13 септември: Денят, в който „История славянобългарска“ докосна родината
На 13 септември 1996 година българската общност беше зарадвана с един извънредно важен културен миг – оригиналът на „ История славянобългарска “ на Паисий Хилендарски беше краткотрайно върнат в родината от неизвестен донор и възложен на Националния исторически музей.
Това събитие провокира голям интерес измежду учени, историци и елементарни жители, тъй като ръкописът на Паисий съставлява духовната съкровищница на българското Възраждане и знак на националната еднаквост.
Ръкописът е написан през 1762 година от българския духовник Паисий Хилендарски в манастира Хилендар на Света гора, Атон.
Творбата съставлява първия опит за систематизирана история на българския народ, призоваваща към съзнание и национална горделивост по време на османското иго. Историята му има голямо алегорично значение, тъй като въодушевява генерации българи в устрема им към култура и независимост.
Оригиналният ръкопис на Паисий е дълги години съхраняван в българските манастири на Атон, само че достъпът до него е бил стеснен. На 12 септември 1996 година той е донесен анонимно в България, като самият факт на дарението остава мистерия. Този жест е общопризнат като израз на почитание към българската просвета и история, само че също по този начин слага въпроса за опазването на скъпи исторически ръкописи отвън страната.
В Националния исторически музей оригиналът е изложен за малко ,
с цел да може необятната аудитория да се допре до първата систематизирана история на българския народ и да почувства величието на словото на Паисий. Събитието провокира вълна от медийно внимание и голям брой полемики измежду историците по отношение на опазването на културното завещание и смисъла на „ История славянобългарска “ за националната памет.
Впоследствие ръкописът е върнат назад в Хилендар, спазвайки монашеските и дипломатически правила за предпазване на светогорските реликви. Все отново, късото му престояване в България оставя дълготраен отпечатък в националната културна памет и припомня за непреходната стойност на българската история и литература.
Взрив в Москва
На 13 септември 1999 година Русия претърпява една от най-трагичните и запаметяващи се произшествия в спокойно време – гърмеж в 8-етажен жилищен блок в Москва. Събитието се случва на фона на бурни обществени и стопански промени в страната след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато огромните градове са изправени пред проблеми с инфраструктурата, сигурността и контрола върху взривоопасни субстанции.
В резултат на детонацията в постройката умират 124 души ,
а десетки други са ранени. Съседните блокове също са наранени – разрушени са стени, прозорци и балкони, а суматохата измежду жителите на региона е голяма. Местопроизшествието е разказано като безредно и трагично: избавителните екипи работят непрекъснато, разчиствайки парчета и издирвайки оживели, като от време на време се постанова да употребяват тежка техника, с цел да доближат до блокирани хора.
Разследването на случая разкрива, че повода за детонацията е била умишлена – терористичен акт. Това провокира всеобщи публични реакции и покачва паниката в Русия по отношение на сигурността на жителите и готовността на службите за бързо реагиране. Множество специалисти акцентират, че постройката е била изключително уязвима заради градивни особености на руските жилищни блокове от вида „ хрушчовка “, които са необятно публикувани в Москва и другите огромни градове.
В памет на жертвите се провеждат възпоменателни церемонии, а в идващите години съветските управляващи подхващат ограничения за подсилване на постройките и възстановяване на системите за спешно реагиране.
Още събития на 13 септември:
1699 година – Слънчево затъмнение, за което се оповестява в приписка на духовник от Черепишкия манастир.1872 година – Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия.1953 година – Никита Хрушчов е определен за Генерален секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Родени:
1903 година – родена е американската актриса от френски генезис Клодет Колбер1916 година – роден е улеският писалет Роалд Дал („ Матилда “, „ Чарли и шоколадовата фабрика “)1929 година – роден е българският оперен артист Николай Гяуров1967 година – роден е американският спринтьор Майкъл Джонсън1987 година – родена е българската тенисистка Цветана Пиронкова
Починали:
81 година – умира римският император Тит1996 година – умира американският артист Тупак Амару Шакур
Това събитие провокира голям интерес измежду учени, историци и елементарни жители, тъй като ръкописът на Паисий съставлява духовната съкровищница на българското Възраждане и знак на националната еднаквост.
