БГНЕС: Новини от България и Света
Преди към 20 години един от моите докторанти попита тогавашния дипломат на НАТО в Македония Ник Бигман какво ще предприеме военният алианс, в случай че страната не бъде призната за член, в случай че публичното мнение стартира да се обръща против него. Отговорът беше едносричен: „ Нищо “.
След това Бигман разясни, че НАТО е съюз на демокрации, в който се влиза непринудено, и че точно претендентите би трябвало да изпълнят условията на алианса, а не противоположното.
Тази сцена ми изплува в съзнанието, до момента в който тази заран четях в „ Либертас “, че президентът Силяновска-Давкова в скорошно изявление изброява какво Европейският съюз „ би трябвало “ да направи, в случай че желае да ни види като своя член. За страдание, и в този случай, както и преди двайсет години с НАТО, Европейски Съюз не е задължен на нищо, а ние сме длъжни на всичко.
Един от главните правила на анархичната конструкция на интернационалния държавен ред е правилото на „ самопомощта “ (self-help). Казано по-просто – помогни си самичък и Бог ще ти помогне. Така действа действителният свят. Само в идеалния свят, през призмата на чистото право, може да се чака в интернационалната политика да няма двойни стандарти, да няма право на несъгласие или съюзите да не пазят ползите на личните си членове. Там може да се има вяра, че някой различен ще ни държи в добра форма, вместо ние сами да я реализираме, търсейки всекидневно решение на проблемите си.
В този утопичен свят бихме могли и да настояваме съюзът да откри „ изобретателно решение “, което освен това да сплоти властта и опозицията. Но към какво? Около отбрана на националния интерес? И кой дефинира какво съставлява той – една-единствена партия ли?
За опозицията, да вземем за пример, народен интерес е приемането на така наречен „ френско предложение “, с цел да бъдат деблокирани договарянията. Доколкото е известно, тя не се е отказала от тази позиция даже след изборната загуба. Единственото конкретизиране беше, че би подкрепила по-добро решение, каквото новата власт даде обещание по време на акцията.
Именно по този начин следва да действа една демократична народна власт – без принудително отричане от позиции и без отнемане на страната от различна политика. Нерядко днешното табу се трансформира в утрешно решение, а в това се крие и тайната на жизнеността на демократичните демокрации, които се трансформират, вместо да се срутват като автокрациите.
Колкото и да се самозалъгваме с правото и справедливостта, този път освен че не води до средата в интернационалната политика, само че бездействието и правният идеализъм, които поражда, могат да се окажат рискови за страната.
В интернационалните връзки изборът рядко е сред положително и неприятно решение; доста по-често той е сред неприятно и още по-лошо. Този елементарен факт е доказван неведнъж. Ако в действителност се търси решение за участие в Европейски Съюз, ръководещите би трябвало да изберат по-малкото зло, а не да упорстват за невъзможното – посредством правото да спасят страната от всяко зло. Дори и с положителни планове, допустими за гласоподавателите, сходен популистки метод може да докара до трагични последствия. | БГНЕС
---
Коментар на Денко Малевски, първият министър на външните работи на самостоятелна Македония.
