Путин, иди на х..! Некроманът от Кремъл постави 28 условия, но ни...
На 14 април 2022 година съветската горделивост корабът „ Москва “ бе потънал от украинските сили. На 30 юни същата година Украйна си върна Змийския остров.
Сега Путин показал на Тръмп 28 точки с претенции и условия, които би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да склони той да на мирни договаряния.
Украинци към този момент припомниха случката от Змийския остров в отговор на кремълската позиция. Неофициално.
Какво следва?
Некромантът от Кремъл прави обезверени опити да призове духовете на мъртвите предшественици от съветската и руска митология, с цел да обезпечи някакво бъдеще за останките от своето ръководство. В последно време той назовава завърналите се оживели военни от фронта в Украйна „ герои, равни по популярност на героите от Великата отечествена война “. Но не изброява съответни имена. Защото е доста евентуално за някои от „ героите “ да се разбере, че са избивали деца и старци, че са опожарявали домове, учебни заведения и лечебни заведения, че са изнасилвали, че са крали тв приемници и перални.
Последният опит са сделките със Съединени американски щати, в които Путин пробва да изкопчи от Вашингтон признание анексията на Крим, фрапантно редуциране на украинската войска, признание на Донецка област и Донбас за съветски. И още доста.
На масата той размахва ракети, самолети и танкове, които би трябвало да накарат Съединени американски щати, Европа, Украйна и други страни по света да се разтреперят от боязън и да възкресят спаружената съветска империя. Но и заканите му са повече на хартия, в сравнение с действителност.
***
Тим Ууд, публицист, създател на документални филми за Русия и Съюз на съветските социалистически републики:
Разпадането на съветската федерация е неизбежно. Отслабена финансово, политически и военно от сраженията в Украйна и наложените наказания, Русия няма да бъде в положение да се възвърне в близко време. Не е в положение да спре отделянето на още и още страни от нейната орбита. Процесът, който стартира с откъсването на Финландия през 1917 година, продължава през днешния ден с цялостна мощ.
През ХХ век се вижда впечатляващ лист от народи, които демонстрираха междинен пръст на Русия. Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания и Монголия са първи, които скъсаха с Москва. Последваха ги Армения, Азербайджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Таджикистан. Днес самостоятелна Украйна демонстрира пред целия свят, че е подготвена да пази свободата си с цената на доста жертви и загуби.
Двадесет и три народи избягаха от Русия. Дори Беларус отхвърля обединяване под някаква форма с Русия. Колко още ще го създадат и няма да желаят даже да са съдружници с Москва? Тенденцията ще продължи, бъдете сигурни. Северна Корея, Иран, Куба, Венецуела са движени от ползи за потребление на съветски първични материали, само че това е до време. Китай? Пекин ще си вземе Сибир, пък след това ще взема решение за още…
Този развой ще продължи, до момента в който „ майка Русия “ не размени гангстерството с държавничество.
Просто има прекалено много сили в играта и клептокрацията на Путин подхранва тяхната идея. Дезертьорствата от съветската войска и от страната, учредени на стопански, политически, географски, етнически и религиозни учредения, се ускоряват.
Ето няколко вероятни развития за Путин и Русия.
Калининград е на Балтийско море (притежаващ 90% от известните кехлибарени находища и подводни петролни находища) с исторически връзки с Литва може да се отдели с стопански причини. Войски ли ще изпрати Москва там? Откъде ще минат?
Беларус, която към този момент търси връзки със Запада, може да избра да възроди връзките си с Украйна.
Чечения, откакто е потърпевша извънредно в две войни с Москва, може да изпрати своя подтисник, където го изпратиха украинските граничари от Змийския остров. да опакова.
Уахабизмът ще тласне Татарстан и Башкирия по различен път.
Моят персонален любимец е фракционизъм на Кубан, където казаците може да трансфорат земите до Керченския пролив в другарска територия на Украйна. Могат и още по какъв начин.
След това идва Сибир с Владивосток, на Японско море, който е се намира на 9,1323 км. От Москва. Но е напълно покрай Китай.
И най-после имаме Приднестровието. Русия нахлу там през 1990 година, само че обстановката от дълго време се е трансформирала, освен това не в интерес на Кремъл.
