98 години от саможертвата на легендарната Мара Бунева По женски
На 13 януари се навършват 98 години от атентата в Скопие против сръбския юридически консултант на Скопска Бановина, известeн като безмилостния " главорез " на българизма - Велимир Прелич. Повод да си спомним за този сюблимен миг от историята на страната ни е саможертвата на именитата българска революционерка и член на Вътрешна македонска революционна организация Мара Бунева, която издъхва от раните си на днешния ден през 1928 година На 13-тия ден от първия месец на новата година тя се доближава към Прелич, прострелва го в гърдите смъртоносно, след което насочва дулото към себе си. Това е един от сюблимните моменти, бележещи началото на националноосвободителните битки в Македония и оставили бездънен отпечатък върху българската история. Мара Бунева е родена през 1901 година в македонския град Тетово. Учи в скопската стопанска гимназия. В края на Първата международна война отпътува за България. Завършва висше обучение в Софийския университет, а след дипломирането си подписва брак с българския офицер Иван Хранков.
Към редиците на Вътрешна македонска революционна организация я притегля брат й Борис Бунев. Там тя стартира да извършва поръчки на революционната организация.
След като през 1926 година младата жена се завръща в Тетово при фамилията си, тя се развежда със брачна половинка си. Година по-късно се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич.
Мара Белчева, Снимка: Wikipedia
Прелич е юридически консултант и основен прокурор на Скопска Бановина, известна още като Кралство на сърби, хървати и словенци . Постът, който заема, му разрешава да се разпорежда със Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация. Именно по негова заповед през 1927 година подсъдимите са подложени на чудовищни изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и даже закопаване живи. Младежите са изправени на съд по обвиняване в открита демонстрация на българско съзнание, изразена посредством битка за извоюване на права, ограничавани от сръбските закони. Поясняваме, че по това време сръбското държавно управление организира политика на сърбизация, съпроводена с репресии против българските дейци, смяна на фамилните имена, насилствен труд и мощна агитация. Югославските управляващи разполагат 50 000 души войска и жандармерия във Вардарска Македония, а по проект за вътрешна колонизация в региона са учредени към 280 сръбски колонии с 4200 фамилии. В отговор на тази репресивна и безжалостна политика и на зверските мъчения, на които били подложени дейците на Македонската младежка загадка революционна организация, осъществявани по команда на Прелич, персонално водачът на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов издава смъртната му присъда. Мара Бунева се заклева, че ще я извърши. Междувременно тя приключила курс по тегел и кройки, след което отваря лично шивашко ателие в съседство с къщата, в която живеят членовете на една от най-влиятелните семейства в града – точно фамилията на Велимир Прелич. Целта й е да се сближи с тях и да влезе без проблем във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 година младата жена пресреща Прелич на остарелия Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му, след което се прострелва. Прелич умира в болница три дни по-късно. Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си. “
Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “ (отнела живота на Марат по време на Великата Френска буржоазна революция).
Вестник „ Франс “ написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае, е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “
Австрийският вестник „ Тагеспост “ написа: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество... “
След освобождението от Българската войска на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча. Мара Бунева на обичания си кон в Ямбол, Снимка: Wikipedia Снимки: wikipedia, bulgarianhistory.org
Към редиците на Вътрешна македонска революционна организация я притегля брат й Борис Бунев. Там тя стартира да извършва поръчки на революционната организация.
След като през 1926 година младата жена се завръща в Тетово при фамилията си, тя се развежда със брачна половинка си. Година по-късно се открива в Скопие, в къщата на роднините си Хаджиристич.
Мара Белчева, Снимка: Wikipedia
Прелич е юридически консултант и основен прокурор на Скопска Бановина, известна още като Кралство на сърби, хървати и словенци . Постът, който заема, му разрешава да се разпорежда със Скопския студентски развой против дейците на Македонската младежка загадка революционна организация. Именно по негова заповед през 1927 година подсъдимите са подложени на чудовищни изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и даже закопаване живи. Младежите са изправени на съд по обвиняване в открита демонстрация на българско съзнание, изразена посредством битка за извоюване на права, ограничавани от сръбските закони. Поясняваме, че по това време сръбското държавно управление организира политика на сърбизация, съпроводена с репресии против българските дейци, смяна на фамилните имена, насилствен труд и мощна агитация. Югославските управляващи разполагат 50 000 души войска и жандармерия във Вардарска Македония, а по проект за вътрешна колонизация в региона са учредени към 280 сръбски колонии с 4200 фамилии. В отговор на тази репресивна и безжалостна политика и на зверските мъчения, на които били подложени дейците на Македонската младежка загадка революционна организация, осъществявани по команда на Прелич, персонално водачът на Вътрешна македонска революционна организация Ванче Михайлов издава смъртната му присъда. Мара Бунева се заклева, че ще я извърши. Междувременно тя приключила курс по тегел и кройки, след което отваря лично шивашко ателие в съседство с къщата, в която живеят членовете на една от най-влиятелните семейства в града – точно фамилията на Велимир Прелич. Целта й е да се сближи с тях и да влезе без проблем във висшето сръбско общество в града.
На 13 януари 1928 година младата жена пресреща Прелич на остарелия Камен мост на река Вардар. Приближава се на метър от него и стреля три пъти в гърдите му, след което се прострелва. Прелич умира в болница три дни по-късно. Запитана от сръбския офицер, дошъл пръв на мястото на атентата, за какво е умъртвила Прелич, Мара Бунева дава отговор: „ Заради мъченията, които той извърши над моите братя студенти. Защото обичам отечеството си. “
Мара Бунева издъхва на 14 януари. Погребана е в анонимен гроб. Панихиди в нейна памет са осъществени от македоно-българската емиграция в България, Съединени американски щати и Канада. Атентатът притегля вниманието на европейската общност към ориста на българите под сръбска и гръцка власт.Сръбските вестници от това време свидетелстват по какъв начин военният доктор военачалник Костич възкликнал: “Ево ти жена! ” (Това е същинска жена). След което се поклонил над бездиханното й тяло пред другите присъстващи.
Френският вестник „ Йовър “ назовава Мара Бунева „ македонската Шарлот Корде “ (отнела живота на Марат по време на Великата Френска буржоазна революция).
Вестник „ Франс “ написа: „ Истината, която Франция би трябвало да знае, е, че тези терористични дейности в действителност са дело не на вулгарни разбойници, а на един недоволен народ! “
Австрийският вестник „ Тагеспост “ написа: „ Лозунгът на организацията е: Свобода или гибел! Нейните последователи не се предават живи на неприятеля. Те знаят единствено едно: битка против непознатото насилническо владичество... “
След освобождението от Българската войска на Вардарска Македония напролет на 1941 година на мястото на самоубийството на Мара Бунева е сложена паметна плоча. Мара Бунева на обичания си кон в Ямбол, Снимка: Wikipedia Снимки: wikipedia, bulgarianhistory.org
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