Почитаме Св. девойка Лучия
На 13 декември почитаме паметта на Св. госпожица Лукия (Лучия или Луция), която популяризирала Бога в сицилийския град Сиракуза, дружно с паметта на Св. Герман, който се родил в православна Русия, а проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска.
Света Луция (според православната традиция Св. мчца Лукия девица) е родена към 283 година в Сицилия (дн. Италия) и умира като мъченица през 304 година по време на преследванията на християните в Римската империя при император Диоклециан.
Луция произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната гибел на татко ѝ, Луция е отгледана от майката.
Още като млада госпожица Луция приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие.
Като навършва пълноправие майка ѝ я сгодява за богат юноша, само че Луция отхвърля този брак. Отхвърленият избраник си отмъщава като донася на управляващите, че Луция е християнка.
Луция е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от проституция, си издълбава очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено единствено ребро и лявото рамо.
През 1204 година, по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на Света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са сложени в новоизградената черква на нейно име.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Денят в памет на Света Луция е на 13 декември. По Юлианския календар това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината, заради което от предишното са останали поверията, че Света Луция „ трансферира дните “ и „ носи светлина “.
Света Луция е патрон на писателите, на болните от очни заболявания и на болните от дизентерия. Тя е патрон на острова Сейнт Лусия, където денят се празнува като обществен празник.
Денят на Света Луция се празнува като ден на светлината във всички северни европейски страни – Дания, Швеция, Норвегия и Финландия.
Света Луция е патрон на родния ѝ град Сиракуза и на други градове в Италия.
Имен ден честват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.
Света Луция (според православната традиция Св. мчца Лукия девица) е родена към 283 година в Сицилия (дн. Италия) и умира като мъченица през 304 година по време на преследванията на християните в Римската империя при император Диоклециан.
Луция произлиза от богато римско семейство от Сиракуза. След ранната гибел на татко ѝ, Луция е отгледана от майката.
Още като млада госпожица Луция приема християнската религия и дава скришен обет за безбрачие.
Като навършва пълноправие майка ѝ я сгодява за богат юноша, само че Луция отхвърля този брак. Отхвърленият избраник си отмъщава като донася на управляващите, че Луция е християнка.
Луция е задържана и измъчвана, с цел да се откаже от вярата си. Присъдата над нея е да бъде затворена в обществен дом и принудена да проституира. Тогава тя, с цел да се избави от проституция, си издълбава очите. Заради това е обезглавена през 304 година
Мощите на светицата са укривани дълго от мюсюлманските владетели на Сицилия. По време на владичеството на Византия те са открити и пренесени в Константинопол, а в Сицилия е оставено единствено ребро и лявото рамо.
През 1204 година, по време на Четвърти кръстоносен поход, мощите на Света Луция са пренесени от Константинопол във Венеция, където са сложени в новоизградената черква на нейно име.
През 1861 година църквата е разрушена, с цел да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в прилежащата черква „ San Geremia “, където са и до през днешния ден. През 1955 година тогавашния свещеник на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.
Денят в памет на Света Луция е на 13 декември. По Юлианския календар това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината, заради което от предишното са останали поверията, че Света Луция „ трансферира дните “ и „ носи светлина “.
Света Луция е патрон на писателите, на болните от очни заболявания и на болните от дизентерия. Тя е патрон на острова Сейнт Лусия, където денят се празнува като обществен празник.
Денят на Света Луция се празнува като ден на светлината във всички северни европейски страни – Дания, Швеция, Норвегия и Финландия.
Света Луция е патрон на родния ѝ град Сиракуза и на други градове в Италия.
Имен ден честват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Гендо, Лучия, Герман.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