Наистина наподобява неизбежно, че Русия, която нормално тормозеше съседите си, скоро ще се трансформира в сянка на предходното си " АЗ " географски, политически и стопански. В този миг откровено се надявам, че Организация на обединените нации ще отстрани Русия от непрекъснатото място в Съвета за сигурност, с което толкоз дълго време злоупотребяваше във връзка с международния мир.
***
Норбърт Лъки, доктор по право и администрация, преподавател в католически лицей в Съединени американски щати, откривател на процесите в Източна Европа и по-специално в Полша:
Битува мнение, че в случай че не целият свят, то обособени страни се опасяват от Русия. Тази мантра е стартирана от руската агитация още в края на Втората международна война и обслужвана настойчиво в годините на Желязната завеса, когато Европа и някои елементи на света бяха разграничени на две – Изток, под контрола на Москва и Запад, с преобладаваща роля на Съединени американски щати.
Кремълската агитация в тези години бе съумяла за дълго време да внуши, че хем е избавител на разнообразни нации, хем тези нации би трябвало да са наясно, че всяко отклоняване от комунистическия курс, ще бъде наказвано грубо. Събитията в Унгария през 1956-а, в Чехословакия през 1968-а и в Полша в края на 70-те и началото на 80-те години го потвърдиха.
Що се отнася до Полша, бих желал да изтъквам починалия президент Лех Качински, който по време на визитата си в Тбилиси през 2007 година сподели: „ Днес Грузия. Утре Украйна. След това балтийските страни. Тогава евентуално и Полша “.
Сега сме в интервала „ на следващия ден Украйна “.
Хората в Полша се опасяваха от Русия през 2006 година, когато стартира построяването на терминала за полутечен природен газ на полски бряг на Балтийско море, с цел да може да диверсифицира енергийните източници. През 2022 година към този момент бе доста друго и Варшава даже не си помисляше да договаря за нещо с Русия и да зависи от нея. В момента „ Газпром “ е затворена страница за Полша. Полската стопанска система се развива сполучливо и поляците към този момент са с друго самочувствие. Не е пресилено да се каже, че Русия е тази, която би трябвало да се преценява с Полша по разнообразни въпроси. С модерната и добре подготвена полска войска също.
След анексирането на Крим от Русия, светът спря да назовава поляците „ нация от русофоби “. След 2014 година мислещите хора в целия свят си дадоха сметка с каква Русия си имаме работа.
През 2025 година даже мечтателите и романтиците, които свързваха Русия само с Достоевски и Пушкин, осъзнаха бруталната съветска действителност. Всички те са разочаровани, смутени, въпреки към момента не всички да го признават.
Смятам, че Естония, Латвия, Литва и Полша са изложени на риск от лимитирана съветска военна интервенция, за териториални придобивки за Русия и заличаване на военната и гражданската инфраструктура на въпросните страни. Финландия също влиза в сметките на Москва, само че с нея нещата са по-различни.
Не, Полша не се опасява от Русия.
Другите упоменати страни са членки на НАТО и имат гаранции за своята сигурност. Няма боязън. Има към момента неразбиране пред циничното ръководство на Путин, който изповядва политика на силата, посредством която може да е популярен началник в своята страна и да всява боязън измежду други народи. До средата на ХХ век това е работело, тъй като Съюз на съветските социалистически републики се въоръжаваше до зъби за сметка на всичко останало. Стандартът на живот на популацията обаче бе жалък. В страните от соцлагера – също.
Това е зад тила ни. Милиони вкусиха от плодовете на демокрацията и колкото тя да е несъвършена, преимуществата пред диктатурата на пролетариата са явни.
Но в този момент? Путин продължава да е безсрамен, само че към този момент е по-пресметлив и самонадеят единствено на дум. Защото всички проекти за церемониал на успеха в Киев се сринаха. Той се трансформира в нестабилен човек, който всекидневно опонира на личните си обществени изказвания. Остана му фантазията да бъда запомнен в Русия, без значение на каква цена. Времето обаче не е на негова страна.
От в този момент нататък всичко е допустимо, само че въздействието му и това на Русия се топи. Твърденията, че Западът е в крах от дълго време не правят работа. Кризи има, само че те се преодоляват, тъй като стопанските системи – даже да забавят темпото, след съответни решения и ограничения, потеглят още веднъж нагоре. Ръстът на Брутния вътрешен артикул на Западния свят е доказателството.
Истинският крах е в самата Русия. Някога Съветския съюз а достигал 4,2% от международния Брутният вътрешен продукт, а в този момент – 1,1 на 100. Коментарът е непотребен.
