Преглед на книгата: Дневникът изпраща жена в стремеж за решаване на студения случай на 6 изчезнали черни момичета
На 13 години Сидни Сингълтън откри остаряла фотография, прибрана в чекмедже в стаята за посетители на баба си. Това беше портрет на черно момиче, което току -що влиза в тийнейджърските си години - момиче, което доста приличаше на Сидни.
На идната заран Сидни попита баба си за това. Жената, гласът й „ корав като дъбовото дърво на предната й ливада “, би споделил единствено това: „ Ние не приказваме за Карол. “
Две десетилетия по-късно, Сидни, в този момент омъжена жена на средата на 30-те години, лети от вкъщи си в Лос Анджелис в Роли, Северна Каролина, с цел да помогне да приготви дома на починалия си баба за продажба. Там тя и по -малката й сестра Саша още веднъж намират фотографията. They also find Carol’s diary concealed above a ceiling panel in the guest room closet.
So begins Kristen L. Berry’s fine debut novel, “We Don’t Talk About Carol, ” a tale that is at once an exploration of family secrets, a 60-year-old cold case investigation and a damning indictment of the short shrift missing Black girls...
Прочетете целия текст »
