят у хората чувството, че са били част от нещо огромно. Дори и то да не е траяло повече от 10 минути.
В туризма съществува така наречен " push-and-pull " доктрина – вътрешните претекстове (любопитство, блян към уникалност, доказване) и външните фактори (гледката към Земята, чувството за безтегловност) се комбинират, с цел да основат предпочитание за пътешестване.
Полетите на Blue Origin оферират тъкмо това – мощно прочувствено прекарване, поднесено в добре продуциран сюжет.
Униформи, фотосесия преди политане, значки, медии, изявленията. Разказът е налице, а той сигурно продава.
Брандът е явен и макар че няма лого, Blue Origin е задоволително разпознаваемо име, изписано по корпуса на ракетата. С други думи – всичко това продава идентичности. Поне в рамките дневно – ти си астронавт. За изявленията в обществените мрежи, за медиите, за поколението, което има вяра в силата на прекарването.
PR и действителност – къде свършва едното и стартира другото?
Символиката на първия полет по „ женски “ не трябва да бъде одобрявана без рецензии. В историята на NASA има десетки дами, които освен че са пътували в космоса, само че и са съдействали за научни пробиви и дълготрайни задачи – от Сали Райд до Мей Джемисън и Кристина Кук. Те не са елементарни посетители, а водачи и откриватели.
Полетът на шестте дами от април 2025 година е нещо радикално друго – съвършено планувано събитие с голяма PR стойност. Както и при други планове – да вземем за пример Inspiration4 на SpaceX, който се трансформира в документален сериал и маркетинг феномен – тук цената не се крие в откритията, а в историята. Както и в капитализацията на разказването ѝ.
За Blue Origin това е стратегическа победа – исторически миг без риска и жертвата на същинската изследователска задача, следващият миг, който чудесно се „ продава “ – на разнообразни медии, на бъдещи клиенти и на вложители.
В туризма съществува цикъл – от откриването на дадена дестинация, през развиването ѝ, до всеобщото ѝ потребление. Днес галактическият туризъм е в първата си фаза – наличен единствено за малко на брой, със мощна символика, висока софтуерна цена, само че и златна мина за медиите.
Аналогът с така наречен Grand Tour в Европа от XVIII век е подходящ – тогава единствено аристократите могат да си разрешат обиколка из културните столици на континента. Днес – единствено милионери и известни персони имат достъп до космоса. Но тази фаза няма да трае постоянно.
Технологиите ще станат по-евтини, конкуренцията ще нарасне, а прекарванията ще бъдат по-достъпни. Но по какъв начин би изглеждал всеобщият галактически туризъм зависи от това какъв сюжет следваме през днешния ден.
В момента не летим в космоса, а в разказите, които фирмите основават. Затова разбирането на тази промяна не е задача единствено за туристически анализатори. Това е значим миг за всеки, който следи по какъв начин се построяват нови промишлености, по какъв начин се образува търсенето и по какъв начин се основава стойност от прекарване.
За медиите това е „ исторически миг за дамите в космоса “, за бизнеса – съвършен образец по какъв начин се продава прекарване, а за откривателите на туризма – забавен проблем за разликата сред символика и наличие, написа Fast Company.
От позиция на науката обаче шестте дами не са астронавти. Те не са минали през тренировките на NASA, нито са изпълнявали изследователска задача, само че това в никакъв случай не е било задачата на галактическото „ премеждие “. Те са посетители – едни от дребното цивилни, които влизат в нова категория: галактически туристи.
Именно тук стартира действителният диалог по въпроса – не за броя на изминатите километри, а за цената на сходно прекарване. В красива „ опаковка “, с съвършена реклама и чудесно позициониране на пазара.
Всъщност галактическият туризъм не е толкоз нова концепция. Началото му датира още от 80-те години с съветската станция „ Мир “, а през 2001 година американският бизнесмен Дени Тито се трансформира в първия формален „ екскурзиант “ в орбита. Оттогава до момента нишата се развива доста, само че територията остава непокътната за богати, известни и стратегически подбрани участници.
Полетът на Blue Origin с задача NS-31 не е заплатен от пасажерите, само че мощно припомня на моделите, които компании като Virgin Galactic оферират – къси суборбитални полети с висока прочувствена стойност.
Тук не дестинацията, а прекарването продава – и то на каква цена…
Подобно на първокласни уелнес лагери, авантюристичен преходи в Непал или винен туризъм в Тоскана, галактическите полети са прекарване, което носи статус. Мисията е да оставят у хората чувството, че са били част от нещо огромно. Дори и то да не е траяло повече от 10 минути.
В туризма съществува така наречен " push-and-pull " доктрина – вътрешните претекстове (любопитство, блян към уникалност, доказване) и външните фактори (гледката към Земята, чувството за безтегловност) се комбинират, с цел да основат предпочитание за пътешестване.
Полетите на Blue Origin оферират тъкмо това – мощно прочувствено прекарване, поднесено в добре продуциран сюжет.
Униформи, фотосесия преди политане, значки, медии, изявленията. Разказът е налице, а той сигурно продава.
Брандът е явен и макар че няма лого, Blue Origin е задоволително разпознаваемо име, изписано по корпуса на ракетата. С други думи – всичко това продава идентичности. Поне в рамките дневно – ти си астронавт. За изявленията в обществените мрежи, за медиите, за поколението, което има вяра в силата на прекарването.
PR и действителност – къде свършва едното и стартира другото?
Символиката на първия полет по „ женски “ не трябва да бъде одобрявана без рецензии. В историята на NASA има десетки дами, които освен че са пътували в космоса, само че и са съдействали за научни пробиви и дълготрайни задачи – от Сали Райд до Мей Джемисън и Кристина Кук. Те не са елементарни посетители, а водачи и откриватели.
Полетът на шестте дами от април 2025 година е нещо радикално друго – съвършено планувано събитие с голяма PR стойност. Както и при други планове – да вземем за пример Inspiration4 на SpaceX, който се трансформира в документален сериал и маркетинг феномен – тук цената не се крие в откритията, а в историята. Както и в капитализацията на разказването ѝ.
За Blue Origin това е стратегическа победа – исторически миг без риска и жертвата на същинската изследователска задача, следващият миг, който чудесно се „ продава “ – на разнообразни медии, на бъдещи клиенти и на вложители.
В туризма съществува цикъл – от откриването на дадена дестинация, през развиването ѝ, до всеобщото ѝ потребление. Днес галактическият туризъм е в първата си фаза – наличен единствено за малко на брой, със мощна символика, висока софтуерна цена, само че и златна мина за медиите.
Аналогът с така наречен Grand Tour в Европа от XVIII век е подходящ – тогава единствено аристократите могат да си разрешат обиколка из културните столици на континента. Днес – единствено милионери и известни персони имат достъп до космоса. Но тази фаза няма да трае постоянно.
Технологиите ще станат по-евтини, конкуренцията ще нарасне, а прекарванията ще бъдат по-достъпни. Но по какъв начин би изглеждал всеобщият галактически туризъм зависи от това какъв сюжет следваме през днешния ден.
В момента не летим в космоса, а в разказите, които фирмите основават. Затова разбирането на тази промяна не е задача единствено за туристически анализатори. Това е значим миг за всеки, който следи по какъв начин се построяват нови промишлености, по какъв начин се образува търсенето и по какъв начин се основава стойност от прекарване.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