Сега Путин показал на Тръмп 28 точки с претенции и условия, които би трябвало да бъдат изпълнени, с цел да склони той да на мирни договаряния.
Украинци към този момент припомниха случката от Змийския остров в отговор на кремълската позиция. Неофициално.
Какво следва?
Некромантът от Кремъл прави обезверени опити да призове духовете на мъртвите предшественици от съветската и руска митология, с цел да обезпечи някакво бъдеще за останките от своето ръководство. В последно време той назовава завърналите се оживели военни от фронта в Украйна „ герои, равни по популярност на героите от Великата отечествена война “. Но не изброява съответни имена. Защото е доста евентуално за някои от „ героите “ да се разбере, че са избивали деца и старци, че са опожарявали домове, учебни заведения и лечебни заведения, че са изнасилвали, че са крали тв приемници и перални.
Последният опит са сделките със Съединени американски щати, в които Путин пробва да изкопчи от Вашингтон признание анексията на Крим, фрапантно редуциране на украинската войска, признание на Донецка област и Донбас за съветски. И още доста.
На масата той размахва ракети, самолети и танкове, които би трябвало да накарат Съединени американски щати, Европа, Украйна и други страни по света да се разтреперят от боязън и да възкресят спаружената съветска империя. Но и заканите му са повече на хартия, в сравнение с действителност.
***
Тим Ууд, публицист, създател на документални филми за Русия и Съюз на съветските социалистически републики:
Разпадането на съветската федерация е неизбежно. Отслабена финансово, политически и военно от сраженията в Украйна и наложените наказания, Русия няма да бъде в положение да се възвърне в близко време. Не е в положение да спре отделянето на още и още страни от нейната орбита. Процесът, който стартира с откъсването на Финландия през 1917 година, продължава през днешния ден с цялостна мощ.
През ХХ век се вижда впечатляващ лист от народи, които демонстрираха междинен пръст на Русия. Източна Германия, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния, България, Албания и Монголия са първи, които скъсаха с Москва. Последваха ги Армения, Азербайджан, Беларус, Естония, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Литва, Молдова, Таджикистан. Днес самостоятелна Украйна демонстрира пред целия свят, че е подготвена да пази свободата си с цената на доста жертви и загуби.
Двадесет и три народи избягаха от Русия. Дори Беларус отхвърля обединяване под някаква форма с Русия. Колко още ще го създадат и няма да желаят даже да са съдружници с Москва? Тенденцията ще продължи, бъдете сигурни. Северна Корея, Иран, Куба, Венецуела са движени от ползи за потребление на съветски първични материали, само че това е до време. Китай? Пекин ще си вземе Сибир, пък след това ще взема решение за още…
Този развой ще продължи, до момента в който „ майка Русия “ не размени гангстерството с държавничество.
Просто има прекалено много сили в играта и клептокрацията на Путин подхранва тяхната идея. Дезертьорствата от съветската войска и от страната, учредени на стопански, политически, географски, етнически и религиозни учредения, се ускоряват.
Ето няколко вероятни развития за Путин и Русия.
Калининград е на Балтийско море (притежаващ 90% от известните кехлибарени находища и подводни петролни находища) с исторически връзки с Литва може да се отдели с стопански причини. Войски ли ще изпрати Москва там? Откъде ще минат?
Беларус, която към този момент търси връзки със Запада, може да избра да възроди връзките си с Украйна.
Чечения, откакто е потърпевша извънредно в две войни с Москва, може да изпрати своя подтисник, където го изпратиха украинските граничари от Змийския остров. да опакова.
Уахабизмът ще тласне Татарстан и Башкирия по различен път.
Моят персонален любимец е фракционизъм на Кубан, където казаците може да трансфорат земите до Керченския пролив в другарска територия на Украйна. Могат и още по какъв начин.
След това идва Сибир с Владивосток, на Японско море, който е се намира на 9,1323 км. От Москва. Но е напълно покрай Китай.
И най-после имаме Приднестровието. Русия нахлу там през 1990 година, само че обстановката от дълго време се е трансформирала, освен това не в интерес на Кремъл.
Наистина наподобява неизбежно, че Русия, която нормално тормозеше съседите си, скоро ще се трансформира в сянка на предходното си " АЗ " географски, политически и стопански. В този миг откровено се надявам, че Организация на обединените нации ще отстрани Русия от непрекъснатото място в Съвета за сигурност, с което толкоз дълго време злоупотребяваше във връзка с международния мир.
