Благодарствен молебен в Патриаршеската катедрала по повод деветдесетия рожден ден на Княгиня Мария Луиза
На 13 януари в ПКСХП „ Св. Александър Невски “ бе отслужен признателен молебен във връзка изпълването на благословената деветдесета годишнина на Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза.
Молитвеното последование бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства митрополитите Великотърновски Григорий, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, както и с Техни Преосвещенства епископите Велички Сионий, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, Смоленски Висарион и Браницки Пахомий, архим. Василий, архим. Евтимий, храмовото духовенство, свещеници от столицата и протодяконите Александър Нешев и Деян Коруноски и дякон Слави Спасов.
Молитвено присъединяване в благодарствения молебен взеха Негово Величество Цар Симеон II, Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза синовете й Техни Сиятелства Принц Карл-Борис и Принц Херман цу Лайнинген, правнуци на Царя-Освободител Александър II, щерка й Княгиня Александра декор Кохари със брачна половинка си Жорж Магаляеш, потомък на Фернандо Магелан с децата им, най-малкият й наследник Павел Хробок, Княз декор Кохари. Нейно Царско Височество Княгиня Калина със брачна половинка си Антонио Китин Муньос-Валкарсел и сина им Княз Симеон Хасан.
Сред гостите бяха и хора, с които през последните 32 години, Княгинята е работила за стотици благотворителни начинания в България. На молебена имаше представители на Българския червен кръст, участва президентът Евънс на Американския университет в Благоевград, на чийто Борд Княгинята е от 24 години член. Представители имаше и от десетки юношески монархически и патриотични организации, Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество Училище и родолюбивото запасно войнство, на женски благотворителни организации, на Тракийските сдружения в България, евродепутати и членове на Народното събрание, общественици, представители на Висшите учебни заведения, кмета на град Пловдив, кметове на обитаеми места, ръководителя на Научния съвет и действителните членове на Царското историческо общество и др.
Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна със слово, от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ-БП, в което сподели:
„ Ваше Царско Височество,
В деня на Вашето рождение над столицата на България София са проехтели 21 топовни салюта, а хилядно голям брой се е стекло, с цел да изрази насладата на целия народ от това, че Бог е дарил царското семейство, а с това и страната ни с рожба. Два дни по-късно, Вие сте получила Свето кръщение и сте била призната в лоното на Светата православна черква. Кръстена сте от блаженопочившия митрополит Стефан и по-сетнешен Български екзарх, а Ваш възприемник е ръководителят на Народното събрание Александър Малинов. Нека кажа още един път, с цел да се осмисли значимостта на държавния акт – Вие сте била кръстена от предстоятеля на църквата и сте била призната от свещената купел от целия български народ в лицето на най-висшия представител на законодателния орган. От мига на Вашето раждане и на Вашето кръщение Вие сте в обятията на българската Църквата и на българския народ и Ви убеждавам, че това и до ден сегашен е по този начин.
Няма да се спирам на перипетиите, през които сте минала във Вашият живот. Това, че толкоз дребна, дружно с Вашия брат, Негово Величество Симеон II, сте изгубили татко си е печално и не трябва да се случва на никое дете. Това, че скоро по-късно сте била прокудена със фамилията си от Родината си е разследване от историческите превратности, на които жертва стана целия наш народ. Съжаляваме и страдаме дружно с Вас, само че за жалост историята е такава, каквато е. Не можем да я променим, само че сме длъжни да я помним.
Аз, да вземем за пример, си припомням по какъв начин бяхте посрещната в София през 1991 година, когато като първи член на царското семейство стъпихте още веднъж на родна земя. В Пловдив още пазят паметен спомен от визитата Ви с Вашата блаженопочивша майка, Нейно Величество царицата-майка Йоана. Тези хилядни манифестации, тези аплодисменти и сълзи в очите изключително на по-възрастните българки и българи, Ваши връстници, нека са изкупили въпреки и малко огорченията, които сте претърпели. Със сигурност националната обич към Вас и Вашето семейство, която беше проявена тогава и беше неведнъж проявявана и по-късно да са Ви убедили, че България Ви смята за своя щерка, плът от плътта и кръв от кръвта на народа.
