На 13 юни 2025 г. се навършват 122 години от

На 13 юни 2025 година се навършват 122 години от рождението на композитора Филип Кутев. Много са изявленията за най-известния айтозлия на всички времена - композиторът Филип Кутев, роден в Айтос, на 13 юни 1903 г. 

Композиторът Филип Кутев реализира триумфа на новото поднасяне на фолклора, опирайки се на персоналния си опит - пътувал е из цяла България, с цел да изследва музикалните обичаи, общувал е с елементарните хора като с равни. Самият Кутев е персона - институция, с необятни ползи и просвета. Приятел е с най-ярките персони на своето време - художници, писатели, композитори. Всички те го предизвикват и му оказват помощ в апостолското дело - да изведе с професионална решителност на концертния подиум самородните гении от певческия, инструментален и танцов фолклор.

Как се ражда концепцията за Ансамбъла? През 1949 година, в България идва на турне Ансамбъл " Пятницки " от Съветския съюз. Филип Кутев ги посреща още на границата в Русе и съпровожда артистите из цялата страна. Не може ли и българското национално творчество, което носи голям капацитет за развиване, да откри достойната си изява, пита се музикантът. " Тогава доста хора схванаха, че Кутев е прав, и му разпоредиха да се погрижи за организацията, подготовката и основаването на отбор - по образеца на руския, само че на българска основа ", разказвала е брачната половинка му Мария Кутева, връщайки се към събитията от 1950 година и представена от общината в Айтос. Посочен за началник, Кутев не се плаши от креативната работа, а дали ще има квартири в София за селските дами.

Документирани думи на Ф. Кутев - 1978 година " Първият огромен конкурс стана в София. Явиха се към 300 кандидатки и претенденти от цяла България. Тогава избрах 6-7 девойки и музиканти, може би най-хубавите - Вълкана Стоянова, Йорданка Илиева... Бяха най-много тракийци, имаше и от Шоплука. Вторият конкурс направихме в Ямбол. Не си припомням от кое село беше - бащата сакат, самичък води момичето си - двайсет ли, трийсет ли километра са вървели пешком. И момата пита: Добре де, ще дойдем. Ама какво ще работим? Ще пеем, ще играем... Ама какво ще работим? После имаше конкурс в Бургас. По прегледите на художествената самоинициатива също търсех хора. А и по този начин - чуя, че някъде имало такава и такава певица. Някой ми каже - аз ще я повикам или самичък ще отида.

На 1 май 1951 година почнаха да идват признатите - в едно здание на ул. " Търговска " - там почнахме. То беше паянтово, към този момент за срутване - като играят, тресе се цялото. След туй ни трансферираха на пл. " Славейков ". Мъжете настанихме в студентски общежития. От една въжарска кооперация взехме за дамите една огромна стая. Хайде, първоначално бяха по-малко - пет-шест - седем - осем, само че станаха след това 15, а още не е напълнен щатът. Година-две все идваха, с цел да се изберат най-хубавите... Най-сетне получихме две огромни къщи в Горна баня. А взеха и да се женят. Съветваха ме дори - разпусни ги, а като се построи нещо, отново ще ги събереш. Знаех - разпусна ли ги, свършено ще бъде! " – Ф. Кутев.

През март 1952 година досегашните самодейци излизат пред софийската аудитория с един от първите си спектакли. Реакцията на публиката е сравнима с гърмеж. Стига се и до първите турнета в чужбина, спектаклите покоряват и публиката в Съединени американски щати в разгара на Студената война. 70 години по-късно, безусловно може да се твърди, че тази задача е изпълнена повече от сполучливо. Ансамбълът има доста почитатели - десетки други хорове, танцови трупи, ансамбли. Изнесъл е хиляди концерти из България, Европа, Азия, Африка и Америка.

Но по пътя към славата на Ансамбъла, ръководителят се сблъсква и с " тъмните сили ". Хулят го, че е " изостанал, че се е заврял в националното творчество, което към този момент би трябвало да бъде единствено в нашето минало ". А той - нищо. " Нека си приказват, както желаят. Народното творчество е прекомерно скъпо, и всеки който приказва за закъснение, е изостанал в личното си виждане, и в личната си подготвеност за националното творчество ", сбит е Кутев.

