Изповедта на една гурбетчийка: Тръгнах си от Англия и цял живот ще съжалявам, че не останах да бера ягоди там!
На 13. 06. Летях за Англия дружно с приятеля си за работа в Ферма(бране на ягоди)… От начало бях уверена, че ще се оправя бях предизвестена за това от какво се състои работата само че когато пристигнахме действителността бе друга…
Настаниха ни в порт-кабина дружно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н
Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме мудни берачи на ягоди и аз и приятеля ми само че въпреки всичко се справяхме. Обаче пристигна един миг в които нямаше задоволително работа за всичките 300 индивида и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас по тази причина взехме решение да се преместим в Лондон и по този начин след съвсем 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни до момента в който намерим квартира подобаваща за финансите който имахме, аз щях да шетам къщи и момчето ми да работи строителство само че за задачата трябваше да премине през CNC тест или нещо сходно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли доста само че в този миг ни изкочи предложение за работа на флаери… Естествено незабавно приехме… нямахме избор!
Преместиха ни в различен град и незабавно започнахме…
Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаеера за неопределен срок от деня на разнообразни региони и минавахме по почти 20 благи дневно пешком.. След няколко дни обаче краката ни се трансфораха безусловно в гъби, появиха се ужасни болки, подуване и т. н
Беше доста ужасно вали, гърми ти си на открито и разнасяш флаерите… Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да диря вариянт да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане само че пък не искаше и да си потеглям сама… В последна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.
Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах пъклен доста, че съм решила да се прибера…
Надявам се всички който четат това да ме схванат вярно! Каквото и да ни се случваше там бяхме доста по добре от тук, там може да се трепехме като животни само че най-малко когато влизахме в магазина задоволявахме напълно потребностите си… не сме се лишавали от нищо и знаехме защо работим. Затова не се подавайте на носталгия и компликации НЕ съдебна експертиза ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН…
Цял живот ще скърбя, че желаех да си потегли, а можеше да сме толкоз добре там в този момент.
