Исторически преглед: първата американска пилотирана ракета Мъркюри-Редстоун
На 13-ти декември 2018 година галактическият транспортен съд на Върджин Галактик “Юнити ” извежда в космоса по суборбитална траектория астронавтите Марк Стъки и Фредерик Стъркоу, с което за пръв път след пенсионирането на програмата “Космическа совалка ” от територията на Съединени американски щати е извършена пилотирана галактическа експедиция. На 22-ри февруари тази година “Юнити ” отново полита, този път с астронавтите Майкъл Масучи, Дейв Маккей и Бет Моузес. Летателният уред още веднъж доближава до галактическото пространство, а Моузес се трансформира в първата жена в историята на космонавтиката, летяла на частен галактически транспортен съд.
Но “СпейсШипТу ” и неговият предходник “СпейсШипУан ” не са единствените пилотирани суборбитални кораби в историята на американската космонавтика. Днес ще ви опиша за ракетата “Мъркюри-Редстоун ”, с помощта на която по-малко от месец след полета на Юрий Гагарин НАСА съумява да изпрати собствен астронавт в космоса – Алън Шепърд.
“Мъркюри-Редстоун ” дължи своето битие на една друга ракета – “Фау 2 ”, създадена от Вернер декор Браун и неговия екип по времето на Втората международна война в тяхната татковина Германия. Фон Браун и сътрудниците му се предават на Съюзниците след края на войната и по-късно стартират да работят за потребностите на американската войска. Първоначално те получават предопределение във Форт Блис, Тексас, но малко по-късно са трансферирани в Хънтсвил, Алабама. [1]
Американската армия, сходно на немската през 30-те години, преглежда ракетостроенето като придатък на артилерията. След като през 1950 година екипът на декор Браун се настанява в Хънтсвил, той стартира работа по план, наименуван “Хермес 1С ”, за основаването на нова ракета, основана на “Фау 2 ”. Според началните проекти ракетата би трябвало да притежава далекобойност от 800 километра. Скоро обаче дизайнът е изменен – с цел да се форсира създаването, обсегът е съкратен до 300 километра, само че за сметка на това ракетата е извънредно мобилна и подобаваща за работа в полеви условия [2].
На 8-ми април 1952 година новата ракета получава наименование “Редстоун ”. Ето какви са нейните истински характерности: тя е едностепенен притежател, който след прикачването на бойна глава има тотална дължина от 19.2 метра и диаметър от 1.78 метра. Следващите модели са дълги 21 метра и имат стартово тегло от 28 000 кг. Единичният мотор “А7 ” генерира 334 килонютона двигателна сила за 110 секунди, а горивната композиция е същата, каквато е и при “Фау 2 ”: течен О2 плюс примес от 75% етанол и 25% вода. Първият изпитателен полет е извършен на 20-ти август 1953 година, а през 1958-ма ракетата е въведена публично в постоянна употреба [3].
За галактически цели ракетата “Редстоун ” е определена от НАСА през 1959 година, като се планува тя да извежда в космоса по суборбитална траектория 1 300-килограмова капсула с един астронавт на борда. За да бъде пригодена за пилотирани полети са направени общо към 800 модификации на обособените съставни елементи. Резултатът е благонадежден притежател, който към този момент носи името “Мъркюри-Редстоун ” [4].
Първият опит за безпилотно изстрелване на “Мъркюри-Редстоун ” е извършен на 21-ви ноември 1960 година и той е останал в историята под названието “Четириинчовия полет ”. След запалването на мотора “А7 ” ракетата се издига едвам на 4-5 инча, т.е. на към 10-тина сантиметра, преди моторът й да се самоизключи. “Мъркюри-Редстоун ” пада на площадката във отвесна позиция, само че не се взривява, след което се задействат моторите на кулата за спешно избавяне. Интересното е, че отлита единствено кулата, която се извисява височина от към 1.2 километра, преди да падне назад. Самата капсула остава прикачена за ракетата и тя разпростира парашутите си – първо спирачния, след това главния, а най-после – аварийния. Парашутите увисват в профил на ракетата. Това е най-срамната повреда в границите на целия план. Натиснете тук, с цел да изгледате видео от неуспеха в Youtube.
Само месец по-късно, на 19-ти декември, е извършено ново изстрелване с ракета “Мъркюри-Редстоун ” и празна капсула. Този път всичко е наред и полетът е изцяло сполучлив. Мисията продължава 15 минути, а капсулата доближава до височина от 210 километра, след което се приводнява в Атлантическия океан.
На 31-ви януари 1961 година е проведено първото изстрелване на ракета “Мъркюри-Редстоун ” с шимпанзе на борда на име Хам. Шимпанзето оцелява и се връща на Земята посредством приводняване в океана. Полетът обаче не е напълно безпроблемен – по време на задачата е регистриран нежелателен спад в налягането на капсулата, както и някои други дребни аномалии [5]. Космическият транспортен съд “Мъркюри ” към момента не е подготвен да транспортира хора.
Затова управлението на плана взема решение на 24-ти март 1961 година да изстреля нова ракета “Мъркюри-Редстоун ” без човек на борда. Макар че полетът е изцяло сполучлив и корабът този път е утвърден за пилотирани задачи, забавянията костват на Съединени американски щати опцията да се трансформира в първата страна, изпратила човек в космоса. Юрий Гагарин, руският космонавт, обикаля Земята на 12-ти април 1961 година.
Полетът на Алън Шепърд, първия американски астронавт, става факт на 5-ти май – по-малко от месец след мисията на Гагарин. Макар и безспорен успех за НАСА, американската организация остава на второ място в огромната конкуренция. На 25-ти май президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди изнася тирада, в границите на която пред американските ракетни експерти е сложено съществено предизвикателство – до края на десетилетието до Луната да бъде изпратен астронавт, след което да бъде върнат сполучливо на Земята. Започва лунното състезание сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, което приключва с цялостна победа на американската космонавтика през 1969 година [6]