Създателят на Държавния отбор за национални песни и танци - София Филип Кутев от дете има предпочитание да стане художник. Дотолкова му се удава, че оказва помощ на учителя си по изобразяване в айтоското учебно заведение да изобрази иконите в църквата на прилежащото село. Родителите обаче не разполагат с благоприятни условия да го изучат, още повече че бащата умира рано.

Малкият Филип е любим и на учителката по музика. Тя го карала да свири в клас с дървената си свирчица, сходна на флейта, без клапи. Привечер свирел и край кладенеца в центъра.

В детството му, Айтос се изпълва с бежанци от Източна Тракия, придошли след Балканската война. „ Те си пристигнаха с носиите, с обичаите, с диалекта, с песните и хората си. Като дете аз следих това. По едно време се прибра в Айтос един боен музикант и той ме срещна малко с нотите. Купих си флейтичка, към този момент с клапи. А един селски преподавател си не помни цигулката у нас и взех да се изучавам самичък на цигулка “, разказал е за първия си допир с музиката композиторът.

С един лев в джоба той потегля за София през лятото на 1922 година с желанието да учи музика. Близки желаят да го спрат, с цел да не почине от апетит, оферират му да остане и да го създадат бирник. Напразно. Но в столицата младежът идва 19- годишен- „ стар “ за музикалното учебно заведение, където одобряват до 18. Започва да учи като частен възпитаник, устоя изпитите за първи, втори и трети курс. После приключва Музикалната академия.

Хляба си изкарва първо като служител, а от втората година стартира да свири в оркестри. В тези години има търсене за музиканти в киносалоните, които да основават звуков декор на нямото кино. После маестро Георги Атанасов, който добре познава студента, го кани в духовния оркестър на войската.

" Най-важната задача пред мен беше накъде да повеждам ансамбъла. Първите участници бяха неквалифицирани. Съвсем съзнателно бях предпочел самородните дарования, които са непосредствени, достоверни. Подбирах песни със съдържателни текстове, красиви мелодии и богата метроритмика от другите райони на България. Ние извадихме националното творчество от музея и му дадохме нов живот. Моята „ стратегическа цел ” беше, откакто изградя ансамбъла, цялата страна да се покрие с мрежа от сходни фолклорни сформира ", споделя в едно от интервютата си Кутев.

Първото турне на Ансамбъла, което е в Белгия, безусловно смъква " желязната завеса ", с възторжените мнения на публиката и пресата. А на 7 октомври 1963 година вестник " Ню Йорк таймс " написа: „ Има мит, че Орфей е роден там, където в този момент е България. Изглежда, че това е реалност, а не мит, щом неговите дъщери още пеят там. “. Така още в далечната 1963 година Америка прави реверанс на България, с оценката си за гостуването на първият отбор у нас. След триумфалния си триумф там, Ансамбълът посещава над 50 страни в света и разнася славата на българският фолклор.

Голямата заслуга на композитора към Айтос са инициираните от него, през 1968 година Традиционни фолклорни празници " Славееви нощи ", които през 2024 година  имат своето 55-то издание.

Близо 8000 артисти и танцьори от цяла България е прослушал Филип Кутев преди да сътвори Ансамбъла. Той пръв стартира да обработва обичайния песенен фолклор, запазвайки достоверната мелодия. Така основава десетки песенни шедьоври, които се трансформират в музикална емблема на България по света - " Полегнала е Тодора ", " Прехвръкна птичка ", " Лале ли си, зюмбюл ли си ", " Кажи, Ангьо " и още доста други.

Освен за ансамбъла, Филип Кутев композира и музиката към филмите „ Под игото “ (1952), „ Героите на Шипка “ (1955) и „ Хитър Петър “ (1960).

През 2021 година, Ансамбълът отпразнува 70 години. Наричат го Съкровищница на традициите. | БГНЕС