На 13 ноември отбелязваме Международен ден на слепите хора и

На 13 ноември означаваме Международен ден на слепите хора и Световен ден на добротата. Съвпадението на двата дни напълно не е инцидентно. Очите са оня орган, който ни дава опция да се насладим на светлината и хубостта на човешкия живот. Въпреки че хората, лишени от зрение, развиват други качества, те изпитват мощната потребност от нашата протекция и схващане, от нашето внимание и почитание.

Незрящите хора се нуждаят от поддръжката на всички нас, зрящите. А когато зрящите изпитват вътрешната нужда да оказват помощ на нуждаещите си и надлежно да ползват в деяние тази нужда, самичък по себе си това е акт на добрина.

Не е инцидентен и изборът на датата, в който се празнува Международният ден на слепите - 13 ноември е рождената дата на френския аристократ Валентин Аюи, който регистрира съществуващата неправда към незрящите хора и се заема да направи живота им по-достоен. Той поставя основите на международното образование на слепите и основава в Париж първия в света пансион за слепи.

Заслугата за въвеждането на белия бастун като признак и средство за напредване на слепите пък се дължи на първо време на французойката Жили Дербемон (1930 г.) и в Съединени американски щати на Джордж Бонъм.

Дългият бял бастун е откритие на военния психолог Ричард Хувър през 1943 година На 6 октомври 1964 година Съединени американски щати афишират 15 октомври за Международен ден на белия бастун.

Брайловото писмо (релефно-точковото писмо на Луи Брайл) е въведено през 1906 година От 1928 година до през днешния ден Националното читалище на слепите " Луи Брайл " в София е главният издател на художествена литература на брайл. Библиотеката на читалището има фонд от съвсем 2000 заглавия. Тя обслужва читатели от цялата страна, като изпраща книгите по пощата. В София обслужването се прави с кола по домовете.

Първите български „ говорещи “ книги са записани през 1959 година, а първото брайлово списание в България излиза през 1933 година Първото списание на аудиокасети е записано през 1963 година

За страдание, методите за трудова реализация у нас са прекомерно лимитирани, тъй като целият свят е построен върху зрението и всичко се обслужва образно. С напредъка на технологиите отпадат доста функционалности – в случай че преди време слепите хора са работили ръчно, имало е обособени занаяти, имало е телефонисти, през днешния ден всичко това се обезсмисля. Интелектуалните специалности не престават да имат значение, по тази причина е значимо образованието. Ето за какво едно сляпо дете не трябва да пораства изолирано, а от ранна възраст да бъде обучавано в използването на актуалните компютърни стратегии, на тактилните сензорни екрани и така нататък

Отбелязването на Световният ден на добротата също не е инцидентно. На този ден през 1998 година в Токио е открита първата конференция на Световното придвижване за добрина, в която вземат участие Австралия, Канада, Япония, Тайланд, Сингапур, Англия и Съединени американски щати. За този ден френският художник Орел е основал специфичен знак – „ намерено сърце “. Според проучванията на психолози от Япония и Съединени американски щати, колкото повече положителни действия вършим, толкоз по-щастливи се усещаме.

Учени са на мнение, че тези, които дават всекидневно израз на своята признателност, деликатност и други позитивни усеща като внимание, угодливост, съчувствие, поддръжка, се усещат доста по-добре както физически, по този начин и прочувствено. Изпитват вътрешна задоволеност и естетика.

Доказано е още, че когато човек направи нещо положително за различен, в него се покачва равнището на лимфоцитите и се уголемяват кръвоносните съдове. А в тялото му се отделя по-голямо количество ендорфин и серотонин – хормоните на щастието.

Снимки: Pixabay