През 2018 г ще изработваме средно по около 289 млн лева на ден
На 13 май ще настъпи денят, в който жителите ще спрат да работят за страната и ще стартират да работят за себе си, пресметна Петър Ганев, старши икономист от Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Датата е алегорична и демонстрира по кое време държавната хазна ще се попълни, в случай че всичко направено бъде неотложно изземвано – ние я назоваваме Ден на данъчна независимост, а по-света е известна като Tax Freedom Day, подсети специалистът, представен от econ.bg.
През 2018 година българите ще създават приблизително по към 289 млн. лв. за един календарен ден. За изчисленията на ИПИ е употребена прогнозата на Министерството на финансите за Брутният вътрешен продукт на страната за 2018 година, разпределена отмерено за всичките 365 дни от годината.
Консолидираните доходи в бюджета пък са публично заложени в границите на 38,2 милиарда лв.. Те включват всички обществени доходи за тази година, в това число приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети. Това значи, че през настоящата година ще са нужни малко над 132 дни, с цел да се попълни хазната и да се подсигурят обществените разходи.
Според Петър Ганев има няколко забавни момента в тези 132 дни, които не трябва да се пропущат.
" Живеещите в Българите ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги " анулират ” за малко над осем дни работа към страната, като в тях са отразени заложените в бюджета близо 2,4 милиарда лв. помощи от Европейски Съюз, разяснява икономистът от екипа на ИПИ. – Местните данъкоплатци ще работим до 4 май за страната, а в дните до 13 май ще бъдем анулирани от европейските данъкоплатци. Въпреки това разделяне ние се стопираме на 13 май за формалната дата на данъчна независимост, защото тя с най-голяма акуратност регистрира преразпределението през приходната част на бюджета. ”
Сметките демонстрират, че с изключение на изчислените 132 дни, следва да имаме мислено и плануваните четири дни за отработване, които отразяват заложения недостиг от 1,1 милиарда лв. по консолидираната фискална стратегия.
Традиционно през последните години в бюджета се залага недостиг, което значи, че страната възнамерява да харчи повече, в сравнение с събира като доходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този недостиг не се осъществя и бюджетите излизаха на остатък. През 2018 година, в случай че се повтори този сюжет, може и да няма дни за отработване, предвижда Петър Ганев.
Икономистът пресмята, че най-вече дни през тази година ще отделим, с цел да попълним приходите от Данък добавена стойност – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 18 дни. За осигуровките ще ни е необходим малко над месец – 23 дни за обществено обезпечаване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните налози ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни налози – за малко над 8 дни. Други съвсем 8 дни ще работим, единствено с цел да платим държавните и общински такси.
Данъчната независимост идва по-късно по отношение на миналата година, като комплициране може да се получи заради съществено разминаване в планирането и осъществяването на бюджета за 2017 година По-висок номинален размер на Брутният вътрешен продукт и доста по-ниско асимилиране на европейските средства изместиха данъчната независимост по-рано по отношение на оповестеното за 2017 година
По думите му през последните години се следи устойчива наклонност дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да идват все по-късно, което значи, че действително данъчната тежест в страната нараства.
Старши икономистът показва и аргументите за това – през 2018 година имаме съответни ограничения за повишение на осигурителната тежест (покачване на осигурителната вноска за пенсия и на минималните осигурителни прагове), както и нараснал данък върху цигарите. Тези ограничения са на стойност към 450 млн. лв., т.е. това е цената на по-високите налози през тази година, която ще покрият данъкоплатците.
За страдание през последните 10 години, след въвеждането на плоския налог от 2008 година, нямаме образци за понижение на данъчната тежест у нас.
Сметката разпределя тежестта върху безусловно всички български жители (включително деца, пенсионери и т.н.), само че точно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50% и за тях Денят на данъчна независимост идва чак в края на юни.
Датата е алегорична и демонстрира по кое време държавната хазна ще се попълни, в случай че всичко направено бъде неотложно изземвано – ние я назоваваме Ден на данъчна независимост, а по-света е известна като Tax Freedom Day, подсети специалистът, представен от econ.bg.
През 2018 година българите ще създават приблизително по към 289 млн. лв. за един календарен ден. За изчисленията на ИПИ е употребена прогнозата на Министерството на финансите за Брутният вътрешен продукт на страната за 2018 година, разпределена отмерено за всичките 365 дни от годината.
Консолидираните доходи в бюджета пък са публично заложени в границите на 38,2 милиарда лв.. Те включват всички обществени доходи за тази година, в това число приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети. Това значи, че през настоящата година ще са нужни малко над 132 дни, с цел да се попълни хазната и да се подсигурят обществените разходи.
Според Петър Ганев има няколко забавни момента в тези 132 дни, които не трябва да се пропущат.
" Живеещите в Българите ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги " анулират ” за малко над осем дни работа към страната, като в тях са отразени заложените в бюджета близо 2,4 милиарда лв. помощи от Европейски Съюз, разяснява икономистът от екипа на ИПИ. – Местните данъкоплатци ще работим до 4 май за страната, а в дните до 13 май ще бъдем анулирани от европейските данъкоплатци. Въпреки това разделяне ние се стопираме на 13 май за формалната дата на данъчна независимост, защото тя с най-голяма акуратност регистрира преразпределението през приходната част на бюджета. ”
Сметките демонстрират, че с изключение на изчислените 132 дни, следва да имаме мислено и плануваните четири дни за отработване, които отразяват заложения недостиг от 1,1 милиарда лв. по консолидираната фискална стратегия.
Традиционно през последните години в бюджета се залага недостиг, което значи, че страната възнамерява да харчи повече, в сравнение с събира като доходи. През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този недостиг не се осъществя и бюджетите излизаха на остатък. През 2018 година, в случай че се повтори този сюжет, може и да няма дни за отработване, предвижда Петър Ганев.
Икономистът пресмята, че най-вече дни през тази година ще отделим, с цел да попълним приходите от Данък добавена стойност – 34 дни. За приходите от акцизи ще са ни нужни близо 18 дни. За осигуровките ще ни е необходим малко над месец – 23 дни за обществено обезпечаване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните налози ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни налози – за малко над 8 дни. Други съвсем 8 дни ще работим, единствено с цел да платим държавните и общински такси.
Данъчната независимост идва по-късно по отношение на миналата година, като комплициране може да се получи заради съществено разминаване в планирането и осъществяването на бюджета за 2017 година По-висок номинален размер на Брутният вътрешен продукт и доста по-ниско асимилиране на европейските средства изместиха данъчната независимост по-рано по отношение на оповестеното за 2017 година
По думите му през последните години се следи устойчива наклонност дните, нужни на българските данъкоплатци да попълнят тяхната част от бюджета, да идват все по-късно, което значи, че действително данъчната тежест в страната нараства.
Старши икономистът показва и аргументите за това – през 2018 година имаме съответни ограничения за повишение на осигурителната тежест (покачване на осигурителната вноска за пенсия и на минималните осигурителни прагове), както и нараснал данък върху цигарите. Тези ограничения са на стойност към 450 млн. лв., т.е. това е цената на по-високите налози през тази година, която ще покрият данъкоплатците.
За страдание през последните 10 години, след въвеждането на плоския налог от 2008 година, нямаме образци за понижение на данъчната тежест у нас.
Сметката разпределя тежестта върху безусловно всички български жители (включително деца, пенсионери и т.н.), само че точно работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50% и за тях Денят на данъчна независимост идва чак в края на юни.
Източник: insmarket.bg
КОМЕНТАРИ