Със сигурност във Вашия живот имате доста заслуги и достижения, преди всичко децата и фамилията Ви. Това, което от позиция на българската държавност е голяма Ваша заслуга е, че през всичките тези години, в заточение и у нас, Вие сте праволинейно до своя брат, Негово Величество Царя на българите и непретенциозно, безшумно, от време на време незабележимо за необятната аудитория, само че устойчиво и твърдо го подкрепяте. Ние доста добре знаем какво Негово Величество направи за българската страна и за българския народ, за това доколко неговите персонални престиж и старания направиха допустимо през днешния ден България да е още веднъж интегрална част от фамилията на европейските нации. Ние в никакъв случай няма да забравим какво Негово Величество направи за Българската Православна Църква, като оказа помощ да бъде преодолян печалния ерес. Всеки човек, а изключително държавникът, когато би трябвало да вземе сложни и виновни решения има потребност да се допита до околните си хора, до фамилията си и до братята или сестрите си, от които да потърси поддръжка и съвет. Негово Величество не един път е споменавал какъв брой близка сте Вие до сърцето му. Сигурни сме, че както в решителни моменти той се е осланял на съвета на своята брачна половинка, Нейно Величество Царица Маргарита и на своето семейство, по този начин се е обръщал за съвет и към Вас. А Вие всеки път сте му давала положителни препоръки и откровената поддръжка като любяща сестра. Аз съм сигурен, че той неведнъж Ви е благодарил за предаността. Благодарим Ви и ние, тъй като Вашата обич и Вашата лоялност към царствения Ви брат са израз на любовта Ви към българите и към България, на които Вашето семейство, в два исторически интервала, беше въплъщение, а за Българската Православна Църква, поради, Божествения темперамент на царската власт, постоянно ще бъде Божия благосклонност и благословение.
В умозаключение желая да споделя един дребен, само че доста значим подробност от Вашата персонална история, който, когато го научих извънредно ме затрогна. Вашата вуйна княгиня Евдокия, сестра на о’Бозе почившия цар Борис III, Ви е завещала персоналният си молитвеник, на чиято първа страница е била написала „ На Мария-Луиза, която приказва с Бога на български. ” Живяла в чуждоезична среда Вие сте говорила с Бога на български език! Това е не просто красиво, в тези жестове се крие същинското достолепие на хората от величествен жанр. Които даже в заточение, надалеч от Родината, почувстват ли потребност да се извърнат към Бога се обръщат към него единствено и само на родния си език. Защото Бог е поискал тяхната персонална орис да бъде вплетена в ориста на Родината им, в което в действителност е Божествения смисъл на историята.
Моята молба към Вас е – като, несъмнено Ви поисквам още доста дълги години здраве и живот – да подарите и Вие на Вашите деца и племенници, не като наследство, а още от в този момент, по един български молитвеник и да напишете на него думите на Вашата вуйна: „ … с цел да приказва с Бога на български ”. Подканете ги да споделят дружно с Вас всеки ден по една скромна молитва за българския народ и за България, както сме сигурни, че я казвате Вие. За онази България, която Ви обича от деня на Вашето рождение и която има толкоз огромна потребност от тази Ваша молитва през днешния ден.
Ваше Царско Височество!
Ето, че бе воля Божия да посрещнете и отпразнувате своята благословена 90-та годишнина в Родината! Позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Високопреосвещените ми събратя синодални митрополити, преосвещените епископи и духовенство да Ви пожелая още дълги благословени със здраве, сили и духовни наслади години!
Бог да Ви оказва помощ, Бог да Ви закриля, Ваше Царско Височество и да дарува на Вас, Вашите деца и близки многая и благая лета “.
След словото си митрополит Николай подари икона на Майката Божия на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза. В края на благодарствения молебен бе изпято многолетствие за Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ-БП, за Негово Величество Цар Симеон II, за Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза, за Царския дом, за правителствуващия синклит и за целия български народ.