***
Норбърт Лъки, доктор по право и администрация, преподавател в католически лицей в Съединени американски щати, откривател на процесите в Източна Европа и по-специално в Полша:
Битува мнение, че в случай че не целият свят, то обособени страни се опасяват от Русия. Тази мантра е стартирана от руската агитация още в края на Втората международна война и обслужвана настойчиво в годините на Желязната завеса, когато Европа и някои елементи на света бяха разграничени на две – Изток, под контрола на Москва и Запад, с преобладаваща роля на Съединени американски щати.
Кремълската агитация в тези години бе съумяла за дълго време да внуши, че хем е избавител на разнообразни нации, хем тези нации би трябвало да са наясно, че всяко отклоняване от комунистическия курс, ще бъде наказвано грубо. Събитията в Унгария през 1956-а, в Чехословакия през 1968-а и в Полша в края на 70-те и началото на 80-те години го потвърдиха.
Що се отнася до Полша, бих желал да изтъквам починалия президент Лех Качински, който по време на визитата си в Тбилиси през 2007 година сподели: „ Днес Грузия. Утре Украйна. След това балтийските страни. Тогава евентуално и Полша “.
Сега сме в интервала „ на следващия ден Украйна “.
Хората в Полша се опасяваха от Русия през 2006 година, когато стартира построяването на терминала за полутечен природен газ на полски бряг на Балтийско море, с цел да може да диверсифицира енергийните източници. През 2022 година към този момент бе доста друго и Варшава даже не си помисляше да договаря за нещо с Русия и да зависи от нея. В момента „ Газпром “ е затворена страница за Полша. Полската стопанска система се развива сполучливо и поляците към този момент са с друго самочувствие. Не е пресилено да се каже, че Русия е тази, която би трябвало да се преценява с Полша по разнообразни въпроси. С модерната и добре подготвена полска войска също.
След анексирането на Крим от Русия, светът спря да назовава поляците „ нация от русофоби “. След 2014 година мислещите хора в целия свят си дадоха сметка с каква Русия си имаме работа.
През 2025 година даже мечтателите и романтиците, които свързваха Русия само с Достоевски и Пушкин, осъзнаха бруталната съветска действителност. Всички те са разочаровани, смутени, въпреки към момента не всички да го признават.
Смятам, че Естония, Латвия, Литва и Полша са изложени на риск от лимитирана съветска военна интервенция, за териториални придобивки за Русия и заличаване на военната и гражданската инфраструктура на въпросните страни. Финландия също влиза в сметките на Москва, само че с нея нещата са по-различни.
Не, Полша не се опасява от Русия.
Другите упоменати страни са членки на НАТО и имат гаранции за своята сигурност. Няма боязън. Има към момента неразбиране пред циничното ръководство на Путин, който изповядва политика на силата, посредством която може да е популярен началник в своята страна и да всява боязън измежду други народи. До средата на ХХ век това е работело, тъй като Съюз на съветските социалистически републики се въоръжаваше до зъби за сметка на всичко останало. Стандартът на живот на популацията обаче бе жалък. В страните от соцлагера – също.
Това е зад тила ни. Милиони вкусиха от плодовете на демокрацията и колкото тя да е несъвършена, преимуществата пред диктатурата на пролетариата са явни.
Но в този момент? Путин продължава да е безсрамен, само че към този момент е по-пресметлив и самонадеят единствено на дум. Защото всички проекти за церемониал на успеха в Киев се сринаха. Той се трансформира в нестабилен човек, който всекидневно опонира на личните си обществени изказвания. Остана му фантазията да бъда запомнен в Русия, без значение на каква цена. Времето обаче не е на негова страна.
От в този момент нататък всичко е допустимо, само че въздействието му и това на Русия се топи. Твърденията, че Западът е в крах от дълго време не правят работа. Кризи има, само че те се преодоляват, тъй като стопанските системи – даже да забавят темпото, след съответни решения и ограничения, потеглят още веднъж нагоре. Ръстът на Брутния вътрешен артикул на Западния свят е доказателството.
Истинският крах е в самата Русия. Някога Съветския съюз а достигал 4,2% от международния Брутният вътрешен продукт, а в този момент – 1,1 на 100. Коментарът е непотребен.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