Ръкописът е написан през 1762 година от българския духовник Паисий Хилендарски в манастира Хилендар на Света гора, Атон.
Творбата съставлява първия опит за систематизирана история на българския народ, призоваваща към съзнание и национална горделивост по време на османското иго. Историята му има голямо алегорично значение, тъй като въодушевява генерации българи в устрема им към култура и независимост.
Оригиналният ръкопис на Паисий е дълги години съхраняван в българските манастири на Атон, само че достъпът до него е бил стеснен. На 12 септември 1996 година той е донесен анонимно в България, като самият факт на дарението остава мистерия. Този жест е общопризнат като израз на почитание към българската просвета и история, само че също по този начин слага въпроса за опазването на скъпи исторически ръкописи отвън страната.
В Националния исторически музей оригиналът е изложен за малко ,
с цел да може необятната аудитория да се допре до първата систематизирана история на българския народ и да почувства величието на словото на Паисий. Събитието провокира вълна от медийно внимание и голям брой полемики измежду историците по отношение на опазването на културното завещание и смисъла на „ История славянобългарска “ за националната памет.
Впоследствие ръкописът е върнат назад в Хилендар, спазвайки монашеските и дипломатически правила за предпазване на светогорските реликви. Все отново, късото му престояване в България оставя дълготраен отпечатък в националната културна памет и припомня за непреходната стойност на българската история и литература.
Взрив в Москва
На 13 септември 1999 година Русия претърпява една от най-трагичните и запаметяващи се произшествия в спокойно време – гърмеж в 8-етажен жилищен блок в Москва. Събитието се случва на фона на бурни обществени и стопански промени в страната след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, когато огромните градове са изправени пред проблеми с инфраструктурата, сигурността и контрола върху взривоопасни субстанции.
В резултат на детонацията в постройката умират 124 души ,
а десетки други са ранени. Съседните блокове също са наранени – разрушени са стени, прозорци и балкони, а суматохата измежду жителите на региона е голяма. Местопроизшествието е разказано като безредно и трагично: избавителните екипи работят непрекъснато, разчиствайки парчета и издирвайки оживели, като от време на време се постанова да употребяват тежка техника, с цел да доближат до блокирани хора.
Разследването на случая разкрива, че повода за детонацията е била умишлена – терористичен акт. Това провокира всеобщи публични реакции и покачва паниката в Русия по отношение на сигурността на жителите и готовността на службите за бързо реагиране. Множество специалисти акцентират, че постройката е била изключително уязвима заради градивни особености на руските жилищни блокове от вида „ хрушчовка “, които са необятно публикувани в Москва и другите огромни градове.
В памет на жертвите се провеждат възпоменателни церемонии, а в идващите години съветските управляващи подхващат ограничения за подсилване на постройките и възстановяване на системите за спешно реагиране.
Още събития на 13 септември:
1699 година – Слънчево затъмнение, за което се оповестява в приписка на духовник от Черепишкия манастир.1872 година – Иларион Макариополски е посрещнат тържествено в Търново като митрополит на Търновската епархия.1953 година – Никита Хрушчов е определен за Генерален секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз.
Родени:
1903 година – родена е американската актриса от френски генезис Клодет Колбер1916 година – роден е улеският писалет Роалд Дал („ Матилда “, „ Чарли и шоколадовата фабрика “)1929 година – роден е българският оперен артист Николай Гяуров1967 година – роден е американският спринтьор Майкъл Джонсън1987 година – родена е българската тенисистка Цветана Пиронкова
Починали:
81 година – умира римският император Тит1996 година – умира американският артист Тупак Амару Шакур
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