Текст и фотоси: Ангел Карадаков
Молитвеното последование бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който бе в съслужение с Техни Високопреосвещенства митрополитите Великотърновски Григорий, Варненски и Великопреславски Йоан, Неврокопски Серафим, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий и Видински Даниил, както и с Техни Преосвещенства епископите Велички Сионий, Знеполски Арсений, Белоградчишки Поликарп, Смоленски Висарион и Браницки Пахомий, архим. Василий, архим. Евтимий, храмовото духовенство, свещеници от столицата и протодяконите Александър Нешев и Деян Коруноски и дякон Слави Спасов.
Молитвено присъединяване в благодарствения молебен взеха Негово Величество Цар Симеон II, Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза синовете й Техни Сиятелства Принц Карл-Борис и Принц Херман цу Лайнинген, правнуци на Царя-Освободител Александър II, щерка й Княгиня Александра декор Кохари със брачна половинка си Жорж Магаляеш, потомък на Фернандо Магелан с децата им, най-малкият й наследник Павел Хробок, Княз декор Кохари. Нейно Царско Височество Княгиня Калина със брачна половинка си Антонио Китин Муньос-Валкарсел и сина им Княз Симеон Хасан.
Сред гостите бяха и хора, с които през последните 32 години, Княгинята е работила за стотици благотворителни начинания в България. На молебена имаше представители на Българския червен кръст, участва президентът Евънс на Американския университет в Благоевград, на чийто Борд Княгинята е от 24 години член. Представители имаше и от десетки юношески монархически и патриотични организации, Съюза на възпитаниците на Военното на Негово Величество Училище и родолюбивото запасно войнство, на женски благотворителни организации, на Тракийските сдружения в България, евродепутати и членове на Народното събрание, общественици, представители на Висшите учебни заведения, кмета на град Пловдив, кметове на обитаеми места, ръководителя на Научния съвет и действителните членове на Царското историческо общество и др.
Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай се обърна със слово, от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ-БП, в което сподели:
„ Ваше Царско Височество,
В деня на Вашето рождение над столицата на България София са проехтели 21 топовни салюта, а хилядно голям брой се е стекло, с цел да изрази насладата на целия народ от това, че Бог е дарил царското семейство, а с това и страната ни с рожба. Два дни по-късно, Вие сте получила Свето кръщение и сте била призната в лоното на Светата православна черква. Кръстена сте от блаженопочившия митрополит Стефан и по-сетнешен Български екзарх, а Ваш възприемник е ръководителят на Народното събрание Александър Малинов. Нека кажа още един път, с цел да се осмисли значимостта на държавния акт – Вие сте била кръстена от предстоятеля на църквата и сте била призната от свещената купел от целия български народ в лицето на най-висшия представител на законодателния орган. От мига на Вашето раждане и на Вашето кръщение Вие сте в обятията на българската Църквата и на българския народ и Ви убеждавам, че това и до ден сегашен е по този начин.
Няма да се спирам на перипетиите, през които сте минала във Вашият живот. Това, че толкоз дребна, дружно с Вашия брат, Негово Величество Симеон II, сте изгубили татко си е печално и не трябва да се случва на никое дете. Това, че скоро по-късно сте била прокудена със фамилията си от Родината си е разследване от историческите превратности, на които жертва стана целия наш народ. Съжаляваме и страдаме дружно с Вас, само че за жалост историята е такава, каквато е. Не можем да я променим, само че сме длъжни да я помним.
Аз, да вземем за пример, си припомням по какъв начин бяхте посрещната в София през 1991 година, когато като първи член на царското семейство стъпихте още веднъж на родна земя. В Пловдив още пазят паметен спомен от визитата Ви с Вашата блаженопочивша майка, Нейно Величество царицата-майка Йоана. Тези хилядни манифестации, тези аплодисменти и сълзи в очите изключително на по-възрастните българки и българи, Ваши връстници, нека са изкупили въпреки и малко огорченията, които сте претърпели. Със сигурност националната обич към Вас и Вашето семейство, която беше проявена тогава и беше неведнъж проявявана и по-късно да са Ви убедили, че България Ви смята за своя щерка, плът от плътта и кръв от кръвта на народа.
