На 13 март 1881 г. при атентат в Санкт Петербург

На 13 март 1881 година при атентат в Санкт Петербург е погубен Александър II и за император на Русия е провъзгласен Александър III (1 март остарял стил).

Срещу Народното събрание в София има монумент на Александър II. Той е повдигнат като знак на самопризнание за неговото решение да разгласи война на Турция след кървавото потушаване на Априлското въстание. Надписът на монумента гласи: „ На Царя – Освободител ”. Със същото послание Александър II е прочут в Русия. Прозвището му Цар Освободител не е поради това, че е освободил България от турско иго, а поради това, че по време на своето 26-годишно ръководство той освобождава съветските селяни от крепостничеството и ги оземлява.

В същото време той с имперска свирепост потушава протестите в Полша и Прибалтика. Въпреки провежданите промени, Александър II продължава политиката на угнетяване на полското национално придвижване. Януарското въстание от 1863-1864 година е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно състояние се резервира близо половин век. Забранени са изявленията на локалните езици – литовски, украински, беларуски, а полският е позволен единствено в частни диалози. В същото време във Финландия е възобновен Народното събрание, въведена е локална валута (финландска марка), финският език получава еднакъв статут с шведския.

Александър II Николаевич е император на Русия и популярен княз на Финландия от 1855 година до 1881 година от династията Романов-Холщайн-Готорп. Известен е с демократичните промени, които прави в Русия.

Александър Николаевич Романов е роден на 2 март 1818 г.в Москва. Той е наследник на бъдещия император Николай I и Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм III. При ръководството на татко му атмосферата в страната се основава на консервативни правила, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е извънредно строга.

Александър наследява трона след гибелта на татко си през 1855 година През първата година от ръководството си той продължава Кримската война, а след рухването на Севастопол, подписва мир. През идващите години Александър II организира редица промени, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното състояние на значим фактор в европейската политика. Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до основаването на доста нови предприятия. Най-важното видоизменение е анулацията със закон през 1861 година на крепостничеството, което от десетилетия стопира икономическото развиване на страната. При ръководството на Александър II са извършени и други значими промени. Цензурата е отслабена, отстранени са рестриктивните мерки за пътешестване в чужбина и е понижена държавната интервенция в ръководството на университетите. Съдебната система е преобразувана по френски модел, опростени са правосъдните процедури и е въведен нов углавен кодекс, отстранено е смъртното наказване, основана е система на локално самоуправление. През 1874 година съществено е реформирана армията, като е въведена всеобща военна тегоба.

През 1867 година Александър II продава за 100 години на Съединените американски щати съветските права върху Аляска, която от 1799 година е експлоатирана взаимно от двете страни. Русия превзема обилни територии в Средна Азия – Бухара, Хива, Коканд. В региона на външната политика император Арлександър II обръща изключително внимание на така наречен Източен въпрос и анулацията на изискванията на Парижкия кротичък контракт от 1856 година За да ускори съветското въздействие на Балканите, той стартира война с Османската империя (1877 – 1878 г.), известна в България като Руско-турска Освободителна война. Александър ІІ подписва Манифеста за започването на войната, въпреки и да се е съмнявал мощно в триумфа на тази задача. По това време Европа не е била настроена другарски към Русия, тъй като се е страхувала, че тя ще пожелае да укрепи позициите си на Балканите. Александър Втори персонално е участвал на театъра на военните дейности, брат му – великият княз Николай, е бил главнокомандващ съветските войски, а трима от синовете на императора са командвали отряди. По подобен метод цялото семейство на Александър Втори е взело участие в освобождението на България. Войната приключва с сполучливия за Русия Санстефански контракт (1878 г.), с който България става самостоятелна страна. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото състояние на Русия в Европа като Велика мощ.

След 1866 година се правят 8 опита за атентат против Александър II, като последните няколко са проведени от радикалната организация " Народна воля ". През 1879 година Народна воля взривява трен на императора по железопътната линия от Ливадия до Москва, само че Александър II не се намира в него. На 5 февруари 1880 година те съумяват да взривят трапезарията на Зимния замък в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняват за вечерята, само че 67 души са убити или ранени. Александър II е погубен на 13 март 1881 година при атентат, проведен от Народна воля. При прекосяване на каретата му по централен площад в Санкт Петербург, е взривена бомба. След като той слиза от колата, един от атентаторите взривява себе си и императора с ръчна граната. 63-годишният император е заровен в катедралата „ Св. Петър и Павел ”.