Със сигурност във Вашия живот имате доста заслуги и достижения, преди всичко децата и фамилията Ви. Това, което от позиция на българската държавност е голяма Ваша заслуга е, че през всичките тези години, в заточение и у нас, Вие сте праволинейно до своя брат, Негово Величество Царя на българите и непретенциозно, безшумно, от време на време незабележимо за необятната аудитория, само че устойчиво и твърдо го подкрепяте. Ние доста добре знаем какво Негово Величество направи за българската страна и за българския народ, за това доколко неговите персонални престиж и старания направиха допустимо през днешния ден България да е още веднъж интегрална част от фамилията на европейските нации. Ние в никакъв случай няма да забравим какво Негово Величество направи за Българската Православна Църква, като оказа помощ да бъде преодолян печалния ерес. Всеки човек, а изключително държавникът, когато би трябвало да вземе сложни и виновни решения има потребност да се допита до околните си хора, до фамилията си и до братята или сестрите си, от които да потърси поддръжка и съвет. Негово Величество не един път е споменавал какъв брой близка сте Вие до сърцето му. Сигурни сме, че както в решителни моменти той се е осланял на съвета на своята брачна половинка, Нейно Величество Царица Маргарита и на своето семейство, по този начин се е обръщал за съвет и към Вас. А Вие всеки път сте му давала положителни препоръки и откровената поддръжка като любяща сестра. Аз съм сигурен, че той неведнъж Ви е благодарил за предаността. Благодарим Ви и ние, тъй като Вашата обич и Вашата лоялност към царствения Ви брат са израз на любовта Ви към българите и към България, на които Вашето семейство, в два исторически интервала, беше въплъщение, а за Българската Православна Църква, поради, Божествения темперамент на царската власт, постоянно ще бъде Божия благосклонност и благословение.
В умозаключение желая да споделя един дребен, само че доста значим подробност от Вашата персонална история, който, когато го научих извънредно ме затрогна. Вашата вуйна княгиня Евдокия, сестра на о’Бозе почившия цар Борис III, Ви е завещала персоналният си молитвеник, на чиято първа страница е била написала „ На Мария-Луиза, която приказва с Бога на български. ” Живяла в чуждоезична среда Вие сте говорила с Бога на български език! Това е не просто красиво, в тези жестове се крие същинското достолепие на хората от величествен жанр. Които даже в заточение, надалеч от Родината, почувстват ли потребност да се извърнат към Бога се обръщат към него единствено и само на родния си език. Защото Бог е поискал тяхната персонална орис да бъде вплетена в ориста на Родината им, в което в действителност е Божествения смисъл на историята.
Моята молба към Вас е – като, несъмнено Ви поисквам още доста дълги години здраве и живот – да подарите и Вие на Вашите деца и племенници, не като наследство, а още от в този момент, по един български молитвеник и да напишете на него думите на Вашата вуйна: „ … с цел да приказва с Бога на български ”. Подканете ги да споделят дружно с Вас всеки ден по една скромна молитва за българския народ и за България, както сме сигурни, че я казвате Вие. За онази България, която Ви обича от деня на Вашето рождение и която има толкоз огромна потребност от тази Ваша молитва през днешния ден.
Ваше Царско Височество!
Ето, че бе воля Божия да посрещнете и отпразнувате своята благословена 90-та годишнина в Родината! Позволете ми от името на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и Високопреосвещените ми събратя синодални митрополити, преосвещените епископи и духовенство да Ви пожелая още дълги благословени със здраве, сили и духовни наслади години!
Бог да Ви оказва помощ, Бог да Ви закриля, Ваше Царско Височество и да дарува на Вас, Вашите деца и близки многая и благая лета “.
След словото си митрополит Николай подари икона на Майката Божия на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза. В края на благодарствения молебен бе изпято многолетствие за Българския патриарх Неофит и Св. Синод на БПЦ-БП, за Негово Величество Цар Симеон II, за Нейно Царско Височество Княгиня Мария Луиза, за Царския дом, за правителствуващия синклит и за целия български народ.
Текст и фотоси: Ангел Карадаков
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